Решение № 10224 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2017 г.

Решение № 10224 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Началника на Митница "Б.", срещу решение № 13 от 17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 221/2016 г. на Сливенския административен съд, с което е отменено изцяло решение № 32-175746/24.06.2016 г. на Началника на Митница "Б.", потвърдено с решение № Р-416/32-209548/27.07.2016 г. на Директора на Агенция "Митници", като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането, при съобразяване с мотивите на съдебното решение и същият е осъден да заплати на "Ц" ЕООД разноски в размер на 1 262 лв. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено без да бъдат обсъдени от съда факти и обстоятелства от съществено значение за делото, с оглед на което се настоява за неговата отмяна. Претендират се разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател - Началника на Митница "Б.", редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили подробни писмени бележки, с които се поддържат доводите в жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната по жалбата страна - "Ц." ЕООД, гр. С., се представлява от процесуален представител адв. Стефанов. Депозиран е и отговор по касационната жалба, със съображения за нейната неоснователност и писмена защита, с доводи за правилност и обоснованост на съдебния акт и претенция за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на АС-С. е неправилно и следва да се отмени, тъй като решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и доводи на жалбоподателя. Върховният административен съд, като обсъди наведените касационни основания, прие следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното, по реда на чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ), пред Сливенския административен съд, решение № 32-175746/24.06.2016 г. на Началника на Митница "Б.", потвърдено с решение № Р-416/32-209548/27.07.2016 г. на Директора на Агенция "Митници", е отхвърлено искането на жалбоподателя за поправка на ЕАД № 15BG001010H0000677 от 14.01.2015 г. и възстановяване на митни сборове, платени за стока под режим "допускане за свободно обръщение", с ЕАД № 15BG001010H0000677 от 14.01.2015 г. За да приеме първото искане за неоснователно, органът се е позовал на чл. 173, § 2, б. "в" от Регламент 952/13 на Европейския парламент и на Съвета, във вр. с чл. 71, ал. 2, т. 3 от ЗМ, съгласно който не се допуска поправка, когато искането е направено след като митническите органи са разрешили вдигането на стоката. Посочено е, че твърдяното впоследствие несъответствие на стоката, е ирелевантно за момента на възникване на задължението за плащане на митния сбор. Органът е приел, че дружеството не е доказало по несъмнен начин липсата на част от стоката и съответно не могат да се прогласят правни последици от този факт. По отношение на искането за възстановяване на надвнесени митни сборове и ДДС, са цитирани разпоредбите на чл. 217 от ЗМ и чл. 239 от Регламент (ЕИО) 2913/92 и са разгледани различните хипотези, при които може да се разреши възстановяване, или опрощаване на митни сборове и е направен извод, че не е налице нито една от изброените хипотези: митническата декларация да е била анулирана и митните сборове да са били заплатени, в момента на плащането им митните сборове да са били недължими, или взети под отчет извън сроковете, предвидени в чл. 220, § 2 от Регламента, или да се явяват платени на отпаднало основание. По тези съображения органът е отхвърлил исканията на дружеството. За да постанови посочения правен резултат, съдът е изложил съображения, че оспореното пред него решение е издадено от оправомощен орган, в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 19 от ЗМ и е обективирано в писмена форма, като в него са посочени фактически и правни основания за издаването му, но същото е немотивирано и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на обстоен анализ на доказателствата, съдът е приел, че административният орган не е извършил дължимия по силата на чл. 48 от Регламент № 952/2013 пълен и ефективен контрол. Съгласно посочената норма, за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, а също така и да извършват проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Съдът е цитирал и разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ (отм.), според която, когато при повторна проверка на декларацията, или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Крайното становище на съда е, че митническият орган не е изяснил всички относими факти, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК и е издал незаконосъобразен административен акт. Обжалваното решение е правилно. Фактите по делото са установени, след като съдът е обсъдил обстойно приетите писмени доказателства, заключението на съдебно - техническата експертиза, според което има съществени различия между очакваното и действително полученото количество стока и изявленията на страните. Не се оспорва в касационната жалба, а и настоящият съдебен състав споделя заключението на АС - С., че от доказателствата по делото не може да се приеме за установено по безспорен начин, че стоката, описана в декларацията (фолио от полимери на етилена), е същата, която е представена пред митническите органи към момента на първоначалното деклариране и към датата на извършване на проверката, както и че несъответствието между реално доставената стока и тази, която е уговорена по търговската сделка, е установено едва след доставяне на стоката на територията на предприятието - при разтоварването й в склад на дружеството. Правилен е и крайният извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение. Основният спор между страните е свързан с преценката на доказателствата по делото и с разпределението на доказателствената тежест. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че реално полученото количество стока не оказва влияние върху общата цена на доставката, тъй като липсват доказателства за рекламационни искове и сторниране на суми, нито твърдението му, че неизпълнението е констатирано едва след като митническата администрация е преустановила изпълнението на контролните си правомощия по отношение на стоката. Съдът правилно е посочил, че съгласно нормата на чл. 84 (отм.) от ЗМ, след разрешението за вдигане на стоките, митническите органи имат право служебно, или по искане на декларатора, да извършат повторна проверка на декларацията. Митническите органи имат право след вдигане на стоките, за установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място при декларатора, при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни. Митническите органи имат право да извършват проверка на стоките, ако те могат да бъдат представени. Когато при повторна проверка на декларацията, или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Правилно е приложен и чл. 48 от Регламент на (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза, според който за целите на митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията. Такъв контрол може да се извършва в помещенията на държателя на стоките или на негов представител, както и в помещенията на всяко друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или косвено в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните документи и данни за търговски цели. Обосновано съдът е приел, че "Ц." ЕООД е предприел незабавно всички възможни действия, за да установи констатираните различия в очакваното и полученото количество стока, както и че основателно е поискал ефективна проверка, от която еднозначно да се установи, какво е количеството на внесената стока. Въпреки това, административният орган не е предприел всички необходими действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Законосъобразно и обосновано АС-С. е приел, че митническият орган не е извършил пълен и ефективен контрол, като по този начин не е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК и е издал един незаконосъобразен административен акт. С оглед на посоченото решението на Сливенския административен съд за отмяна на оспореното решение на Началника на Митница "Б.", с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за поправка на ЕАД № 15BG001010H0000677 от 14.01.2015 г. и възстановяване на митни сборове, платени за стока под режим "допускане за свободно обръщение", като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилно, следва да бъде оставено в сила, а на ответната страна следва да се присъди изцяло възнаграждение в размер на 2 400 лв. за защита от адвокат, претендирано своевременно и доказано като заплатено с приложения договор за правна помощ и фактура, без възражение за прекомерност. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,