Решение № 4164 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2011 г.

Решение № 4164 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Автоелит" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Манолова, против Решение № 1199/18.05.2011 г. по адм. дело № 4033/2010 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. От същия е постъпило писмено възражение, с което изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Автоелит" ЕООД срещу РА № 031002280/27.09.2010 г. на ТД на НАП- гр. Варна, ИРМ-Шумен, потвърден с Решение № 893/17.11.2010 г. на и. д. директор на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС от непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от "Атина трейд" ЕООД, за д. п. м. 06.2007 г. и м. 07.2007 г., общо в размер на 309 800.01 лева и лихви за забава в размер общо на 128 666.40 лева. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с оспорения РА законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството за д. п. м. 06.2007 г., в размер на 110 000.01 лв. общо, по фактури: № 18/25.06.2007 г; № 21/27.06.2007 г. и № 25/29.06.2007 г., издадени от "Атина трейд" ЕООД, за авансово плащане по договор за рекламни услуги от 05.06.2007 г., както и за д. п. м. 07.2007 г., в размер на 199 800 лв. общо, по фактури: № 41/04.07.2007 г.; № 47/10.07.2007 г.; № 57/17.07.2007 г.; № 66/24.07.2007 г. и № 74/30.07.2007 г., всички издадени от същия доставчик с предмет - авансово плащане по договор за рекламни услуги от 04.07.2007 г. След анализ на доказателствата за реалност на фактурираните доставки, съдът е приел, че такива липсват, поради което и изводите на органа по приходите за неправомерно начислен ДДС по тези фактури е правилен. От друга страна, след като е отчел наличието на доказателства за извършено авансово плащане /по касов път/ на фактурираните стойности и на счетоводното им отразяване, е приел, че това не е достатъчно, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя. По делото е установено, че тези плащания не са във връзка с бъдещи облагаеми доставки, поради което не са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, а начисленото от доставчика ДДС е неправомерно, по аргумент от чл. 70, ал. 5 от с. закон. Поради това и отказът на ответника да признае правото на данъчен кредит за тях се явява законосъобразен. Решението е правилно като краен резултат. Спорът е бил относно правото на данъчен кредит по осем броя фактури, издадени от "Атина трейд" ЕООД, за д. п. м. 06. и м. 07.2007 г., по които е извършено цялостно авансово плащане. Обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на съда за наличието на плащания по тези фактури в брой, видно от представените дневни отчети от ЕКАФП и издадени касови бонове, както и за счетоводното отразяване на тези фактури в счетоводството на доставчика. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС / а сега ал. 7/ при наличие на авансово плащане ДДС става изискуем и получателят на плащането дължи издаване на данъчна фактура, респ. за платеца възниква правото на данъчен кредит за ДДС върху размера на платеното. Авансовото плащане, по смисъла на тази разпоредба, не е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4, но по силата на закона представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. За да възникнат тези последици обаче е необходимо наличието на основание за извършване на това авансово плащане, което в случая е свързано със сключените договори за рекламни услуги, по които "Атина трейд" ЕООД е поело задължение за извършване на облагаеми доставки. Това предполага анализ на двата договора относно наличие на основания за авансово плащане, предхождащо извършването на доставките. От данните по делото първоинстанционният съд правилно е установил, че предмет и на двата договора от 05.06.2007 г. и от 04.07.2007 г. е извършване на рекламна кампания на "Автоелит" ЕООД, чрез излъчване на два броя видеоклипове в ефира на регионален кабелен оператор "Канал 0" и рекламен банер /само по втория договор/ в Интернет пространството, за 2008 г. Уговорената цена и по двата договора, възлиза на заплатената авансово, в размер на 660 000 лева и на 999 000 лв. Същевременно е установено, че услугата ще бъде изпълнена от подизпълнител, на основание договор за предоставяне на рекламно време от 15.05.2007 г. и анекс към него от 20.05.2007 г., между прекия доставчик-"Атина Трейд" ЕООД и подизпълнителя - ЕТ"Вирджиния ЕР ЕН - Георги Стоянов", гр. Бургас. По този договор рекламното време се предоставя на прекия доставчик за излъчване в ефира на телевизионен канал RN "Канал 0", по програмна схема, до 30 минути /изменено на 60 минути/ за едно денонощие, в рамките на периода от 01.06.2007 г. до 31.12.2007 г. Цената по този договор за целия период е уговорена на 2 640 лева, с ДДС. В договора липсва клауза, че поетото задължение за предоставяне на рекламно време в ефира на този кабелен оператор, е за реклама на дружеството-касатор. Липсва и описание какво ще се рекламира, както и поето задължение от подизпълнителя за изработване на два броя видеоклипове на "Автоелит" ЕООД. Налице е и съществена разлика в цената на договорираната услуга, с цените по двата договора с прекия доставчик, както и разминаване в периодите на излъчване на рекламата. Поради това се налага извода, че договора с подизпълнителя е неотносим към процесните доставки и не обосновава изпълнението им. По делото не са ангажирани никакви други доказателства, обезпечаващи реалното изпълнение на тези договори, като наличието им би представлявало причина /основание/ за сключването им, респ. за извършване на авансовото плащане по издадените фактури. От извършената насрещна проверка на прекия доставчик, органите по приходите са установили, че същия не разполага с доказателства за изработени два броя видеоклипове за дейността на касатора, нито пък с изработен банер за разпространение в Интернет пространството. Такива не са представени и от касатора в хода на съдебното производство. При липсата на посочените рекламни материали, чрез които доставките, биха били осъществими, договорите са лишени от основание. Сключването им при недоказаност на способа, чрез който биха изпълнени, обосновава наличието на други цели, а не реалното им изпълнение. От изложеното следва да се приеме, че извършените авансови плащания са без основание, поради което същите не представляват юридически факт, който води до изискуемост на данъка, на основание чл. 25, ал. 6 от ЗДДС /а сега ал. 7/, а начисляването им в процесните фактури се явява неправомерно и не обуславя правото на данъчен кредит на касатора, по аргумент от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Като е достигнал до същите изводи, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение