Решение № 6483 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2010 г.
ВАСIV отделение10.05.2011 г.докладчик т Мария Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 15.04.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-Б състав, по адм. д. № 299/2008 г. в частта му, с която се отхвърля жалбата на Камелия Иванова Йорданова, Йордан Спасов Йорданов, Виктор Петров Спасов, Пламен Димитров Йорданов и Александър Димитров Спасов, срещу отказ № РД-54-167/13.04.1999 г. на кмета на Столична община. Решението не подлежи на обжалване. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Георги Петров Спасов от гр. София, подадена чрез адв. Хорозов, срещу решението от 15.04.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-Б състав, по адм. д. № 299/2008 г. в частта му, с която се отхвърля жалбата на Камелия Иванова Йорданова, Йордан Спасов Йорданов, Виктор Петров Спасов, Пламен Димитров Йорданов и Александър Димитров Спасов, срещу отказ № РД-54-167/13.04.1999 г. на кмета на Столична община като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по нея. Решението в тази част е с характер на определение и може да се обжалва пред Петчленен състав на ВАС в 7-мо дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и адм. орган.
Мотиви
Решение № 6483 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Камелия Иванова Йорданова-Стойчева, Йордан Спасов Йорданов, Георги Петров Спасов, Виктор Петров Спасов, Пламен Димитров Йорданов и Александър Димитров Спасов-всички от гр. София, чрез пълномощника им - адв. Георги Хорозов, против решението от 15.04.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-Б състав, по адм. д. № 299/2008 г.
С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата, подадена от Камелия Иванова Йорданова, Йордан Спасов Йорданов, Виктор Петров Спасов, Пламен Димитров Йорданов и Александър Димитров Спасов, срещу отказ № РД-54-167/13.04.1999 г. на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването върху имот пл. № 681, кв. 68, ОСЗ "Сгуроотвала" /нов/, "Орландовци-Малашевци"/стар/, отчужден по заповед № 423/08.05.1954 г. на МКСБ за сгуроизвозване на ТЕЦ "Сталин", като неоснователна и е оставил без разглеждане жалбата, подадена от Георги Петров Спасов срещу същия отказ, като недопустима, в производство по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС вр. § 4, ал. 2 от АПК.
За да постанови решението си СГС е приел следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 37, ал. 1 от ЗАП (отм.) е е допустима с изключение на частта относно Георги Петров Спасов и по отношение на него следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена /съобщението за оспорената заповед е получено от този жалбоподател на 11.02.2005 г., а жалбата е подадена на 12.12.2006 г./.
След служебна проверка на оспорената заповед съдът констатира, че тя е издадена от компетентния орган, отказът е мотивиран.
Отчуждителните процедури досежно процесния имот са проведени по рег. преписка № 6/1954 г., т. е. по реда на ЗПИНМ. Не се спори, че към момента на отчуждаването процесният имот е бил незастроен, което се установява и от писмените доказателства. Приложимата разпоредба е чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони, съгласно която отмяната на отчуждаването се извършва при наличието на визираното в тази разпоредба изискване, а именно: фактическото строителство на мероприятието, за което е отчужден имота, да не е започнало към момента на влизане в сила на закона.
Видно от заключението на СТЕ имотът попада в границите на бивш сгуроотвал, където е била извозвана и изсипвана на депо отпадналата сгурия /шлака/. Насипаният слой върху имота е 14 м., т. е. мероприятието, за което е било извършено отчуждаването, е реализирано. По плана от 1988 г. имотът попада в терен с отреждане за "хвостохранилище", по сега действащия план от 2001 г. попада в м. ОСЗ "Сгуроотвала - I част", с преотреждане за "търговски център и базар" - кв. 2, УПИ IV.
Мероприятието, за което е било извършено отчуждаването е реализирано, без значение, че то не е строителство в тесния смисъл на думата. Спецификата на самото отчуждително мероприятие-сгуроотвал, изключва строителството в този смисъл. Такова изобщо не е било предвидено, но мероприятието е реализирано и имотът е използван по предназначение-за извозване и насипване на сгур, отпадъчен материал от производството на ТЕЦ "Сталин", понастоящем "София". С оглед дадената в разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ легална дефиниция, под" строителство" не следва да се разбира само изграждането на сгради.
Фактическият състав на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони не включва преценка дали нуждата от осъщественото мероприятие е отпаднала. От значение за спора е доколко е започнало фактическото строителство на предвиденото с отчуждителната заповед от 1954 г. мероприятие-изграждане на сгуроотвал, до влизане в сила на реституционния закон 25.02.1992 г.
От заключението на СТЕ безспорно се установи, че фактическото осъществяване на мероприятието, за което е извършено отчуждаването не само е започнало, но е реализирано имот № 681 представлява част от депо и върху него е насипана шлака 14 м.
Следователно е установено по безспорен начин, че единстваното изискване на чл. 2 от ЗВСВНОИ не е налице и оспорената заповед е законосъобразна.
В касационната жалба се посочва, че се обжалва решението, с което се оставя в сила отказът на кмета на СО да възстанови собствеността върху отчуждения имот.
Няма жалба срещу решението на съда в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Георги Петров Спасов.
Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на закона - чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони, изразяващи се в следното:
За да откаже искането за реституция кметът на общината е приел, че:
- мероприятието, за което е отчужден имота е изпълнено.
- Заличени са имотните граници и същите не могат да бъдат установени.
- Липсва градоустройствена възможност за възстановяване на имота.
И трите аргумента на административния орган не кореспондират с изискванията за реституция по чл. 2 от закона. В този текст няма изискване мероприятието да е изпълнено, нито имотните граници да съществуват, нито пък да има градоустройствена възможност за възстановяване.
В производството пред СГС е изслушана техническа експертиза, която доказва, че имотът не е застроен-Обстоятелството, че върху него е насипана шлака с височина 14-15 м. е без значение за прилагането на правната норма, защото изсипването на сгур не е строителство.
Освен това към датата на издаването на оспорената заповед, отреждането на територията, в която се намира имотът не е за "сгуроотвал", а е за "търговски център и базар". Преценката за наличието на предпоставките за прилагането на закона от адм. орган се преценяват към датата на издаването на адм. акт, а не към един предишен момент.
Въпреки горното, съдът неправилно е приел, че след като мероприятието е изпълнено и имотът е насипан със сгуруе налице реализирано строителство, защото в този термин законодателят влага по-широк смисъл от общоприетия и защото с извършването на отчуждаването имотът е станал държавна собственост.
Ответната страна: Кметът на СО, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Подадена е касационна жалба от шестима касатори, насочена против решение по съществото на делото, с което е отхвърлена жалбата им против отказ за възстановяване на отчужден недвижим незастроен имот, по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
Тази жалба е в срок, но сред касаторите е и Георги Петров Спасов, спрямо когото е постановено определение, с което е прекратено производството по жалбата му против отказа, защото е прието, че тя е просрочена. Той е получил съобщение за определението на 25 05 2010 г., а касационната жалба е преди тази дата- от 21 05 2010 г. В нея няма искане за отмяна на определението за прекратяване на производството, направено от същия жалбоподател. Затова считам, че той няма качеството на касационен жалбоподател, а не е и частен жалбоподател, защото не е оспорил решението, а липсва и жалба против определението за прекратяване.
Счита се от касаторите, че решението е необосновано и неправилно. Касационната жалба е неоснователна. Отчужден е незастроен недвижим имот по реда на ЗПИНМ - през 1954 г. - за сгуротабана на ТЕЦ. Няма спор, че е отчужден, още повече, че е налице протокол за оценка на отчуждения имот и признание, направено в искането за отмяна, че е получено обезщетение в парична сума. Веднага след като е бил завзет имота, започнало е запълването му със сгур и слоя е понастоящем към 10-15 метра. В последствие терена е бил преотреждан, но друго мероприятие не е започвало. В този случай няма извършване на строителство в тесен смисъл на думата. Но има постигане целта на закона, който е действал тогава - отчужден е имот за сгуротабана, изпълнено е това мероприятие-такова е заключението и на вещото лице. Впоследствие дали е преотреждан имота- не е от правно значение за отмяна на отчуждаването, той е вече бил отчужден за една цел, и тя е изпълнена. Затова фактически е налице реализирано такова мероприятие, за което е отчужден имота, а това е пречка за възстановяването му. Ето защо решението е законосъобразно.
Настоящият състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери постановеното решение приема, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
При постановяването на решението си съдът е преценил събраните по делото доказателства и заключението на приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ, отговорил е на доводите на страните и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон.
От данните по делото е установено, че процесното място е отчуждено като незастроено през 1954 г. по реда на ЗПИНМ, за Сгуроотвал на ТЕЦ "София" /бивш ТЕЦ "Сталин"/ и отчуждителното мероприятие не само че е започнало, но е изпълнено.
Приложима е разпоредбата на чл. 2 от ЗВСВНОИ и предпоставката за отмяна на отчуждаването по тази разпоредба на закона-да не е започнало фактическото строителство на отчуждителното мероприятие, не е налице.
Правилно съдът е приел, че с оглед спецификата на мероприятието, за което е отчужден имота, започването на изпълнението му смисъла на законовата разпоредба, не се изразява единствено в строителство на сграда. Върху дворното място е реализирано мероприятието "сгуроотвал", представляващ насип от шлака от около 14 метра, според заключението на СТЕ.
Това обстоятелство е достатъчно основание, за да се приеме оспореният отказ на кмета на общината за отмяна на отчуждаването, за законосъобразен. Реализирането на мероприятието естествено включва и неговото започване, поради което отказът, постановен на това фактическо основание, е законосъобразен.
Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че съдът не е взел предвид последващото отреждане на имота за "търговски център и базар", както и че преценката на адм. орган за наличието на предпоставките за прилагането на закона, се прави към момента на издаването на акта.
Преценката за наличието на предпоставките на закона се прави към момента на постановяването на акта, но в конкретния случай самият закон в чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ регламентира, че предпоставките за отмяната на отчуждаването следва да са налице към момента на влизане в сила на закона, т. е. към 25.02.1992 г. Към тази дата отреждането на имота си е за "Сгуроотвал" на ТЕЦ "София" и мероприятието е започнало и изпълнено. Тези предпоставки следва да преценява адм. орган при издаването на акта. Преотреждането на имота, извършено след влизане в сила на закона е правно ирелевантен факт и правилно не е взет предвид от съда.
По изложените съображения решението на съда е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Касационната жалба на Георги Петров Спасов срещу решението на съда, с което е отхвърлена жалбата, е процесуално недопустима поради липса на правен интерес.
Същият не е адресат на решението в тази му част, а решението в частта му с характер на определение, касаещо този жалбоподател, не е предмет на подадената касационна жалба. Няма подадена частна жалба от Георги Петров Спасов против прекратяването на производството по неговата жалба като просрочена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. § 4, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 4 ЗВСВНОИ