Решение № 866 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2013 г.

Решение № 866 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на "М Карол" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Л. Александров, против решение № 334/14.01.2013 г. по адм. дело № 4008/2012 г. на Административния съд - София-град, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано решението да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът - Дирекция за национален и строителен контрол, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил иска на касационния жалбоподател против ДНСК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 57 082,87 лева, претърпени от незаконосъобразна заповед № ДК-04-41/26.04.2007 г. на началника на Столичната регионална дирекция за национален строителен контрол (СРДНСК), отменена с влязло в сила съдебно решение. Съдът е изложил съображения, че не са налице материалноправните предпоставки на фактическия състав, посочен в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът е неоснователен. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищеца по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно издаденият от ДНСК незаконосъобразен акт, а именно: да е настъпила вреда от незаконосъобразен административен акт и да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно е установено наличието на първата предпоставка за основателност на иска - заповед № ДК-04-41/26.04.2007 г. на началник СРДНСК, отменена със съдебно решение № 506/04.01.2008 г. на АССГ по адм. дело № 2874/2007 г., влязло в сила на 19.11.2008 г., т. е. - налице е първата предпоставка по ЗОДОВ незаконосъобразен административен акт. Не е без значение факта, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6/20.IV.2007 г. е придобит тавански етаж, а не апартамент, а от датата на издаване на разрешението за строеж 28.07.2005 г. до датата на придобиване на имота предназначението му не е било променено по предвидения в ЗУТ ред. По делото няма доказателства към датата на издаване на отменената заповед строителството да е било реализирано и да са били предприети мерки за разрешаване ползването на строежа като апартамент. Също така от материалите по делото е видно, че строежът "Преустройство на тавански етаж в апартамент" е бил въведен в експлоатация чак на 19.03.2009 г. За да възникне обаче правото на обезщетение за вреди, следва да са налице и другите кумулативно дадени предпоставки, а именно - да е настъпила вреда от незаконосъобразен административен акт и да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на някой от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. В процесния случай за ищеца не са настъпили вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализиран наем поради невъзможност за ползване на собствения му имот, които да са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен административен акт. Именно поради това съдът правилно и обосновано е приел, че не са налице предпоставките по чл. 4, връзка чл. 1 от ЗОДОВ, които следва да са кумулативно проявени. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,