Решение № 5736 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14787/2009 г.

Решение № 5736 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14787/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "БУЛЛАЙН РЕКЛАМА - КРАСИМИР ЦОНЕВ", гр. София, подадена от Управителя Красимир Цветанов Цонев, срещу решение от 29.06.2009 г. по адм. дело № 1835А/2005 г. на СГС, АО, III Е състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ против ДРА № 169/22.11.2004 г., издаден от ДП "Възраждане" при ТДД гр. София, потвърден с Решение № 778/29.03.2005 г. на РДД гр. София, в обжалваната част. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на СГС като незаконосъобразно. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания ДРА е отказано на ЕТ "БУЛЛАЙН РЕКЛАМА - КРАСИМИР ЦОНЕВ" право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мери Милк" ООД, "Скала" ЕООД и "Давид Комерс" ЕООД, на основание чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че ЕТ не е доказал, че данъкът по процесните фактури е бил начислен съобразно изискванията на чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 55, ал. 6 от с. з. в счетоводствата на посочените по-горе доставчици. Посочено е също така, че доставчикът "Мери Милк" ООД е дерегистриран по ЗДДС, считано от 15.07.1999 г., което е пречка за признаване на данъчен кредит по издадените след дерегистрацията фактури, т. е. отново не е налице условието по чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.). Съдът е приел за недоказана и хипотезата на чл. 64, т. 7 от ЗДДС (отм.), тъй като не е установено плащане по банков път, а приложените от жалбоподателя квитанции свидетелстват за плащане в брой, което е ирелевантно. Съдът е изложил и подробни съображения относно неоснователността на възражението за изтекла погасителна давност за задълженията за лихви. Съобразно горното, съдът е обосновал извода, че не са налице изискванията на чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.), с оглед на което не може да бъде признато право на данъчен кредит по процесните фактури. Така постановеното решение е правилно. За да е налице предпоставката на чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката е необходимо да е доказано, че доставчикът е начислил ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съгласно същата разпоредба, данъкът се смята начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Елементите на фактическия състав на цитираната правна норма са предвидени при условията на кумулативност. Начисляването в счетоводството като задължение към бюджета може да бъде установено единствено след проверка в счетоводството на доставчика. Такава проверка в конкретния случай не е осъществена както по време на ревизията, така и в хода на съдебното производство. Във връзка с назначената ССчЕ, вещото лице също не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците, не е открил представител на дружествата "Мери Милк" ООД и "Давид Комерс" ЕООД, а е работило само с документите приложени по делото. С оглед липсата на доказателства за начисляване на данъка съобразно реда предвиден в чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), правилно СГС е приел, че по отношение на издадените фактури от доставчиците "Мери Милк" ООД, "Скала" ЕООД и "Давид Комерс" ЕООД не може да бъде признато право на данъчен кредит на ЕТ. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,