Решение № 147 от 11.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 383/2011 г.

Решение № 147 от 11.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 383/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на управителя на [фирма]- [населено място] за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на решение № 161 на Ямболски окръжен съд постановено на 22.10.2010 г. по в. гр. д. № 311/2010 г, за потвърждаване на решение № 329/18.06.2010 г. по гр. д. № 2656/2009 на РС-Ямбол, с което е отхвърлен искът на молителя срещу [фирма]-гр. Я. предявен на основание чл. 422 от ГПК за сумата от 2 856 лева и 354,26 лева-неустойка за забава и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: молителят е бил лишен от възможността да участва в делото. Твърди се, че не е бил редовно призоваван за съдебното заседание, проведено пред въззивната инстанция, съгласно правилата за връчване на призовки на страни по чл. 50 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила решение и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. Видно от данните по делото, по иск на молителя срещу [фирма]-гр. Я. предявен на основание чл. 422 от ГПК за сумата от 2 856 лева и 354,26 лева-неустойка за забава и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постановено отхвърлително решение, потвърдено от въззивната инстанция с влязло в сила решение, предмет на молбата за отмяна. В самата искова молба ищецът е посочил като адрес за призоваване своя адрес на управление вписан в търговския регистър: [населено място], [улица], на който са му връчвани призовките за съдебните заседания пред първата инстанция. За открито съдебно заседание, проведено на 20.10.2010 г. пред въззивната инстанция призовката за ищцовото дружество е изпратена на същия адрес, но е върната цяла със забележка, че същият е напуснал адреса, след което съставът на въззивния съд е приложил същата към делото като е приел, че е редовно връчена, съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК, II т. о. счита, че при това положение и при липса на достатъчно достоверно удостоверяване на обстоятелството, че молителят е напуснал адреса, посочен от него самия и който е и адрес на управление вписан в търговския регистър, съдът е следвало да прибегне до начина на връчване, предвиден в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК във връзка с изричното препращане към този ред в тази на чл. 50, ал. 4 от ГПК. Като не е изчерпал процедурата по залепване на уведомление по адреса на управление в търговския регистър на ищцовото дружество, съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до лишаването на страната от правото на участие в процеса. Същото се отнася относно процедурата по връчване на уведомлението на съда за постановеното въззивно решение по спора. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на атакуваното решение: молителят вследствие на нарушаване на правилата за призоваване пред съда е бил лишен от възможността да участва в делото, поради което молбата следва да бъде уважена. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд