Решение № 2219 от 1.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Билд Системс България АД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Димитров, срещу решение 3447 от 23.05.2022 г., постановено по адм. дело 10271/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РА50-566/24.08.2021 г. на главния архитект на Столична община и е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдебното решение е постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. В приложени по делото писмени бележки се претендира присъждане на разноски по делото, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Анастасова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ведона ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Николов, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Ответниците М. Вардева и Х. Друмева, редовно призовани, поддържат касационната жалба и изразяват становище за нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Билд Системс България АД срещу заповед РА50-566/24.08.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ, чл. 114, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 113, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, чл. 21, ал.2, чл. 31, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ и чл. 43, ал. 1 от ЗУТ е разрешено да се изработи проект за подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/ в следния териториален обхват - УПИ II 6, 7, кв. 247, м. м. Центъра, район Възраждане, поземлени имоти с идентификатори 68134.304.236 и 68134.304.237 и контактен УПИ IX 4. В мотивите на заповедта е посочено, че с мотивираното предложение за изменение на плана за регулация на УПИ ІІ - 6, 7 се предвижда образуването на самостоятелни УПИ-та, отредени за имоти с идентификатори 68134.304.236 и 68134.304.237, като се създават нов УПИ Х-236 за ОО, ЖС и ПГ по имотните граници на имот с идентификатор 68134.304.236 и нов УПИ ІІ-237 по имотните граници на имот с идентификатор 68134.304.237, кв. 247, както и свързаното с това изменение в границата на контактен УПИ IX - 4. Прието е, че основание за разрешаване изработването на проект за ПУП ИПР е нормата на чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ - промяна в устройствените условия, при които е бил съставен планът - нов Общ устройствен план /ОУП/ на Столична община и одобряване на кадастрална карта за територията, което е предпоставка за изменението на регулационните граници по имотни и за отреждане на новообразуваните УПИ-та за поземлените имоти. Посочено е още, че с мотивираното предложение за ПУП - ИПЗ в нов УПИ ІІ - 237 не се изменят характера и начина на застрояване, одобрени със заповед РД-09-50-710/18.07.2005 г. на главния архитект на Столична община, като изменението се състои единствено в образуването на калканна стена, с оглед възможността за реализиране на бъдещо застрояване, при което се запазва разположението, конфигурацията, етажността и височината, както и застрояването в частта на калкана между сградите в УПИ ІІ- 6,7 и в УПИ ІІІ-8, предвидени по действащ ПУП. Заповедта е издадена по заявление вх. САГ20-ГР00-1485/24.07.2020 г., подадено от Ведона ЕООД, в качеството му на собственик на имот с идентификатор 68134.304.236. С нотариален акт 116, том ХIII, рег. 29732, дело 2277/2007 г., жалбоподателят се легитимира като съсобственик на имот с идентификатор 68134.304.237. В хода на първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която с мотивираното предложение се изменя ПР, като от УПИ ІІ- 6,7 се образуват нов УПИ УПИ Х-236 за ОО, ЖС и ПГ по имотните граници на имот с идентификатор 68134.304.236 и нов УПИ ІІ-237 по имотните граници на имот с идентификатор 68134.304.237. Констатирано е от вещото лице още, че с мотивираното предложение не се изменя начина и характера на застрояване в новообразуваните УПИ-та, като с изменението се предвижда само създаването на калканна стена между сградите в двете УПИ-та. В заключението се посочва, че съгласно действащия ОУП на Столична община от 2009 г. процесните поземлени имоти попадат в устройствена зона Ц2, която съгласно Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО е с многофункционално предназначение за общественообслужващи дейности, обитаване и други допълващи функции, като не се допускат обекти за дейности с вредни отделяния и влияние, а устройствените показатели са: плътност до 80 %, Кинт до 5, минимална озеленена площ минимум 20 % и височина на застрояването кота корниз се доказва с РУП. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че с допуснатото изработване на проект за ПУП ИПР на УПИ ІІ-6,7 се цели образуването на самостоятелен УПИ за имот с идентификатор 68134.304.236, като в резултат на това се образува и нов самостоятелен УПИ за имот с идентификатор 68134.304.237, като двате УПИ-та /Х-236 и ІІ-237/ са по имотни граници, без да се предвижда промяна в предназначението на имот с идентификатор 68134.304.237 /нов УПИ ІІ-237/, тъй като няма направено искане от собствениците му. Според съда е осъществено и мотивирано от органа основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като съответно на трайно установената съдебна практика, съществена промяна в устройствените условия по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е влязъл в сила ОУП или негово изменение, в случая ОУП на Столична община е одобрен с Решение 960/16.12.2009 г. на Министерския съвет, т. е. след одобряването на сега действащия ПУП през 2005 г. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че е допустимо предвиждането на нов УПИ Х-236 да е за ОО, ЖС и ПГ, тъй като съгласно действащия ОУП на Столична община имот с идентификатор 68134.304.236 попада в устройствена зона Зона на стария градски център /Ц2/ - т. 10 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Прието е от съда още, че процедираното изменение на плана за регулация цели постигане на съвпадение между регулационната и имотната граница на имот с идентификатор 68134.304.236 и за него е относимо основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за което не се изисква съгласие на всички собственици на засегнатото УПИ, обратно на доводите на жалбоподателя. Съдът приема, че с предложеното изменение на ПУП - ИПЗ в нов УПИ ІІ-237 не се засягат характера и начина на застрояване, одобрени със заповед РД-09-50-710/18.07.2005 г., като единствено се образува калканна стена, с оглед възможността за реализиране на бъдещо застрояване, и се запазват разположението, конфигурацията, етажността и височината, както и застрояването в частта на калкана между сградите в УПИ ІІ - 6,7 и в УПИ ІІІ-8, предвидени по действащия ПУП. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е обосновал извод, че намалените отстояния спрямо съществуващите сгради в съседни УПИ-та отговарят на допустимото отклонение по чл. 36 от ЗУТ. Посочено е още, че неотносимо към спора е твърдението на жалбоподателя и заинтересованите страни, че ще се компрометира стабилността и сигурността на изградената в имота сграда, както и че реализирането на предвиденото застрояване по действащия ПУП за УПИ II 6, 7, е допустимо само ако е налице приложена регулация по смисъла на § 22, ал. 1, т. 1 , б. б от ЗР на ЗУТ, за каквото липсват данни по делото, поради и което в случая е спазено и изискването по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Правилен е изводът на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че процесната заповед е издадена и в съответствие с приложимите материално-правни норми. С процесната заповед, издадена на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП - ИПРЗ и РУП в следния териториален обхват: УПИ II 6, 7, кв. 247, м. м. Центъра, район Възраждане, поземлени имоти с идентификатори 68134.304.236 и 68134.304.237 и контактен УПИ IX 4. В тази предварителна процедура, както и правилно е приел първоинстанционният съд, се проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, налице ли е скица мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. В този предварителен етап, който подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, правното основание за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ не е задължителен елемент, но органът може да го посочи като изискване при изработване на проекта за ПУП така, както е направено и в процесния случай с изричното посочване на чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение, като например територията предмет на изменението, нейното предназначение, съответните устройствени показатели. В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в съответствие с изискването на чл. 135, ал. 2 от ЗУТ от заявителя Ведона ЕООД е представено мотивирано предложение /с нанесени корекции според указанията на административния орган/. По делото се установява също така, че изменението на ПУП ИПРЗ, за което е поискано разрешаване, съответства както на изискванията за устройство на територията, така и на ОУП на Столична община, като този извод на съда се потвърждава и от приетата съдебно-техническа експертиза. Установява се и че според предложението, по което се иска разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП - ИПР, се постига съвпадение между регулационните и имотните граници на имот с идентификатор 68134.304.236 по одобрената през 2016 г., след влизане в сила на действащия ПУП, кадастрална карта, при което се образува и нов самостоятелен УПИ II 237 за имот с идентификатор 68134.304.237, на който не се променя предназначението. С допуснатото изработване на проект за изменение на ПУП ИПР се предвижда промяна само на предназначението на имот с идентификатор 68134.304.236 /нов УПИ Х 236/, което се установява, че е в съответствие с устройствената зона по ОУП на Столична община Ц2. По делото се установява още, че с допуснатото изменение на ПУП ИПЗ в нов УПИ II 237 не се засягат характерът и начинът на застрояването по действащия ПУП, като единствено се предвижда калканна стена с оглед възможността за реализиране на бъдещо застрояване и се запазват разположението, конфигурацията, етажността и височината, както и застрояването в частта на калкана между сградите в УПИ ІІ - 6,7 и в УПИ ІІІ-8, предвидени по действащия ПУП. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ не поставя като условие заявлението с искане за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП да бъде подадено от всички заинтересовани лица, както и не е необходимо на този етап да се посочва и правното основание, на което впоследствие, след получаване на разрешението, ще бъде процедирано изменението. Това правно основание, било то по чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, или по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ /предвид посоченото в оспорената заповед/, следва да се конкретизира и да се ангажират доказателства за наличието му едва на следващия етап, а именно при изработване и одобряване на проекта за изменение на ПУП, но не и на етапа на разрешаване за изработването му. Поради това като достига до изводи за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че се явяват неоснователни наведените от касационния жалбоподател доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати с процесния проект за изменение на ПУП ИПРЗ намалени разстояния, недопустимо съгласно действащата нормативна уредба изграждане на подземни гаражи, нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и компрометиране на застрояването в имот с идентификатор 68134.304.237, както и немотивиране на соченото правно основание по чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ. Това е така, тъй като защитата срещу допустимостта на устройствената процедура, конкретните основания за изменение на ПУП и одобрените с него предвиждания се осъществява чрез оспорването на акта за одобряване на плана. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника главен архитект на Столична община следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,