Решение № 16487 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10023/2011 г.

Решение № 16487 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10023/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационната жалба на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (Агенцията), подадена от гл. юрк. П. Тодоров, в качеството му на процесуален представител на председателя на Агенцията, против решение № 316/13.07.2011 г. по адм. дело № 329/2011 г. на Административен съд - Велико Търново. Доводите за обжалване на съдебното решение касаят възражения относно постановяването му при необоснованост на правните изводи на съда. Касатора счита за изведен в противоречие с доказателствата по делото извода на съда, че "заповед № 649/10.08.1994 г." указва право на собственост на наследниците на Марко Христов. Посочва се, че след като в определение по адм. дело № 333/2010 г. е прието, че от този акт не се пораждат правни последици, то не може съда да ползва същи този акт като аргумент относно правата върху имота. В допълнение се сочи, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, са събрани доказателства, установяващи правото на собственост на наследниците на Марко Христов спрямо процесния имот. Въз основа на тези възражение, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение респ. отмяна на оспорвания административен акт. Ответната страна - Общинска служба по земеделие и гори - Велико Търново, не се представлява и не взема становище в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с материалите по делото. Посочено е, че в хода на съдебното производство касатора не е опровергал с конкретни доказателства тезата на ОСЗГ - В. Търново, че вида на собствеността на процесния имот е смесена. Без наличие на доказателства за настъпила промяна в правото на собственост върху имота няма как да бъдат нанесени промените в регистъра, а оттам и няма как да бъде извършена исканата от касатора административна услуга изразяваща се в изготвяне на скица с претендираните реквизити досежно вида собственост и собственика на имота. Като е постановил решение в този смисъл решаващия съд е издал един правилен акт, който като такъв следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, като разгледа касационната жалба, намира че същата е допустима за разглеждане като редовно подадена от пълномощник на надлежна страна, в срока и същата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. С оспорваното решение, Административен съд - Велико Търново (АСВТ) е отхвърлил жалбата на агенцията против отказа на ОСЗГ - Велико Търново, обективиран с писмо изх. № РД-05-И-178/28.02.2011 г., да бъдат нанесени промени в регистъра на картата на възстановената собственост и да бъде издадена скица на имот № 000190 в землището на град Дебелец с претендираните от жалбоподателя реквизити, досежно вида собственост и собственика на имота. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Агенцията не изпълнила изискванията на чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, тъй като към искането си от 21.01.2011 г. за промяна в регистър към КВС не представила документи, удостоверяващи основанието на исканата промяна по отношение собственика на имота - Агенцията и по отношение вида на собствеността - публична държавна. По отношение на представените такива, съдът е приел, че същите са относими към предходно извършената промяна по заявление от 28.01.2009 г. като същите са били предмет на разглеждане и по служебно извършена промяна на регистрите към 23.12.2009 г. Съдът е посочил, че доколкото 4800 кв. м застроено и незастроено дворно място, попадащи в имот № 000190 (с обща площ от 19,395 дка) са възстановени по реда на ЗВСОНИ на наследниците на Марко Христов и за тази си част имотът е деактуван със заповед № 694/1992 г. на Кмета на община Велико Търново, то при липса на доказателства за настъпила последваща промяна в правата, не са налице основания за исканата промяна от страна на Агенцията. От тук е изведен и извода, че при липса на основание за промяна по реда на чл. 18 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и искането за издаване на скица, съобразно исканите промени се явява неоснователно. Решението е правилно като настоящия съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактическата обстановка е безспорна между страните, но доколкото се оспорват правните изводи на съда, изведени въз основан на така установените факти, то подържаните в касационната жалба възражения са неоснователни. Настоящата инстанция не подкрепя тезата на касатора, че съдът се е позовал на действието на заповед № 649/10.08.1994 г. на кмета на община Велико Търново, с която се деакува част от процесния имот като държавна собственост, като акт с правопораждащ собственическите права на наследниците на Марко Христов. Правата на посочените наследници се пораждат от признатото по административен ред (ЗВСОНИ) право на възстановяване на отчуждените им имоти и именно в тази връзка съдът е обсъдил възраженията на Агенцията, посочвайки "че съществуват и други актове, освен нотариалните актове, които могат и легитимират едно лице като собственик ...". Водим от горното и като съобрази, че страните нямат предявени претенции за разноски, Върховният административен съд, Трето отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК