Решение № 17411 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2013 г.

Решение № 17411 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Алекс Груп 2005" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Жак Дюкло" № 55, чрез процесуален представител, против решение № 4199/24.06.2013 г., постановено по адм. дело 7808/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 21-089/12.03.2012 г., издаден от Столична община (СтО), дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси ("ПАМДТ"), мълчаливо потвърден от кмета на СтО в частта на отказа за прихващане или възстановявяне на дължимата законна лихва върху признатата за недължимо платена сума от 34 468.59 лева. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - кметът на СтО, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 4199/24.06.2013 г., постановено по адм. дело 7808/2012 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на "Алекс Груп 2005" ООД срещу АПВ № 21-089/12.03.2012 г., мълчаливо потвърден в оспорената част от кмета на СтО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че дружеството е подало искане за прихващане или възстановяване с вх. № 2600-5428 от 30.08.2010 г. по описа на СтО, с което се претендира заплащане на сумата от 5 995.83 лв. - определена за възстановяване разлика над извършено прихващане и лихва за забава върху сумата от 34 468.59 лева, недължимо внесена ТБО за 2006 и 2007 г., считано от датата на извършеното недължимо плащане до датата на прихващането, респ. датата на реалното възстановяване. Няма спор, че по отношение на това искане е формиран мълчалив отказ, отменен с решение № 639 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 8587/2010 г. на АССГ, който е върнал преписката за произнасяне с изричен и мотивиран акт след преценка наличието на основание за заплащане на претендираната законна лихва и от кой момент. В определения от съда срок, дирекция "ПАМДТ" при СтО е издала АПВ, с което се е произнесла, че сумата от 5 995.83 лева е по задължението на жалбоподателя, установено с ревизионен акт (РА) № 16 от 22.07.2010 г., както и че останалата дължима сума от 787.34 лева по РА № РД-22-31 от 11.05.2010 г. е платена по касов път на 05.05.2011 г. Видно от данните по делото, с Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци (АУПОВМТБО) № РД-22-31/11.05.2010 г. на кмета на СтО е установена и призната като недължимо платена събрана от касатора сума за ТБО за 2006 г. и 2007 г. в размер на 34 468.59 лв., като със същия акт е извършено прихващане на част от недължимо платената сума за ТБО в размер на 28 472.76 лв. и остатъкът след това прихващане е определен като сума за възстановяване в размер на 5 995.83 лв. Същевременно с ревизионен акт (РА) № 16/22.07.2010 г., издаден от дирекция "ПАМДТ" - СтО е определено задължение на жалбоподателя по чл. 10 ЗМДТ в размер на 6 832.17 лв., от които главница в размер на 5 876.83 лв. и лихви в размер на 955.71 лв. Т. е. към момента на подаване на искането са били налице както суми, определени за възстановяване на жалбоподателя (за недължимо платена ТБО), така и насрещна престация за внасяне от страна на жалбоподателя - за данък недвижими имоти. С искане от 31.08.2010 г. управителят на дружеството е поискал прихващане на определената за възстановяване сума с дължимия данък. Въз основа на описаните РА и АУПОВМТБО след извършеното прихващане е останала дължима сумата от 787.34 лева (лихви за 2008 г. - 512.96 лева и за 2009 г. - 274.38 лева), която е била погасена от жалбоподателя, съгласно два броя квитанции от 05.05.2011 г. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, кредитирано от решаващия съд, недължимо платената сума от 34 468.59 лева, събрана като ТБО и лихва върху ТБО за периода 2006 г. - 2007 г. е прихваната с АУПОВМТБО № РД-22-31 от 11.05.2010 г. на кмета на СтО, в размер на 28 472.76 лева и АПВ № 21-089 от 12.03.2012 г., издаден от дирекция "ПАМДТ" при СтО, в размер на 5 995.83 лева. На основание чл. 129, ал. 4 ДОПК е поискано определената с АУПОВМТБО сума от 5 995.83 лв. за възстановяване да бъде преведена по посочена в искането банкова сметка на дружеството, а на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК по посочената сметка се иска да бъде преведена и законната лихва върху признатата за недължимо платена сума от 34 468.59 лв., считано от датата на извършеното недължимо плащане до датата на прихващането, респ. до датата на реалното възстановяване. Решението е правилно. Установената фактическа обстановка е безспорна между страните. Съдът е установил релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът е по тълкуването и прилагането на закона. Отношенията между задължените лица и държавата, възникнали по повод недължимо внесени или събрани суми за публични задължения са уредени в чл. 128 и сл. ДОПК, а процедурата по прихващане или възстановяване на недължимо внесени публични задължения е установена съответно в чл. 129 ДОПК. Съгласно разпоредбата чл. 128 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. На основание чл. 129, ал. 6 ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акта на орган по приходите. Лихвата има обезщетителна функция и нейната дължимост произтича от принципа на справедливостта, който изисква данъчно задълженият субект да бъде компенсиран за времето, през което е бил лишен от ползването на паричните средства. В случая, предвид констатациите в АПВ, правилно съдът е приел установеното от органа по приходите в хода на проверката, че въз основа на РА и АУПОВМТБО след извършеното прихващане е останала дължима сумата от 787.34 лева, която е била погасена от жалбоподателя на 05.05.2011 г., предвид на което липсва недължимо внесена сума и не е налице основание за възстановяване по смисъла на чл. 128, ал. 1 ДОПК. Искането за възстановяване на неприхваната с АУПОВМТБО № РД-22-31 от 11.05.2010 г. сума от 5 995.83 лв., би било основателно от момента на нейното поискване до момента на реалното й възстановяване (Арг.: чл. 129, ал. 6 ДОПК). Дължимата лихва следва да се търси от датата на нейното поискване (30.08.2010 г.), но не и от датата на внасяне на недължимо платената ТБО. В конкретния случай тази лихва не е изискуема, т. к. управителят на дружеството на 31.08.2010 г. е направил искане за прихващане на сумата за възстановяване с влезлия в сила РА № 16 от 22.06.2010 г. Молбата е уважена и прихващането е осъществено, видно от процесния АПВ. Правилно е прието за неоснователно искането и в частта на търсената лихва по отношение на прихваната разлика до сумата на недължимо внесената ТБО от 34 468.59 лева, т. к. самото прихващане е извършено с АУПОВМТБО, който е влязъл в сила. Административният съд е направил верен извод, че влезлият в сила АУПОВМТБО е формирал правнозадължителна сила и зачитането на стабилитета му като индивидуален административен акт води до изчерпване на компетентността на данъчния орган да бъде страна в конкретно правоотношение. Преклудирането на правомощието на органа да въздейства върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт. Това означава, че влезлият в сила данъчен акт гарантира на своя адресат окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материалноправен въпрос по начина, установен в акта. Именно защото се посяга върху стабилитета на акта, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени данъчно задължение, определено с влязъл в сила административен акт. В същия смисъл е решение по адм. дело № 3972/2011 г. на ВАС. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилно определяне на лихвите с оглед момента, от който се погасяват задълженията за тях при прихващане. Дължимостта на публичните задължения и недължимо внесените суми по ЗМДТ е безспорно констатирано с актове на приходните органи, поради което и съобразно правомощията на органите по приходите по чл. 120, ал. 1, т. 6 ДОПК е извършено прихващане на насрещни вземания/задължения, което е отразено в АУПОВМТБО № РД-22-31 от 11.05.2010 г. на кмета на СтО и АПВ № 21-089 от 12.03.2012 г., издаден от дирекция "ПАМДТ" при СтО. Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД, двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Предпоставки за извършване на прихващането, от друга страна, е наличието на насрещни, еднородни и изискуеми (установени по основание и размер) задължения. С оглед на това, АССГ правилно е приел, че основанията за извършване на прихващане на установените с РА № 16 от 22.07.2010 г. задължения с недължимо внесените от жалбоподателя суми, са били налице към датата на издаване на ревизионния акт, т. е. законосъобразно върху размера на установените задължения е начислена лихва, която се дължи на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК, а недължимо внесените от жалбоподателя суми, по аргумент от чл. 129, ал. 6 ДОПК се възстановяват/прихващат, без за тях да се дължи лихва за забава. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение, които да са се отразили върху неговата правилност. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните и въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,