Решение № 7056 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13579/2013 г.

Решение № 7056 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13579/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Волянова, против решение от 16.05.2013 г. на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение, постановено по адм. д. № 6/2011 г., с което е отменен в обжалваната част Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 2118/10.02.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД-София, ДП "Лозенец", мълчаливо потвърден от регионалния данъчен директор на РДД - София. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "БОРОГРУП ТРАВЕЛ ЛОНДОН" ЕООД със съдебен адрес: гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 20, вх. В, ет. 3, ап. 30 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Стайков и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 2118/10.02.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД-София, ДП "Лозенец", мълчаливо потвърден от регионалния данъчен директор на РДД - София. Със същия на ревизираното дружество "БОРОГРУП ТРАВЕЛ ЛОНДОН" ЕООД на основание чл. 30, ал. 2 ЗДДС (отм.) е начислен допълнително ДДС в размер на 18 689.20 лв. във връзка с продажбата на автомобил Мерцедес G 500 рег. № .... ВХ. СГС е отменил ДРА в посочената част. Приел е, че стойността при вноса на процесния автомобил, определена с ЕАД № 4-72906/27.11.2002 г. на Митница "Аерогара София", е в размер на 40 060 лв., върху която е заплатен дължим ДДС в размер на 8 012 лв. Това обстоятелство се установява от представената ЕАД и заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Застрахователната стойност на автомобила видно от удостоверение с дата 29.04.04 г., издадено от ЗД "БУЛ ИНС", е в размер на 60 000 лв. Автомобилът е продаден от "БОРОГРУП ТРАВЕЛ ЛОНДОН" ЕООД на "ВОЛФ ЛИЗИНГ" АД за сумата от 60 000 лв. Издадена е данъчна фактура № 8 от 29.04.2004 г. с данъчна основа 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв. /обща стойност 60 000 лв./. Направен е извод, че данъчната основа е определена в съответствие с изискването на чл. 30, ал. 2 ЗДДС (отм.) като е взета предвид застрахователната стойност, която е по-висока от данъчната основа, определена по реда на чл. 29 ЗДДС (отм.). Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за неправилен изводът на съда. В чл. 30, ал. 2 ЗДДС (отм.) е регламентиран начинът на определяне на данъчната основа при прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство. Според цитирания законов текст в този случай данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон, и застрахователната стойност на превозното средство. Съгласно чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос. Установено е чрез представената ЕАД за внос и ССЕ, че данъчната основа при вноса е в размер на 40 060 лв., а от удостоверението, издадено от застрахователя, се установява че застрахователната стойност е в размер на 60 000 лв. Данъчна основа по определението на чл. 28 ЗДДС (отм.) е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Когато доставката е облагаема, върху данъчната основа се начислява ДДС в размер на 20% /чл. 53 ЗДДС отм./. Видно от издадената от "БОРОГРУП ТРАВЕЛ ЛОНДОН" ЕООД на "ВОЛФ ЛИЗИНГ" АД фактура № 8/29.04.2004 г. за продажбата на автомобила данъчна основа е в размер на 50 000 лв. и върху нея е начислен ДДС в размер на 10 000 лв. От изложеното следва изводът, че данъчната основа е по-малка от застрахователната стойност. За да бъде спазено изискването на чл. 30, ал. 2 ЗДДС (отм.) е необходимо данъчната основа при продажбата на автомобила да е в размера на застрахователната стойност, т. е. в размер на 60 000 лв. и върху нея да се начисли ДДС в размер на 12 000 лв. Вярно е, че съгласно чл. 56, ал. 1 ЗДДС (отм.) когато при договаряне на облагаема доставка данъкът не е бил изрично посочен, че се дължи отделно, той се приема за включен в договорената цена. В случая ДДС е включен в договорената цена от 60 000 лв., доколкото в договора не е посочено, че се дължи отделно и жалбоподателят е издал фактурата, спазвайки посоченото правило. Нормата на чл. 56, ал. 1 ЗДДС (отм.) обаче не изключва прилагането на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.), регламентиращ задължителни изисквания при определянето на данъчната основа при продажбата на моторни превозни средства. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че във връзка с продажбата на автомобила на ревизираното дружество следва да се доначисли ДДС в размер на 2 000 лв., а не 18 689.20 лв., както е определено в ДРА. Като постановено при неправилно приложение на материалния закон решението на СГС следва частично да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството против частта от ДРА, в която за данъчния период м. април 2004 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 2000 лв. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При първоначалното разглеждане на делото двете страни са заявили претенции за присъждане на разноски. В решение № 1699 от 03.02.2011 г. по адм. д. № 9519/2010 г. Върховният административен съд, първо отделение е отменил решение от 23.12.2009 г. по адм. д. № 1785/2006 г. на СГС само в частта, в която е отменен ДРА относно доначисления ДДС в размер на 18 689.20 лв. и е присъдил на дружеството за касационното производство разноски съобразно размера на отменената част от ДРА с първоинстанционното решение, което е оставено в сила. Постановил е съдът, който ще разгледа повторно делото, да се произнесе по исканията за разноски на страните, вкл. за касационното производство. Първоинстанционното решение е потвърдено от ВАС в частта му, в която са присъдени на жалбоподателя разноски в размер на 1100 лв. С обжалваното в настоящото касационно производство решение на СГС в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 200 лв., представляващи депозит за вещо лице, и не са присъдени разноски за първото касационно производство за разликата до пълния размер на адвокатския хонорар. Жалбоподателят не е поискал изменение на решението в частта му за разноските. Така присъдените разноски в размер на 200 лв. с оглед изхода на спора следва да бъдат намалени до 178.60 лв. Съобразно отхвърлената част от жалбата на дружеството в размер на 2000 лв. на касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 520 лв. Ответникът по касация не представя доказателства за направени разноски за настоящото производство. По компенсация на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 341.40 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение