Решение № 306 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 263/2010 г.

Решение № 306 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 263/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по обща касационна жалба от защитниците на подсъдимите В. Б. Г. и С. Д. Я. против решение № 79 от 29.03.2010 г. по внохд № 120/2010 г. на Софийския апелативен съд. В нея се излага довод за явна несправедливост на наложените им наказания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 5, т. 2 НПК - неправилно въззивната инстанция е отказала приложението на чл. 66 НК. Жалбоподателите правят искане да се измени решението и приложи условното осъждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитниците поддържат касационната жалба по изложеното в нея основание и с довода, че за постигане целите на наказанието не е необходимо двамата подсъдими да бъдат изолирани от обществото чрез ефективното изтърпяване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимите е неоснователна и не следва да се уважава. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: В производство по Гл. ХХVII НПК с присъда № 238 от 18.11.2009 г. по нохд № 424/2009 г. на Благоевградския окръжен съд подсъдимите В. Б. Г. и С. Д. Я. са признати за виновни в извършени в съучастие като съизвършители на две престъпления - по чл. 195, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 4, пр. 1, т. 5 и т. 6 и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 3, пр. последно, във вр. с изр. първо, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за които във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при условията на чл. 23, ал. 1 от НК са им наложени съответно общи наказания-две години и шест месеца лишаване от свобода - за подс. Г. и две години и девет месеца лишаване от свобода - за подс. Янев. По реда на чл. 24 от НК определените им наказания са увеличени с още по една година и три месеца лишаване от свобода и е постановено да ги изтърпят при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от "открит" тип. С обжалваното решение присъдата е изменена както следва: -по отношение на С. Я. той е признат за невиновен, оправдан по квалифициращия признак от състава на престъплението по т. 4 на ал. 1 от чл. 195 НК и за това престъпление наказанието му е намалено на една година и три месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 354а от НК, наказанието е намалено на две години лишаване от свобода, при което и общото наказание по чл. 23, ал. 1 от НК е намалено на две години лишаване от свобода; -по отношение на В. Гьоргов- той е признат за невиновен и оправдан по квалифициращите признаци от състава на престъплението по т. 4 и т. 6 на ал. 1 от чл. 195 НК и за това престъпление наказанието му е намалено на една година лишаване от свобода. Същият подсъдим е оправдан да е извършил деянието по повод на службата си и престъплението по чл. 354а е преквалифицирано по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което наказанието му е намалено на една година и девет месеца лишаване от свобода, като по реда на чл. 23, ал. 1 от НК и общото наказание е намалено на една година и девет месеца лишаване от свобода. Приложението на чл. 24 от НК е отменено по отношение на двамата подсъдими. На основание чл. 59 от НК от наказанията на подсъдимите е зачетено времето на изпълнение на взетите по отношение на тях мерки за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест". В останалата част присъдата е потвърдена. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК, ВКС в настоящия състав намира жалбата на подсъдимите за неоснователна. В нея не се спори по установените по делото факти и по начина им на събиране, проверка и оценка. При приетите за установени по несъмнен начин обстоятелства законът е приложен правилно, което от с. на защитата също не се оспорва. Доводът, че е налице явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК по начина на изпълнение на наложените на подсъдимите наказания - неправилно да е отказано условното осъждане по чл. 66 НК, не е налице. Изводите на въззивния съд, че поправянето и превъзпитанието на двамата подсъдими е възможно единствено и само с ефективно изтърпяване на наложените им наказания лишаване от свобода е правилен предвид приетото за установено, че предметът на извършените в съвкупност престъпления е наркотично вещество: ".... веществено доказателство по друго наказателно производство, откраднат е от полицейско управление и от двама полицаи, призвани да охраняват тъкмо установения законов ред в социалното общество или спрямо задържани правонарушители". Тези изводи, с които е отказано приложението на условното осъждане спрямо подсъдимите и че само с ефективното изтърпяване на наказанието ще се постигнат целите на чл. 36 от НК, изцяло се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е налице визираното в жалбата основание за изменяване на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение