Решение № 10022 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2009 г.

Решение № 10022 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с § 4 от ПЗР на АПК, във връзка с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.), във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от "РАМЯ" ООД - гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Людмила Стефанова срещу решение от 5.11.2008 г. на Софийския градски съд, постановено по адм. дело № 1864 описа за 2005 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 486 от 2.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ДП "Красно село", ТДД - гр. София, в обжалваната и потвърдена с решение № 1107 от 10.05.2005 г. на директора на РДД - гр. София, в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Роял Сандерс" ЕООД - гр. София с №№ 301/19.08.1999 г., 302/15.09.1999 г., 306/22.10.1999 г., 307/30.10.1999 г., 309/12.11.1999 г., 311/23.12.1999 г. и 339/30.11.2001 г. в общ размер 4 888.25 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, чрез събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ е доказано начисляването на данъка по процесните фактури. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени ДРА в обжалваната част. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Господинова оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 486/2.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ДП "Красно село", ТДД - гр. София, в обжалваната и потвърдена с решение № 1107/10.05.2005 г. на Директора на РДД - гр. София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Роял Сандерс" ЕООД - гр. София в общ размер на 4 888.25 лв. и по фактури, издадени от "Парадайз О и Б" ООД в общ размер 4 327.22 лв., на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.). Решението не се обжалва от касатора в частта му, в която е потвърден ДРА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Парадайз О и Б" ООД в общ размер 4 327.22 лв. Съдът е потвърдил ДРА в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Роял Сандерс" ЕООД - гр. София в общ размер на 4 888.25 лв., като е приел, че приетото по делото заключение на вещото лице по назначената ССЕ не доказва начисляването на данъка в счетоводството на доставчика, каквото е изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като вещото лице е проверило предоставените му от бившия управител на дружеството г-н Борис Иванов счетоводни документи в офиса на фирма "МАН-къмпани" на ул. "Черни връх" № 74, ет. 4. Без проверка от страна на вещото лице на воденото счетоводство на данъчния адрес на доставчика или евентуално на адреса на счетоводната къща, но ако има представен сключен договор за счетоводно обслужване на фирмата, не може да се приеме за установено, че данъкът по процесните фактури е начислен. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е основателна. В хода на ревизията е установено, че дружеството не се намира на декларирания данъчен адрес: ул. "Христо Станчев" № 17 и е дерегистрирано по ЗДДС (отм.) през м. декември 2001 г. Поради това няма как проверката на счетоводството да бъде извършена на този адрес. Фактурите в оригинал с прикрепен към всяка от тях фискален бон са представени по делото. Документите, които са проверени от вещото лице са представени също. От заключението на вещото лице се установява, че фактурите са включени в дневниците за продажбите, а начисленият ДДС е отразен в подадените справки-декларации за съответните периоди. Представени са и са приложения по делото митническите декларации с №№ 5102/4 от 2.07.1999 г., 5102/4-652/2.02.1999 г. и 5102/4-7668 (от 20.10.1999 г. с които "Роял Сандерс" ЕООД - гр. София е внесло процесните стоки) тоалетна вода (от Холандия. Представени са и фактурите към митническите декларации за внос, издадени от "Роял Сандерс" - Лейден, Холандия. При проверката на сметка 304 "Стоки" вещото лице е констатирало, че така внесената стока е заприходена по дебита на сметка 304 "Стоки". Разплащането по процесните фактури също е намерило счетоводно отражение по дебита на сметка 501 "Каса" и по кредита на сметка 411 "Клиенти". В хронологичния опис за периода фактурите са отразени с идентични счетоводно операции - дебит сметка 411 "Клиенти" - кредит сметка 702 "Приходи от продажби на стоки" и кредит сметка 4532 "Начислен ДДС по продажбите". В оборотната ведомост, която е водена по месеци е отразено изписването на продадената стока и нейната себестойност. В края на годината сметка 4531 е приключена със сметка 4532. Подадени са и годишни данъчни декларации по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО (отм.). След такава проверка обоснован е крайният извод на вещото лице, че ДДС е начислен счетоводно от доставчика като задължение към бюджета и при спазване на изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Установена е по проверените счетоводни документи редовност на воденото счетоводство за разлика от констатациите на вещото лице по отношение на другия доставчик "Парадайз О и Б" ООД. Само защото не е представен договор, сключен между фирма "МАН-къмпани" и доставчика за счетоводно обслужване не може да се приеме, че счетоводството не е надлежно проверено. С оглед на изложеното, решението на СГС в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА в съответната част. При този изход на делото за първоинстанционното производство на дружеството-жалбоподател се дължат разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на 397.83 лв., а на ответника - 299.63 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или по компенсация на "РАМЯ" ООД - гр. София се дължат разноски в размер на 98.20 лв. За касационното производство касаторът не представя доказателства за допълнително изплатено адвокатско възнаграждение и не е представляван от адвокат. Внесената държавна такса е в размер на 25.00 лв. На ответника за касационното производство не се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК