Решение № 4263 от 20.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности Варна при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния му представител гл.юрк. Р.Миланова Беева срещу решение 28 от 13.07.2022 г. по адм. дело 174/2022 г. на Административен съд Русе. С обжалваното решение по жалба на ЕТ Б. Паскалиев Н. Паскалиева Б. Паскалиев е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 66-ФК от 31.03.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Варна към ГДФК при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бензиностанция, находяща се в гр. Бяла, [улица], стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. г ЗДДС и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на решаващия съд за недоказаност на твърдяното нарушение, доколкото са налице доказателства, че е установено разминаване между данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по АДД. На следващо място, твърди, че нарушението не е отстранено към датата на издаване на процесната ЗНПАМ, както и че в оспорената заповед се съдържат ясни и конкретни мотиви досежно продължителността на срока на мярката. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на ЕТ срещу заповедта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ Б. Паскалиев Н. Паскалиева Б. Паскалиев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 66-ФК от 31.03.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Варна към ГДФК при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бензиностанция, находяща се в гр. Бяла, [улица], стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за извършено нарушение по чл. 118, ал. 6 ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. г ЗДДС и чл. 187, ал.1 ЗДДС. За да отмени процесната ЗНПАМ, съдът е развил съображения, че извършването на твърдяното нарушение не е установено по безспорен начин. Приел е, че от събраните по делото доказателства ЕТ е изпълнил задължението си да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите на съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива, като установените различие в количествата не са повлияни от действия на търговеца, а са от технически характер. Посочил е, че след констатираното от контролните органи разминаване в данните ЕТ е предприел действия за неговото отстраняване. Според съда налице е формално твърдение, че лицето не е спазило реда и начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, като това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с конкретни факти и установени действия или бездействия от страна на търговеца. С обжалваното решение съдът е обосновал и липсата на мотиви за разпореденото със заповедта запечатване на обекта от 14 дни, което води до извода за несъразмерност на мярката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, сочена като основание за налагане на принудителната административна мярка, предвижда налагането й на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Данните, които лицата, извършващи продажби на горива, са длъжни да подават в НАП съгласно чл. 118 от ЗДДС са "данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива" /ал. 6 и "данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях" /ал. 10/. От друга страна, чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. От описаната в протокола за извършена проверка се установява документирането на продажбите, наличие на подадени данни от нивомерната система и наличие на подадени данни за движението на горивата / данни от акцизен данъчен документ/. Това наличие на подадени данни се установява от констатациите за несъответствие между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ, то очевидно двата вида данни са подадени и получени в Националната агенция по приходите и нейните органи са в състояние да извършат проверка. Следователно, самият орган изрично посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Доколкото разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка не за нарушение на конкретна разпоредба, а за неподаване на данни, каквито безспорно се установява, че са подавани, то това означава, че не е изпълнен фактическият състав на закона за налагане на процесната ПАМ. Следователно, липсва състав на административно нарушение на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС поради същото обстоятелство задължителните данни са подадени, като липсва спор, че това действие се извършва автоматично от системата. Разминаването на подадените данни не е определено като нарушение от закона, поради което и може да е единствено основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на действителното количество и отчитането на всички извършени продажби. На следващо място, касационната инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, че след проверката и констатираните разминавания в данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по АДД, търговецът е предприел действия по отстраняването на тези несъответствия. В приложения сервизен протокол от 28.03.2022 г., издаден от Дианел Сервиз ЕООД /процесната ЗНПАМ е издадена на 31.03.2022 г./ е отразено, че при проверката на описаните нивомери и системния журнал е установено, че работата на нивомерната система е нормална и отчита правилно спрямо калибровъчните таблици, предоставени от клиента и с оглед разликата в доставките по документи /АДД/ се препоръчва изготвянето на нови калибровъчни таблици. В тази връзка не се установява наличието на нарушение, за което да се наложи процесната ПАМ, както и при проверката не е установено и не са събрани доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Касационната инстанция намира за правилен и достигнатия от АС Русе извод, че налагането на процесната ПАМ запечатване на обекта за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава. В заповедта не са изложени конкретни мотиви, обуславящи така определената продължителност на мярката. Липсва какъвто и да е било анализ на дейността на търговеца, неговото поведение относно спазването на данъчното законодателство, реализирани приходи и разходи, доставени горива и продадени горива, наети лица, което означава, че след преценка на всички тези обстоятелства органът е следвало да определи степента на законова принуда под формата на продължителност на запечатването на обекта, но не е сторил това. Наличието на общи съждения за вида на засегнатите от нарушението обществени отношения, както и за възможната вреда за фиска не изпълва изискването за мотивиране на акта досежно продължителността на срока на мярката. По така изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като е отменил процесната ЗНПАМ, АС Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение