Решение № 276 от 14.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 1128/2018 г.

Решение № 276 от 14.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 1128/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 11/28.03.18 г., постановена от ОС-София /СОС/ по Н. Д. 20/18 г., подсъдимият В. П. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 304а, пр. 3 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 3 НК и вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, търпимо при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал. 1 НК това наказание е групирано с наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено по Н. О. Х. Д. 221/17 г. по описа на РС-Елин Пелин, като е постановено да се търпи при първоначален общ режим. С решение № 316/31.07.18 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 7 състав по в. н. д. 728/18 г., присъдата е изменена, като е намалено наложеното на подсъдимия наказание на една година лишаване от свобода и е определено и наказание глоба в размер на 300 лв. /по искане, залегнало в прокурорски протест/. На основание чл. 25, ал. 1 НК е определено общо наказание за изтърпяване от една година лишаване от свобода, като към него е присъединено наказанието глоба в размер на 300 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу решението на САС е постъпила касационна жалба от подсъдимия чрез неговия служебен защитник /към делото има и приложена молба, която играе ролята на жалба/. Иска се или оправдаване на дееца с прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, или намаляване на наложеното наказание в минимален размер. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият служебен защитник поддържат жалбата с наведените в нея доводи. Представителят на ВКП намира, че същата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изразените в нея съображения, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347, ал. 1 НПК, намира за установено следното: Обобщено аргументацията на защитата по отношение на приложението на материалния закон може да бъде сведена до две обстоятелства: от една страна се сочи, че поради неадекватното състояние на дееца /пияно такова/ той не е имал умисъл да извърши престъпление подкуп, а от друга-че деянието е незначително и с малозначителни последици. Макар и нормата на чл. 9, ал. 2 НК да е редактирана по различен начин и да е отнесена към обществената опасност- същата се изключва поради малозначителност на деянието или поради явна нейна незначителност- за този съд е ясно, че се иска приложение на тази разпоредба, със съответни последици-оправдаване на подсъдимия. Както е видно по делото и е разисквано подробно и от въззивната инстанция, първоинстанционното разглеждане е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие в неговия втори вариант- чл. 371, т. 2 и сл. НПК. Г. е признал залегналите в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. А там е отразено, наред с другото, че обвиняемият предложил на свидетеля В. "да оправят нещата", извадил един брой банкнота от 20 лв., поставил я под първия лист на папката с щипка и казал "Това е да се почерпите от мен да оправим нещата да ни пуснете". Приетите фактически положения категорично установяват характеристиките на състава на престъплението, за извършването на което подсъдимият е осъден. След като е признал тази фактология, той не може да се позовава на липса на субективна страна, откъдето да се изведе несъставомерност на инкриминираното му деяние, защото такива факти липсват в обвинителния инструмент. Още по-малко могат да се подменят изразените от него думи /придружени и с фактически действия по даване на парите/, записани в последния, с други, за каквито няма описание и респективно признание. На стр. 8 от атакуваното съдебно решение въззивната инстанция е изписала подробни съображения защо не приема аргументацията на защитата за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК. Като оставим настрана очевидното объркване по касационната жалба между несъставомерност на деянието поради липса на субективна страна и липса на обществена опасност и противоправност по силата на разпоредбата за малозначителност, пред тази инстанция не се изразяват някакви съществени възражения срещу тезата на САС. ВКС изцяло се солидаризира с позицията на контролирания съд и не намира за нужно да я повтаря. Без значение в случая е какъв размер глоба би била наложена на Г. по съставен АУАН, дали той има доходи и дали в тази връзка наказанието би подлежало на принудително изпълнение. В крайна сметка касаторът е дал 20 лв., за да не се стига и до резултат, който според защитата не е със съществени вредни последици. Действително, предоставената сума не е голяма, но тя трябва да бъде оглеждана и в рамките на възможностите на този човек, за когото се твърди, че е беден, безработен и безимотен. Най-важното обстоятелство обаче си остава чувството за липса на нетърпимост при проява на такова корупционно поведение, а оттам и за нежелание да се носи отговорност при негово реализиране. Всеки подкуп, колкото е да малък в парично изражение, торпилира държавността. Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, то също е неоснователно. При предвиден максимум на наказанието лишаване от свобода, залегнало в санкционната част на материалната наказателноправна норма, а именно десет години, въззивната инстанция е отмерила наказанието почти към неговия минимум и финално подсъдимият е осъден да търпи една година лишаване от свобода. Този съд не намира основания за повече снизходителност, още повече предвид пространната мотивация на САС, свързана с дължимия размер. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение