Решение № 7759 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2019 г.

Решение № 7759 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна Дирекция "Земеделие" – София град, подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Колева, срещу решение № 4217/20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 5319/2018 г. на Административен съд-София-град, с което е обявено за нищожно неговото решение № 24/06/1/0.0.1334/2/01/04/01 от 08.02.2018 г. за налагане на финансова корекция на М. Велинов в размер на 24 447, 50 лева и Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е осъден да заплати направените разноски. Релевирани се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 от АПК с основни твърдения, че съдът неправилно е тълкувал материалния закон, като в тази връзка се излагат подробни възражения срещу направените правни изводи на съда. Моли съдебното решение да бъде отменено и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща представител, в молба чрез юрк. Д. Колева, заявява становище, че поддържа жалбата. Ответникът - М. Велинов, от [населено място], с писмен отговор и чрез адв. Василев оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, че ЗПЗП е изменен и допълнен ДВ бр. 2 от 03.01.2018 г. изм. бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.19 г., като законодателят е предвидил в текста на новата ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП, че изпълнителният директор издава актове за публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане финансови корекции, при условията на глава пета, раздел III ЗУСЕСИФ и че с новата ал. 6 от чл. 20а ЗПЗП /ДВ бр. 51/19 г./ е допуснато изпълнителният директор да може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на зам. изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на ДФЗ, а по делото е представено заповед на директора на ДФЗ, с която е възложил властническите си правомощия на издателя на процесния административен акт. Намира, че с разпоредбата на § 5 от ПЗР към ЗИД ЗПЗП /Дв. бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.19 г./ е придадено обратно действие на разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6, като е посочено, че се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон и, че макар и изменението да не е съществувало към момента на постановяване на решението на АССГ, то към настоящия момент е част от действащата правна уредба, която следва да се приложи. Предлага съдебното решение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за страната съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Велинов от [населено място], срещу решение № 24/06/1/0.0.1334/2/01/04/01 от 08.02.2018 г., с което директорът на Областна дирекция - София-град на ДФЗ, на основание чл. 20а ал. 2 от ЗПЗП и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е наложил финансова корекция на М. Велинов за нарушение по сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г., в размер на 24 447, 50 лева. С обжалваното съдебно решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, административният съд, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1-во от АПК, обявил това решение за нищожно. За да стигне до извод, че обжалваното пред него решение е нищожно, съдът посочил, че процесното решение за налагане на финансова корекция е издадено на 08.02.2018 г., при действието на измененията и допълненията на ЗПЗП, обнародвани в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г. и приел, че допуснатото по силата на закона делегиране на властнически правомощия по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП вече е било ограничено по обхват с приемането на нова ал. 5 на чл. 20а, която се отнася с ал. 4 на същия текст като специална към обща норма. Съдът е разгледал приложението на посочената разпоредба, разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП и Регламент (ЕС) 1305/2013 г., и извел правен извод, че за налагане на финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, решение може да издава единствено изпълнителният директор на ДФЗ. И тъй като процесното решение е издадено от некомпетентен орган, а спорният въпрос е предоставен изцяло на преценката на компетентния, прогласил нищожността му. Съдебното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, по следните съображения: С оспореното решение, на основание чл. 20а ал. 2 от ЗПЗП и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е наложена финансова корекция на земеделския стопанин -за нарушение по сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г. съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По делото-на л. 443 / е приложена заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., /с която на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на областните дирекции в съответствие с териториалната им компетентност да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.) и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020. Действително, според приетата нова ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.) изпълнителният директор на ДФЗ издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел ІІІ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). В чл. 9б (обн. в същия ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.) е предвидено, че за ПРСР за периода 2014 - 2020 г. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от този закон (ЗПЗП) - за мерките и подмерките по чл. 21, § 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - за останалите мерки и подмерки. Тъй като в случая се касае за подмярка 6. 3 от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., която мярка не попада в изброените в т. 1 на чл. 9б, за нея е приложима т. 2 от чл. 9б, поради което с оглед обнародваната на 03.01.2018 г. ал. 5 на чл. 20а, решението за налагане на финансова корекция следва да се издаде от изпълнителния директор на ДФЗ, без възможност за делегиране на тези правомощия. Този извод обаче не е съобразен с изложеното по-нататък и се опровергава от следното: Първо-в "Държавен вестник", бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 г., ал. 5 на чл. 20а ЗПЗП е изменена, като в нея вече не фигурира препращането към мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2. Второ- със създаването на ал. 5 на чл. 20а ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г., ал. 4 на същия текст не е отменена и е действаща. Според тази разпоредба във всичките й редакции изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Именно на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е издал посочената по-горе заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г., с която е делегирал на директорите на областните дирекции в съответствие с териториалната им компетентност да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.) и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., /както и по други мерки и подмерки, неотносими към настоящия случай/. Трето-Процесното решение за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена също на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, която разпоредба е действаща и не е отменяна и според нея изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата. Затова неправилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е неприложима в настоящия случай. Напротив, от цитираните по-горе правни норми следва несъмнен извод, че ЗПЗП е позволявал към обсъждания период изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощия на директорите на областните дирекции на фонда. Нещо повече, към датата на издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция - 08.02.2018 г., разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ (изм. и доп. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), предоставя възможността правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон да се упражняват и от овластено от него лице. Следователно делегирането на правомощия към този момент е допустимо и не е незаконосъобразно. Освен това, съгласно ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник -изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Цитираната ал. 6 е нова и също като ал. 5 (в изменената редакция) е обн. в ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 година. Тази норма е създадена с § 2, т. 5 ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.). В § 5 ПЗР на ЗПЗП е регламентирано, че разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон, т. е. с това е придадено обратно действие без ограничение назад във времето за делегиране на правомощия, като за случая е относима тази част от текста, в която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира със заповед правомощията си за издаване на решения за налагане на финансови корекции на директорите на областните дирекции на фонда. Точно това е направено в конкретния случай, затова е налице валидно делегиране на правомощия. Оттук следва, че процесното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен по материя, по място и по степен административен орган - директора на Областна дирекция - София-град на ДФЗ, поради което не е нищожно, както е приел първоинстанционният съд. След като го е обявил за нищожно, съдът не е изложил съображения по същността на правния спор, което налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, при положение, че е издаден от компетентен административен орган, да разгледа възраженията на жалбоподателя, да обсъди доказателствата, включително и приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и да обоснове правен извод дали оспореният административен акт е законосъобразен или не. В този смисъл напр. и решение № 16394 от 03.12.2019 г. по адм. д. № 2344/2019 г., решение № 3440 от 05.03.2020 г. по адм. д. № 7033/2019 г. и решение № 15602 от 18.11.2019 г. по адм. д. № 15662/2018 г., трите- на ІV отд. на ВАС, по аналогични казуси. При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение