Решение № 9008 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11344/2009 г.

Решение № 9008 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11344/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано по жалба на Хушяр Салем Улябак, гражданин на Ирак срещу Решение № 283/17.07.2009 г. на Председателя на ДАБ при Министерския съвет, с което е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответната страна ДАБ - МС оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. С обжалваното решение административният орган приел, че не са налице условията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Хушяр Салем Улябак. Той не е бил обект на действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ, а именно физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни. По отношение на него не е имало преследване. Той не заявява опасения за сигурността на правата си, изброени в чл. 8 ЗУБ причини. Не е заявил да има наказателно преследване за престъпление, за което се предвижда смъртно наказание или да има смъртна присъда, чието изпълнение предстои. Не се установяват и съответните условия за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В жалбата се твърди, че Хушяр Салем Улябак като причина да напусне страната си сочи, че сестра му била отвлечена и впоследствие убита от похитителите си, а той бил заплашен със същото, поради обстоятелството, че шиел униформи за полицията. Получил заплашително писмо в шивашкия цех, което го принудило да напусне страната. Моли да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно, несъобразено с Директива 2004/83/СЕО, чл. 15, б. "в". Жалбата е неоснователна. Както от проведеното интервю с жалбоподателя, така и от другите писмени доказателства е видно, че е напуснал страната си на произход легално до Турция. Целта му е била само преминаване през България и установяването му в Гърция, но е бил заловен от граничните органи. Тогава е решил да поиска убежище в България. Изложената от него бежанска история не се подкрепя от доказателства. Обстановката в страна Ирак е определена като ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици, съобразно приложеното становище на българското Министерство на външните работи /вх. № 3486/2007 г. Заплахи срещу живота или личността на гражданите са присъщи на една обща ситуация на въоръжен вътрешен конфликт. От твърдението на жалбоподателя за отправена лична заплаха не може да се направи извод за наличието на тежки посегателства срещу живота и личността му. Сам обяснява, че заплахата е била срещу всички в шивашкия цех, което е наложило да бъде преместен в друг квартал, а след това твърди, че той лично е получил писмо със заплахи, а и необяснимо е как го е прочел, след като няма образование. По отношение на лицата от Ирак търсещи закрила вече има промяна по отношение на оценката за нуждата им за убежище, което следва да се преценява за всеки случай по отделно и съобразено от съответната провинция, в която лицето е живяло. Това е посочено в Меморандум на ВКБООН от 24 април 2009 г., в който са посочени петте провинции Багдад, Дияла, Киркук, Ниневия и Салах Al Дин, в които продължава насилието, инцидентите и погазването на човешките права. От приложената Справка за Ирак от ДАБ при МС е видно, че северен Ирак е сравнително спокойна територия. Жалбоподателят е могъл да предприеме мерки за живота си, премествайки се именно в северен Ирак, след като е възприел заплахата за сериозна. С оглед изложеното се налага извода, че жалбоподателя е подал молба с искане за предоставяне на закрила и то след като е бил заловен от граничните органи, именно с цел да узакони нелегалния си престой в страната ни. Освен това, по отношение на него не са налице условията за предоставяне на статут по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ, както законосъобразно е обсъдено и прието от административния орган в обжалваното решение. Водим от горното, Върховният административен орган, III отделение