Решение № 2432 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2017 г.

Решение № 2432 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С., подадена от юрк. Зашев срещу решение № 391/11.05.2017 г. по адм. д. № 223/2017 г. на Административен съд-С. област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му, със законните последици. Ответникът по касационната жалба В. В. Н., чрез адв. Йорданов, изразява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а разгледана по същество по чл. 218, ал. 1 АПК - основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на В. Н. заповед № 278/01.03.2017 г. на кмета на О. С., издадена по заместване /заповед № 227/20.02.2017 г./, с която на основание чл. 178, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ е разпоредена забрана ползването и достъпа до обект "животновъден обект за кучета, котки и дребни преживни животни", находящ се в сградата на бивше училище ОСП"Лаката", землището на с. Л., О. С., собственост на В. Н., като е разпоредено прекъсване на ВиК и ел. захранването на обекта. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при надлежно упражнявани по заместване правомощия по заповед № 227/20.02.2017 г., но при допуснати съществени процедурни нарушения - ненадлежно уведомяване на Н. за извършената проверка и изготвяне на Констативен акт № 04/27.01.2017 г., разминаване в описаното в този акт и заповедта основание по чл. 178 ЗУТ и неизлагане мотиви от административният орган за разпоредената "забрана достъпа" до обекта. Прието е, че заповедта съдържа фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но не е изрично визирано правно основание по чл. 224, ал. 1 ЗУТ, което е квалифицирано като основание за незаконосъобразност. Изложени са мотиви и за предходно проведените съдебни производства по оспорване на отменени идентични заповеди за забрана достъпа и ползването на процесния обект, като е изведен извода за изготвяне на Констативен акт № 04/27.01.2017г с идентично съдържание с предходните констативни актове и липса на данни за извършена на място проверка - липсва описание на конкретните помещения в сградата и вида и броя на отглежданите животни. Така постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорената заповед № 278/01.03.2017 г. на кмета на О. С. е отменена на формално основание, без да са обсъдени фактическите обстоятелства по същество, а именно: налице ли е ползване на процесният обект не по предназначение и без надлежно въвеждане в експлоатация. Обратно на приетото от административният съд, релевантното правно основание за обследване законосъобразността на заповедта по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК е това, визирано в самата заповед - чл. 178, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ във връзка с фактическите мотиви на същата. Установеното от съда разминаване между крайния извод в Констативен акт № 04/27.01.2017 г. и заповедта, не съставлява порок сочещ на незаконосъобразност на заповедта, тъй като Констативният акт няма абсолютна обвързваща сила за компетентния за издаване на заповедта орган. Констатациите обаче, залегнали в този акт, пресъздадени в заповедта, се ползват с доказателствена сила и истинност по смисъла на чл. 171, ал. 1 АПК и подлежат на оборване в съдебната фаза на производството от оспорващия с визираните в ал. 2, чл. 171 АПК доказателствени средства. В тази връзка от оспорващия Н. не са ангажирани доказателства в съдебното производство пред първата инстанция, въпреки изрично дадената от съда възможност и указания с Разпореждане № 332/16.03.2017 г., т. е. приетите за установени фактически констатации в заповедта се подкрепят от доказателствата по делото /приложени по административната преписка/. Такава е и фактическата констатация, че закупената от Н. през 2002 г. сграда на бивше училище ОСП "Лаката" се ползва не по предназначение, а с друго такова- за "животновъден обект за кучета, котки и дребни преживни животни". Това обстоятелство освен, че не е оборено от оспорващия, не се и отрича от него - в жалбата се съдържа особено искане по чл. 166 АПК, с довод, че "спирането на достъпа до обекта, водата и електрозахранването би осуетило възможността за отглеждането на животните, които се намират в обекта, би довело до смъртта им и разпространението им в района". В тази насока са и твърденията в отговора по касационната жалба, а именно, че сградата на закупеното от Н. бивше училище се ползва за отглеждане на животните, без да е преустройвана и с издадено Удостоверение за регистрация през 2003 г. от РВМС-К.. При тази фактическа обстановка, административният съд неправилно е приложил материалният закон. Правното основание, посочено в оспорения административен акт, е чл. 178, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ. Релевантният факт за приложимостта на посочените норми е ползването на обекта, с променено предназначение и без да е въведен в експлоатация по нормативно установеният ред, което в случая е налице. Ирелеватно е обстоятелството дали обекта е бил преустройван с или без издадени строителни книжа, тъй като основанието за издаване на заповедта е по чл. 178, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, а не по чл. 224а ЗУТ и кмета на общината разполага с изрично уредено правомощие за издаване на заповед от вида на процесната - ал. 6, чл. 178 ЗУТ. 3абраната за ползване и достъпа по чл. 178 ЗУТ се налага именно с цел да преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначение, без значение дали е преустройван, дали е законен или не. Достатъчен е безспорния факт на ползване на обекта с променено предназначение по смисъла на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. /отм. на 13.01.2017 г., но действаща към момента на издаване на заповедта/, която е от значение за преценката относно обстоятелството налице ли е промяна на предназначението на обекта по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ. Неоснователен е доводът на ответника за нищожност на процесната заповед по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като предходните две заповеди на кмета на О. С., с идентично съдържание № № 660/12.05.2016 г. и 2084/18.11.2014 г. са отменени на формално основание, а не по същество. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго, с което се отхвърли оспорването на заповед № 278/01.03.2017 г. на кмета на О. С.. С оглед изхода на спора и надлежно заявената претенция за разноски от касатора, ответникът дължи разноските, съставляващи юрк. възнаграждение за съдебните инстанции, определено по реда на чл. 78, ал. ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 400 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,