Решение № 7 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2013 г.

Решение № 7 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4147/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] чрез пълномощниците му адвокат Р. В. и адвокат М. П. и на Б. [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат В. Б. против решение от 16.01.2013 г., постановено по гр. д. № 9092 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] против Б. [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на трети, четвърти и пети етажи от масивна пететажна сграда, построена в УПИ IХ-5, кв. 473 по плана на [населено място], местност "Ц." с административен адрес на сградата [населено място], [улица] № 6а, индивидуализирани със съседи и по приложение № 3 и № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г. и за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 127, том IХ, рег. № 10421/16.10.2006 г. на нотариус рег. № 040 на НК относно посочените трети, четвърти и пети етажи, както и на предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на магазин с малко мазе със санитарен възел с вътрешна стълба със застроена площ от 56 кв. м. и полезна площ 44 кв. м. и бар-кафе със застроена площ 31 кв. м., полезна площ 22 кв. м., с посочени съседи на имотите, находящи се в масивна пететажна административна сграда с два входа, построена в УПИ IХ-5, кв. 473 по плана на [населено място], местност "Центъра" с административен адрес на сградата [населено място], [улица] № 6а и за отмяна на нотариален акт № 20, том III, рег. № 8186, дело № 420/2003 г. на нотариус В. П. с рег. № 206 на НК, както и за отхвърляне на предявения от Б. [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на недвижими имоти, находящи се в масивна административна сграда с пет надземни етажа с два входа в [населено място], Столична община, район "С. ", [улица], представляващи трети етаж и обособена част от четвърти надземен етаж, индивидуализирани по съседи и по приложение № 3 и № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г. и на предявения от Б. [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на останалата част от четвърти етаж, индивидуализирана по съседи и по приложение № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г. И в двете касационни жалби са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на всички релевантни доказателства. К. претендират възстановяване на направените по делото разноски. [фирма], [населено място] е оспорва касационните жалби и поддържа, че въззивното решение е правилно. Претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 313 от 7.10.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на [фирма], [населено място] по въпроса "може ли да бъде обект на придобивна давност недвижим имот, включен в активите на държавно юридическо лице на самостоятелна сметка /Д./ преди преобразуването му в търговско дружество и дали началният момент, от който следва да се зачете давностния срок е от 1.06.1996 г. /чл. 86 ЗС/, ако имотът няма статута на публична държавна собственост съгласно З. " на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на съдебна практика за възможността след 1.06.1996 г. да се придобиват по давност имоти-частна държавна собственост, впоследствие включени в капитала на [фирма], [населено място] и по въпроса "относно задължението на съда да прецени в тяхната взаимовръзка всички доказателства по делото" на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о. относно задължението на съда да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, тъй като липсва обсъждане на основното заключение на СТЕ, че на партерния етаж има два търговски обекта - магазинното помещение и друг търговски обект /кафе-бар/, на одобрения проект за преустройство на магазинното помещение от 1997 г., счетоводното записване на магазина в баланса на дружеството от 1995 г., съгласно ССЕ. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Б. [фирма], [населено място] по въпроса "предаването на имоти на съответните жилищни служби и предприятия към градските народните съвети по силата на ПМС № 202/1961 г. води ли до предоставяне правото на стопанисване и управление по смисъла на чл. 15, ал. 1 П. или имотите остават ведомствени с оглед запазеното право на министерствата, ведомствата и подчинените им предприятия да настаняват/опразват свои работници и служители в жилищните сгради, които предават на градските народни съвети и съответно терминът "стопанисване и управление" дали касае единно право или включените в него правомощия могат да се разделят между различни субекти?" на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е необходимо тълкуване на действалата от 1961 г. нормативна уредба и по въпроса "ако спорният жилищен имот е бил включен в балансите и на съответното държавно учреждение и на приемащото общинско предприятие, когато правото на стопанисване и управление е било включено в уставния фонд на общинското дружество, придобива ли се ex lege собствеността върху този имот от преобразуваното дружество при валидно извършена от принципала процедура по преобразуване и включване на този имот в уставния капитал на преобразуваното дружество" на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречива съдебна практика, тъй като атакуваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 183 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 4143/2007 г. на СГС, IV-Д г. о. Въпросите са относими към настоящия правен спор, при който във въззивното производство [фирма] е поддържала, че цялата пететажна сграда е била държавна собственост и е станала нейна собственост въз основа на чл. 2, ал. 4 З. и разпореждане на МС № 59/25.11.1998 г.; [фирма], [населено място] е поддържало възражение за придобивна давност, като е твърдяло, че е владелец на процесния магазин, за който не е сключван договор за наем /договорите от 1967 г. са за помещения на 3 и 4 етажи от сградата, а предмет на наемния договор с Б. [фирма] е намиращото се зад магазина помещение с полезна площ от 22 кв. м./ и на който е извършено преустройство, съгласувано със съответните административни органи /предмет на касационната жалба е произнасянето на съда само относно магазинното помещение, а в частта относно помещението, индивидуализирано като "кафе-бар" въззивното решение е влязло в сила като необжалвано/, а Б. [фирма], [населено място] е поддържало, че третия, четвъртия и петия етаж на сградата към датата на Р. № 59/1998 г. са били общинска собственост по силата на З., като на основание чл. 15 П. и ПМС № 202/25.10.1962 г. и издадената в изпълнение на постановлението заповед № 72/16.04.1962 г. на Министъра на финансите са предоставени за стопанисване и управление на СП "С.", отписани са от счетоводните книги на Д. и са заприходени през същата година като актив на СП"С. ". [фирма], [населено място] е възразила, че с ПМС № 202/1961 г. и Р. № 156/1973 г. не са прехвърлени на съответния С. управлението и стопанисването над жилищните имоти на трети, четвърти и пети етаж от сградата, а същите актове са единствено с цел поевтиняване на издръжката на държавните имоти, като ведомството /държавно предприятие Д./ е запазило правото си на стопанисване над ведомствените жилища, вкл. да настанява в тях свои служители и да изважда последните от имотите. За да постанови решението си Софийски градски съд е приел, че от А. 884/12.08.1952 г. и ПМС 165/28.03.1953 г. е установено, че процесната сграда, с тогавашен административен адрес [улица], е държавна собственост и с посочения акт на МС е предоставена за стопанисване и управление на Държавна спестовна каса. От заключенията по изслушаните единична и тройна експертизи се установява, че сградата е зачислена като актив по баланса на Банка Д. на 01.05.1953 г. на основание А. 5491/12.08.1952 г., като няма данни за изключване на части от нея от баланса на Д.. И към датата на експертизите по баланса фигурира цялата сграда. Съобразно заключението на една от тройните ССчЕ за периода 1960 г. до 1966 г. липсва подробна документация, но се установява, че по сметка 117 сгради към 1960/1962 г. стойността на процесната сграда е 280 067,60 лв., а към 1966 г. е в размер на 173 317,80 лв., или има разлика от сумата 106 749,80 лв. С Постановление на МС 202/25.10.1961 г. Министерски съвет задължава ръководителите на министерства и ведомства и председателите на ИК на ОНС в срок до 31.12.1962 г. да проверят състоянието и поддръжката на жилищните сгради и с участието на Министъра на финансите да преценят кои сгради и помещения е целесъобразно да бъдат предадени за стопанисване на народните съвети. Целта на предаването съобразно абзац 2 на чл. 1 от ПМС е подобряване на стопанисването и поевтиняване на издръжката. С чл. 2 изрично е указано, че едновременно с предаването учрежденията следва да предадат и набраните амортизационни отчисления за основен ремонт и средствата за материалите, предвидени за стопанисване и ремонт на имотите, заедно със съответния фонд работна заплата. Съобразно чл. 3 от Постановлението ведомствата запазват правото си да настаняват свои работници и служители в жилищните сгради и помещения, които предават на градските народни съвети, включително и при опразването им в бъдеще, както и правото си да искат освобождаване на жилищата от настанените в тях работници и служители. Със заповед 72/16.04.1962 г. Министърът на финансите в изпълнение на постановление 202 на МС от 25.10.1961 г. разпорежда на Държавна спестовна каса да предаде на Софийски градски народен съвет, респективно на СП "С.", втори, трети и четвърти надпартерни етажи /за които е безспорно, че са трети, четвърти и пети етажи на процесната пететажна сграда/ на жилищна сграда на [улица], като за предаването на обектите е изготвен приемо-предавателен протокол на 20.04.1962 г. С писмо от 22.05.1962 г. на гл. счетоводител и управител на Д. по искане на СП "С." първите ги уведомяват, че стойността на жилищните апартаменти от процесната сграда, предадени им във връзка с ПМС 202 е 106 749,80 лв. и представлява 38,12 % от общата балансова стойност на сградата. От изслушаната ССчЕ се установява, че процесните етажи са заприходени по баланса на ответника [фирма] на 30.06.1962 г. и не са изключвани впоследствие от същия. С Разпореждане на МС 156 на МС от 24.07.1973 г. е отменено ПМС 202/1962 г. като от 01.07.1973 г. досежно предаването на недвижими имоти за стопанисване на новоучредените благоустройствени предприятия се създава нов ред, посочен в чл. 3 от разпореждането. С протокол от 30.06.1989 г. на ИК на ОНС С. е взето решение и е образувана общинска фирма Б. "С.", преобразувана в Е. с общинско имущество с решение по протокол 43/05.11.1991 г. ИК на ОНС С. и решение от 30.01.1992 г. на СГС, ФО, по гр. д. 27308/1991 г., преобразувано в АД с решение от 01.09.1999 г. С разпореждане 59 от 25.11.1998 г. на МС е постановено преобразуването на Държавна спестовна каса в еднолично търговско дружество с държавно имущество. В т. 7 от разпореждането е постановено предоставянето на [фирма] на собствеността върху държавно имущество, стопанисвано от Д. и отразено в баланса и съобразно приложение 2, където под позиция 413 е записана процесната пететажна сграда. Преобразуването е вписано с решение 26.01.1999 г. на СГС, ФО, по ф. д. 756/1999 г. Съдът е приел, че представените и оспорени от ищеца А. 125/18.02.1998 г. и К. 127, том 10, рег. н. 10421, нот. д. 1455/2006 г. за процесните имоти, са констативни документи за собственост и не са обвързващи за съда, а съдържанието им предвид оспорването на записа за права на общината и ответника Б. [фирма] върху описаните в актовете недвижими имоти, следва да бъде изследвано от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства. Останалите събрани по делото доказателства са счетени за неотносими към изводите на съда, поради което не са обсъдени. Направен е извод, че предвид действалата нормативна уредба сградата видно от удостоверителния запис по неоспорения от страните А. 884/12.08.1952 г. е била държавна собственост, като имотът е предоставен за стопанисване и управление на Държавна спестовна каса. По спорния въпрос дали предаването на процесните трети, четвърти и пети етажи от сградата от Д. на СП "С." в изпълнение на постановление 202/1962 г. на МС е довело до разместване на правото за стопанисване и управление върху имотите по смисъла, заложен в понятието от по-късно приетата нормативна уредба по З., З. и З., съдът е приел, че на въпроса следва да бъде отговорено отрицателно при тълкуване съдържанието на нормативния документ, както и цялостната действала към 1962 г. нормативна уредба - видно от съдържанието на ПМС 202 от 25.10.1961 г. същото е постановено с цел подобряване на стопанисването и намаляване на издръжката на държавния жилищен фонд. В чл. 2 на постановлението изрично е предвидено, че във връзка с предаването на имотите на съответните жилищни служби към НС следва ведомствата да предадат набраните амортизационни отчисления за основен ремонт и средствата за материалите, предвидени за стопанисване и ремонт на имотите, заедно със съответния фонд работна заплата. Последните средства и амортизационни отчисления касаят стопанисването на имотите като съвкупност от фактически действия по поддръжката и издръжката им, както е застъпено и в чл. 1 от постановлението, и налагат извода, че именно само последното по-тясно по значение стопанисване се прехвърля по силата на акта на МС от ведомствата към съответните жилищни служби към НС. Противно на твърденията на ответника Б. [фирма], [населено място] с Постановление 202/1962 г. не се постановява отписване на имотите от баланса на ведомството и записването им по баланса на СП "С." и в този смисъл отнемане и предаване на правата на ведомството по управление и стопанисване на имотите по смисъла на Правилник за държавните имоти, а напротив изрично е очертан кръга на средствата, които ведомството следва да отчисли и това са единствено горепосочените такива за текущата поддръжка и издръжка на ведомствените жилищни имоти. Горното тълкуване се налага и от разпоредбата на чл. 3 от постановлението, в която изрично е записано запазването правата на ведомството върху предаваните по постановлението за стопанисване имоти, включително за настаняване на свои служители и за изваждането им от имотите. Изводите на съда досежно вида на предоставеното с ПМС 202/1962 г. право на стопанисване се подкрепя и от цялостната нормативна уредба към периода по издаването му - П., З., Н. и други, които предвиждат запазване на правата на ведомството върху предоставените за стопанисване жилища, вкл. за настаняване в жилището на служители на ведомството и за продажбата му след решение на ръководителя на ведомството на негови служители. Относно заповедта на министъра на финансите № 72/16.04.1962 г., постановена в изпълнение на постановление 202 на МС от 25.10.1961 г., е прието, че същата няма характеристиките на самостоятелен административен акт, който да поражда права и задължения за адресатите по акта, извън визираните по постановление 202/1961 г., в изпълнение на което същата е издадена, предвид на което и твърденията на ответника да черпи права от същата на самостоятелно основание във връзка с П. е неоснователен /това тълкуване е прието и в приложеното по делото решение от 29.05.1996 г. на ВС, III ГО./. Отделно, в чл. 15 П. е уреден реда за предаването на държавни имоти за стопанисване и управление между държавни организации - по взаимно съгласие между ръководителя на ведомството и председателя на изпълнителния комитет на народния съвет, какъвто в процесния случай не е спазен. Следователно изявлението на министъра на финансите не може да бъде тълкувано извън постановлението, в изпълнение на което е издадено, а съгласие от председателя на ИК на СНС не се установява по делото да е изразявано въобще. /в този смисъл досежно тълкуване и приложение на ПМС № 202/25.10.1961 г. са редица решения на ВС и ВКС - решение 1536/20.10.1962 г. по гр. д. 1343/1962 г., I ГО, според което предаването на ведомствено жилище въз основа на ПМС 202/23.10.1961 г. не означава, че жилището е престанало да бъде ведомствено; решение 392/13.05.2011 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което простото предаване на имотите с приемо-предавателен протокол в изпълнение на ПМС 202/23.10.1961 г. не изключва правата на ведомството върху предадените недвижими имоти и ако същите към момента на преобразуването все още фигурират по баланса на преобразуващото се предприятие/не са отчуждени на друго годно основание/ имотите стават собственост на преобразувалото се предприятие/. В обобщение е направен извод, че предоставеният за стопанисване и управление на ищеца имот - пететажна сграда на [улица] 6а с Постановление на МС 165/1953 г., не е излизал от активите на ведомството във връзка с Постановление на МС 202/1961 г., същият е продължил да бъде ведомствен и към момента на първата въведена от законодателя уредба на общинската собственост, извън чл. 140 от Конституцията на Република България, със Закон за местното самоуправление и местната администрация /обн. ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г./, в § 6 и § 7 от ПЗР на който закон са определени обектите общинска собственост, като с § 7, ал. 2 ПЗР З. е предвидена отрицателна предпоставка за придобиване от общината на имоти, включени по баланса на търговски дружества, фирми или предприятия с държавно имущество. За процесния имот не е налице никоя от хипотезите на § 6 и § 7 ПЗР З., респ. чл. 6 ЗС. Имотът не е предоставян по силата на ПМС 202/1961 г. безвъзмездно от държавата на общината или на образуваната с решение от 30.06.1989 г. на ИК общинска фирма Б. С., а самото решение на Общинския съвет да включи в уставния фонд на общинска фирма имущество, с правото за стопанисване и управление на което общината не разполага, не може да бъде оригинерно придобивно основание за придобиване на същото имущество от преобразувалото се дружество с общинско имущество на основание чл. 17а З., нито във връзка с чл. 6 ЗС прави имота общински. Самото счетоводно отразяване в уставния фонд на общинската фирма на процесните сгради, без записването да е направено на годно правно основание, което да е довело до валидно придобиване на правото на стопанисване над имотите, сочи единствено на нередовно водено счетоводство, но няма транслативен ефект досежно правото на стопанисване и управление върху имотите и в последствие при действието на З. за придобиване правото на собственост върху неправилно записаните счетоводно имущества, тъй като записването по баланса не притежава правната характеристика на придобивен способ /в този смисъл решение 426/02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 687/2009 г., I ГО и решение 1079 от 01.12.2005 г. на ВКС по гр. д. 511/2003 г./. Към датата на преобразуване на ищеца Д. в дружество с държавно имущество - [фирма], с разпореждане на МС 59/25.11.1998 г., вписано с решение 26.01.1999 г. на СГС, ФО, по ф. д. 756/1999 г., правото на управление и стопанисване върху държавното имущество - пететажна сграда на адрес "К. А. I" № 6 и 6а, е било предоставено на Държавна спестовна каса, като с акта на преобразуването изрично е предвидено в приложение 2 към Р., че същото преминава в собственост на новоучреденото дружество, предвид на което и на основание чл. 2 З., ищецът [фирма] се легитимира за собственик на процесните имоти - трети, четвърти и пети етажи от пететажната сграда на адрес "К. А. I" № 6 и 6а, [населено място]. По предявения срещу ответника [фирма], [населено място] иск по чл. 108 ЗС е прието, че процесната пететажна сграда, включително и магазинното помещение, предмет на иска по чл. 108 ЗС е държавна собственост до 26.01.1999 г., след която дата с преобразуването на Д. в [фирма] става собственост на дружеството ищец. С нормата на чл. 86 /изм./ ЗС в редакцията му до изменението с държавен вестник бр. 33 от 19.04.1996 г. е въведена законова забрана за придобиване въз основа на давностно владение на недвижим имот държавна собственост, предвид на което и преди влизане в сила на изменението на същата норма считано от 01.06.1996 г. за ответникът [фирма] не е текъл давностен срок досежно държавният към същия период процесен имот. С § 1 към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността/обн. ДВ 46 от 06.06.2006 г./, теченето на давността за придобиване на държавни имоти е спряна считано от 31.05.2006 г. последователно, като след последното изменение на нормата спирането е установено до 31.12.2014 г. Имотът е престанал да бъде държавна собственост с преобразуването на Д. и считано от 26.01.1999 г. е частна собственост на [фирма], предвид на което и разпоредбата на § 1 към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността/обн. ДВ 46 от 06.06.2006 г./ не поражда действие. При доказателствена тежест за релевираният възражението за придобиване на имота по давност ответник [фирма] съдът е приел, че по делото не се установява при изискуемото във връзка с чл. 127 ГПК главно и пълно доказване последният да осъществява непрекъснато фактическо владение над вещта с намерението да държи същата като своя. От единствените събрани по делото писмени доказателства във връзка със заявеното възражение се установява ответникът да е упражнил фактическата си власт над процесния имот въз основа на сключен договор за наем с [фирма], предвид на което и е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Не се установява в хода на държането анимусът на ответникът да се изменил и [фирма] да е държал имота като свой, преди 2003 г., когато видно от заключението по изслушаната ССчЕ пред въззивната инстанция, последният е включен счетоводно по баланса на дружеството. Представеният констативен нотариален акт 20, том III, рег. н. 8186, дело 420/2003 г. също свидетелства за промяна на намерението, с което се държи имота едва към датата на съставянето му през 2003 г. Обратното не следва и от събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетелите Т. и К., които единствено удостоверяват фактическото държане върху имота, ползването му от ответното дружество, но не и изменение в анимуса за държането му във връзка с действалите безсрочни договори за наем на недвижимия имот с [фирма]. Исковата молба по настоящото дело е предявена на 21.12.2006 г., предвид на което и на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД към същата дата теченето на давността е прекъснато, а към тази дата започналият да тече давностен срок едва от 2003 г. е текъл за период по-малък от законовоустановения по чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен такъв, предвид на което и ответникът не е придобил на соченото в последната норма оригинерно основание собствеността върху процесното магазинно помещение. По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса "предаването на имоти на съответните жилищни служби и предприятия към градските народните съвети по силата на ПМС № 202/1961 г. води ли до предоставяне правото на стопанисване и управление по смисъла на чл. 15, ал. 1 П. или имотите остават ведомствени с оглед запазеното право на министерствата, ведомствата и подчинените им предприятия да настаняват/опразват свои работници и служители в жилищните сгради, които предават на градските народни съвети и съответно терминът "стопанисване и управление" дали касае единно право или включените в него правомощия могат да се разделят между различни субекти?" Отговорът на поставения въпрос е свързан с тълкуване на нормативната уредба на държавната собственост при действието на Конституцията на Н. Република България от 1947 г. . Съгласно чл. 6 от Конституцията на Н. Република България от 1947 г. държавата е субект на общонародната собственост, като предоставя управлението и стопанисването на общонародните имоти на държавните учреждения и предприятия съгласно законите, плана и предназначението им - чл. 7 ЗС. При тази уредба в качеството си на носител на общонародната собственост, държавата я разпределя, отдава под управлението на нейни органи, преразпределя я, извършва актове на разпореждане. Правата и задълженията във връзка с управлението и стопанисването на държавните имоти са уредени в Правилника за държавните имоти /П./ - Изв. бр. 59 от 15.07.1952 г., приет въз основа на законовата делегация по чл. 21 ЗС Според чл. 3 П. управлението и стопанисването на държавния жилищен фонд се извършва от народните съвети, както и от другите държавни учреждения и предприятия, на които са предоставени държавни жилищни сгради, като министерствата и другите държавни учреждения и предприятия, на които са предадени държавни жилищни имоти, се грижат за запазване на жилищния им фонд, за своевременно провеждане на текущ и основен ремонт на сградите, както и за подобряване на жилищно-битовите условия на обитателите /чл. 6 П. -отм./. Управлението и стопанисването се осъществява чрез създаване на жилищни фондове към народните съвети /обхващащи и всички нежилищни имоти, предоставени им за управление и стопанисване/, които се обособяват като предприятия на самоиздръжка, и жилищни фондове към другите учреждения и предприятия, на които са предоставени жилищни сгради, които се обособяват на самоиздръжка или се организират като бюджетни служби /чл. 10 П. -отм./, като жилищните фондове експлоатират включените в тях имоти чрез отдаването им под наем /чл. 12 П. -отм./ и получените приходи се разпределят за: административно-управленски разходи, амортизационни отчисления, разходи за текущ ремонт, експлоатационни разходи, данъци, такси, застраховки, за подобряване на жилищно-битовите условия на обитателите и други подобни /чл. 13, ал. 2 П. -отм./. Общото ръководство и контрол върху дейността на органите за жилищно стопанство и държавните имоти при народните съвети и контрол върху дейността на жилищните органи при другите ведомства се упражнява от Министерство на финансите /чл. 7 П./. Държавните органи, компетентни да вземат решение за предаване на държавни имоти между учреждения или между учреждение и предприятие са посочени в чл. 15 П. , като това се осъществя по решение на Министерски съвет когато учрежденията или учреждението и предприятието са от различни ведомства или едното е от ведомство, а другото от народен съвет или когато учрежденията или учреждението и предприятието са от народни съвети в различни окръзи.