Решение № 9207 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2012 г.

Решение № 9207 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ДНСК - София против Решение № 373/24.01.2012 г., постановено по адм. д. № 5294/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Албена Асенова Чакърова и Николай Николаев Чакъров против Заповед № РД-14-47/11.05.2011 г. на началника на ДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж - "масивна сграда върху стоманобетонови колони", изпълнен в ПИ № 456, кад. лист № Г-25-13-В до язовир "Искър", Столична община, район "Панчарево". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е върнал преписката на административния орган за произнасяне с указания за изследване търпимостта на строежа по § 16 ПРЗУТ. Решението е постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно императивните разпоредби на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ търпимите строежи не подлежат на премахване. Изследването търпимостта на незаконния строеж, чието премахване е предмет на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е задължение на административния орган. Същото задължение има и съдът в производството по оспорване на административния акт по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, в което с допустими доказателства и доказателствени средства следва да установи дали процесният строеж е търпим или не и въз основа на тези установявания да прецени законосъобразността на заповедта, разпореждаща премахването му. В случая изводът относно незаконосъобразността на обжалваната заповед е необоснован и в противоречие с материалния закон. Съдът е следвало да събере доказателства относно търпимостта на строежа, а не на основание липсата на такива установявания да отмени заповедта като незаконосъобразна и да върне преписката на административния орган. Следва на основание чл. 222, ал. 2 АПК обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд с дадените по-горе указания. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав