Решение № 7659 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ц. М. В. за отмяна на влязло в сила решение 9116/25.10.2024 г., постановено по КАНД 1381/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС Пловдив). Искателят твърди, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПк за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, които обосновава с нищожност на административния акт и допуснати в мотивите на атакуваното съдебно решение грешки и явно вътрешно противоречие, поради което иска да бъде отменено и да бъде върнато делото за ново разглеждане на АС-Пловдив. Твърди, че допуснатите нарушения е необходимо да бъдат отстранени, за да бъде осигурено право на ефективна защита по смисъла на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенция/ЕКПЧ) на правото на Ц. В. по чл. 5 от Конвенцията.и гарантирано правото на справедлив процес. Като писмено доказателство в подкрепа на искането е представено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.09.2024 г. по пр.пр. 14567/2024 г. на Районна-прокуратура-Пловдив. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в самото искане, пледоария в открито съдебно заседание и писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът полицай в група Патрулно-постова дейност в сектор Охранителна полиция на Трето Районно управление на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Пловдив, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и становище по искането за отмяна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочени правни основания - чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С решение 9116/25.10.2024 г., постановено по КАНД 1381/2024 г. по описа на АС Пловдив е отменено решение 1996/06.05.2024 г. постановено по адм.д. 18626/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив и вместо него е решен спора по същество като е оставена в сила (отхвърлена жалбата на Ц. В. против) Заповед за задържане на лице рег. 438з-393/2023 г. от 01.12.2023 г., издадена от полицай в група Патрулно-постова дейност в сектор Охранителна полиция на Трето Районно управелине на ОДМВР Пловдив. Административният съд е приел, че решението на първата инстанция е незаконосъобразно, защото оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на фактически и правни основания за издаването й и при съответствие с материалния закон и целта на закона. Касационната инстанция е обосновала извод, че полицейското задържане не е произволно, а е доказано управлението на МПС и положителен резултат от извършената проба за наркотични вещества, поради което сгрешените модел и номер на превозното средство не променят установените в АУАН факти. Според АС-Пловдив подобни грешки са от значение за наказателното производство, но не се отразяват върху законосъобразността на индивидуалния административен акт. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съдът или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение (или определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите факти трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, "Сиела Норма" АД, София, 2012 г ., стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая ангажираният в настоящото производство писмен документ Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.09.2024 г. по пр.пр. 14567/2024 г. на Районна-прокуратура-Пловдив е съществувал към момента на постановяването на съдебния акт на касационната инстанция и е приет като доказателства по делото в открито съдебно заседание на 27.09.2024 г. Следователно този писмен документи не е възможно да бъде възприет като ново доказателства или установяващо настъпването на нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК и имащи значение за делото. Не е налице непълнота на доказателствения материал, която да е разкрита след като решението е влязло в сила. При установената липса на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК не се налага обсъждане на значението на този документ за решаване на спора по същество, за което обстоятелство по сходни казуси е формирана съдебна практика (решение 2440/11.03.2025 г., постановено по адм.д. 650/25 г. по описа на Върховния административен съд и решение 1743/20.02.2025 г., постановено по адм.д. 6906/2024 г. по описа на Върховния административен съд). Останалите доводи в искането, аргументиране с приложение на международното и европейското право не са в относими към настоящото производство, което е извънреден способ за защита, респективно основанията за отмяна са ограничени до изрично предвидените в чл. 239 от АПК. Твърденията за допуснати нарушения на материалния закон и правото на защита, включително и допуснатите очевидни фактически грешки, които не са правени по реда на чл. 62 от АПК, са подлежали на доказване и проверка от инстанциите по същество. В производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове е недопустимо да се осъществява съдебен контрол по същество на спора относно законосъобразността на атакувания пред първата инстанция административен акт или да се осъществява контрол на основанията по чл. 209 от АПК по отношение на решението на касационната инстанция, какъвто на практика се иска в молбата от 27.01.2025 г. Допълнително трябва да бъде посочено, че твърденията за нищожност на съдебен акт, включително и относно начина на формиране на съдебния състав, също не съставляват основания за отмяна като извънреден способ за защита, предвиден в Глава Четиринадесета от АПК. В този смисъл цитираната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно независимостта на съда и правото на справедлив процес въобще не е относима към подлежащите на установяване в настоящото производство обстоятелства. Не се твърди и не се представят данни за наличие на решение на Европейския съд за защита на правата на човека (ЕСПЧ), с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на Ц. В., поради което не е налице и основанието по чл. 239, т. 6 от АПК. Тази хипотеза предполага конкретно решение на ЕСПЧ, постановено с участие на страна по спора, а не решения по дела, в които е приложима съответната норма, на която се позовава искателя. Изрично трябва да бъде посочено, че в случая се цитират решения на СЕС, които не въобще не са предвидени в чл. 239, т. 6 от АПК, а не на ЕСПЧ. По изложените съображения настоящият състав намира искането за отмяна с правни основания чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК за неоснователно. Страните не претендират разноски, поради което независимо от изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение