Решение № 138 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2009 г.

Решение № 138 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 24 от 23.03.2009 год., постановено по адм. д. № 6720/08 год. Административен съд София град, първо адм. отд., четвърти състав, е отхвърлил оспорването на "Аксон България" - ООД - гр. София, срещу решение № 629 от 20.10.2008 год. на Началника на Митница - Аерогара - София и е осъдил "Аксон България" - ООД - гр. София да заплати на Митница - Аерогара - София сумата 5 284 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Аксон България" - ООД - гр. София, чрез процесуалните му представители адв. Борис Ляков и адв. Радостина Константинова. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата и отмени решението на Началника на Митница - Аерогара София. Ответният по касационната жалба Началник на Митница - Аерогара - София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил оспорването на "Аксон България" - ООД - гр. София, срещу решение № 629 от 20.10.2008 год. на Началника на Митница - Аерогара - София, с което на дружеството са определени митни задължения в размер на 241 728 лв. мито и 40 288 лв. ДДС, ведно с дължимата лихва върху тия суми за периода съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Съдът е описал много подробно фактическата обстановка по извършения внос на пластмасови газови джобни запалки по 4 бр. ЕАД - съответно № 5102/1599 от 27.02.2007 год., № 5102/1601 от 27.02.2007 год., № 5102/2939 от 19.04.2007 год., и № 5102/3276 от 4.05.2007 год. и мотивите на митническия орган за определяне на допълнителни митнически задължения, след което са разгледани оплакванията на жалбоподателя против издадения митнически административен акт. На първо място е дадено тълкуване на нормата на чл. 84 от ЗМ, като е прието, че тя регламентира два вида контрол - повторен - ал. 1 и последващ - ал. 3, като производството по повторния контрол обхваща само декларацията, подадена от задълженото лице и придружаващите ги търговски документи, и за нея са неприложими разпоредбите на чл. 84а и сл. от ЗМ относно процедурата по последващ контрол. Съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че оспореното решение на началника на Митница - Аерогара представлява изменение на влязъл в сила индивидуален административен акт и при издаването му не са спазени императивните разпоредби на чл. 99 и сл. от АПК. В тази насока са изложени мотиви, че с митническата декларация (ЕАД) се декларират определени факти и обстоятелства от съответното лице, въвеждащо на територията на страната стоки от друга държава и митническите органи извършват проверка на нейното съдържание и придружаващите я търговски и транспортни документи, като самата ЕАД не създава права и задължения и не отговаря на изискванията на чл. 21 от АПК относно индивидуален административен акт. На база на това е направен извод, че митническата декларация не е волеизявление на орган на власт, а такова на частно-правен субект, като обстоятелствата, отразени в нея, подлежат на проверка от митническите органи, поради което тя не е индивидуален административен акт и не са приложими разпоредбите на чл. 99 от АПК, които регламентират изменението на влезли в сила индивидуални административни актове, а направеното оплакване за нищожност на решението се явява неоснователно. Административният съд е изложил и обстойни мотиви относно направеното оплакване от жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че обжалваното решение е издадено в предвидената от закона форма, съдържа фактическите и правните основания за издаването му, в това число описание на придружаващите ЕАД-та документи - фактури, опаковъчни листи и сертификати за произход, на база на които стоката е обмитена със ставка на митото 2, 7 % съгласно Митническата тарифа на Европейския съюз. Съдът е описал и причините, поради което митническият орган е определил допълнителни митни задължения - доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАф), който касае извършена проверка на територията на Лаос и който констатира, че заводът за запалки - "Байде Лайтър Индъстри" (ЛАО) Ко. Лимитид е осъществявал износ на пластмасови газови джобни запалки с произход Лаос в нарушение на правилата за произход (същите са с произход Китай), поради което за тях се дължи антидъмпингово мито. Административният съд е приел, че така направените изводи на митническия орган се подкрепят от събраните по делото доказателства, тъй като те обвързват българските митнически органи с оглед присъединяването на Република България към Европейския съюз от 2007 год. Посочено е, че Европейската служба за борба с измамите (ОЛАф) е част от Европейската комисия, като същата е създадена с решение ЕО 99/352 от 28.04.1999 год. и е натоварена с отговорност за провеждане на административно разследване като средство за борба с измамите и й е даден специален статут на независим орган. В тази връзка е прието за неоснователно възражението на представителите на жалбоподателя, че българските митнически органи не са обвързани с дадените от орган като ОЛАФ препоръки, както и че не са налице влезли в сила съдебни актове за твърдяната измама. Посочено е, че проведеното разследване е външно - направено от ОЛАФ в Лаос, което засяга износът на определени стоки към Европейската Общност и следва да се приеме, че дадените от службата указания за досъбиране на мито за процесните стоки, за които е установено, че с произход Китай, засягат общностния пазар. Административният съд е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че придружаващите митническите декларации документи - копия от фактури, опаковъчни листове и сертификати за произход, установяват, че произходът на внесените стоки е от държавата Лаос. Изложени са мотиви, че изводите на митническите органи относно действителния произход на стоките е обоснован от събраните в рамките на проведеното външно разследва от ОЛАФ на територията на Лаос. На стр. 6 от решението са изложени доводите на съда, поради които следва да бъде отменено протоколно определение от 23.02.2009 год. за изключване от кръга на доказателствата по делото на приложения документ, наименуван на български език "Молба за съдействие 091 от 24.09.2007 год. с посечен в него издател Завод за запалки "Байде" - Лаос, тъй като съдържанието на този документ изцяло е инкорпорирано в друг документ, съдържащ се в административната преписка - л. 103 - писмо от началника на Служба "Правила за произход", който документ не е оспорен по делото и има обвързваща материална доказателствена сила. В оставащите мотиви от решението административният съд е разгледал подробно основанията за издаване на митническия акт, в това число и материалноправните разпоредби на съответния регламент за определяне на съответния размер митни задължения. Систематизирани, оплакванията на касатора се свеждат до следното: 1. нарушения на материалния закон, и по специално нарушения на чл. 84, респективно чл. 84а от ЗМ, на чл. 54, ал. 2, т. 4 от АПК, нарушение на чл. 9 от Регламент № 1073 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите; 2. нарушения на административно-процесуалните правила, и по специално на разпоредбата на чл. 170 от АПК и незачитане на доказателствената сила на документите, които са приложени към ЕАД-та при вноса. По така направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: По делото няма спор относно извършения внос на механични газови запалки от жалбоподателя по няколко броя ЕАД-та през 2007 год. и представените при вноса документи, удостоверяващи нейният произход от Лаос. От страна на съда правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - правилно ли е приложен от митническият орган материалния закон и по-специално следва ли внесената стока да бъде обложена с антидъмпингово мито. Правилно е и даденото тълкуване от страна на административния съд на разпоредбите на чл. 84 и чл. 84а от ЗМ и направеният извод, че в случая е неприложима процедурата по чл. 84а от ЗМ и оплакванията за нейното нарушение се явяват неоснователни. В тази последователност правилни са и разсъжденията на съда относно оплакванията на жалбоподателя, че обжалваното решение съставлява изменение на влязъл в сила индивидуален административен акт. Направеният обаче от административния съд извод, че при издаването на обжалвания акт е приложен правилно материалния закон, не се споделя от настоящата инстанция, тъй като е изграден при допуснати съществени процесуални нарушения и при неизяснена фактическа обстановка, в това число и относно действието и приложението на материалния закон. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В изпълнение на тези си правомощия настоящата инстанция констатира, че определените на вносителя допълнителни митни задължения са въз основа на Регламент на Съвета № 1824/2001 от 18.09.2001 год. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на газови джобни механични запалки за еднократна употреба с произход от Китайската народна република и доставяни от или с произход от Тайван и върху вноса на определени джобни запалки за многократна употреба с произход от Китайската народна република и доставяни от или с произход от Тайван. В чл. 2 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Р България и Румъния в ЕС е предвидено, че от датата на присъединяването разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за Р България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в договорите и в този протокол, а в чл. 58 е предвидено, че текстовете на актовете на институциите, приети преди присъединяването и изготвени на български и на румънски език от Съвета, Комисията или ЕЦБ, са автентични при същите условия както текстовете, изготвени на настоящите официални езици от датата на присъединяването; те се публикуват в Официален вестник на ЕС, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин. Условие за прилагане на общностното право по отношение на частноправните субекти в присъединените държави, е то да бъде публикувано на националния език на съответната държава-членка, който е и официален език на ЕС, в специалното издание на Официален вестник на ЕС. Принципът на правна сигурност налага изискването правните норми на европейските институции, включително регламента като акт на вторичното право, да бъдат доведени до знанието на частноправните субекти чрез адекватна публичност, за каквато се приема публикуването в хартиеното издание на Официален вестник на ЕС, за да бъдат прилагани тези правни норми по отношение на частноправните субекти. Публикуването на актовете на националния език на присъединената държава-членка е предпоставка за прилагането на принципите на върховенството и на директния ефект на общностните правни норми. В този смисъл е решение на Съда на Европейските общности по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc (Регионална митническа дирекция). В решението изрично е прието, чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия (идентичен с текста на чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС) не допуска задълженията, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на ЕС на езика на дадената нова държава членка, а той е един от официалните езици на ЕС (какъвто е и българският език), да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Това решение на СЕО е постановено по запитване за преюдициално заключение по реда на чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, отправено от национален съд на държава - членка до Съда на Европейските общности по правен казус, със сходна фактическа обстановка като тази по настоящото дело. Решенията на СЕО, постановено в производство по чл. 234 ДЕО са задължителни освен за съда, който е отправил запитването, така и за европейските институции и за всички държави - членки, включително за всички правоприлагащи органи в тези държави. В конкретния случай от страна както на административния орган, така и от страна на административния съд не е изследван въпросът относно момента на влизането в сила на посочения по-горе Регламент на Съвета № 1824/2001 от 18.09.2001 год. и дали същият е бил в сила за българските частно правни субекти към момента на извършването на вноса по процесните ЕАД-та. Отговорът на същия е от съществено значение за спора, тъй като ако регламентът не е бил обнародван на български език и не е бил влязъл в сила към момента на извършване на вноса, то той не може да поради задължения за заплащане на антидъмпингово мито от страна на вносителя. Основателни са и оплакванията на касатора относно не прилагането като доказателство по делото на доклада на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Правният статут на разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е регламентиран от Регламент (ЕО) № 1073/1999 от 25.05.1999 год.