Решение № 847 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14952/2014 г.

Решение № 847 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14952/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение № 2290/13.10.2014 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 591 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 031302597/25.10.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, ИРМ - Търговище, потвърден с Решение № 841/20.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП - София. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на ИРМ Търговище с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в гр. Варна. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Явор - Златни пясъци" ЕАД, ЕИК 103051008, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к. к. "Златни Пясъци", "Апартхотел Голдън Лайн", редовно призован не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: За да прогласи за нищожен Ревизионен акт № 031302597/25.10.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, ИРМ - Търговище, потвърден с Решение № 841/20.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП - София, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от некомпетентен състав и орган. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите, който е издал процесната ЗВР е териториално компетентен само за ИРМ - Търговище, а не за цялата териториална дирекция - Варна, в чийто район се намира седалището на ревизираното лице - гр. Варна. Преценил е при тези данни, че както ЗВР, така и РА са издадени от некомпетентен орган. Освен това е приел, че оспореният РА, е нищожен като постановен от некомпетентен състав, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, РА се издава от две лица -ръководителя на ревизиращия екип и органа, възложил ревизията. Решението е неправилно и в противоречие с постановеното Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Относно първото основание за нищожност спорът е свързан с това кой орган е компетентен да издаде ревизионния акт, като произтича от това, че разпоредбата на чл. 119 от ДОПК, озаглавена "Издаване на ревизионен акт", е претърпяла редакция по време на висящността на процесната ревизия и законодателно са променени органите, които са компетентни да издадат ревизионния акт. До 1.01.2013 г. нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК има редакция, съгласно която след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Със Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния кодекс - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК има друга редакция, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. За разлика от други закони, при това изменение на ДОПК законодателят е уредил реда за довършване на висящите производства. С нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК е прието, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Тълкуването на тази разпоредба налага извода, че за да бъде довършено едно производство по досегашния ред, в това число и относно органа, компетентен да издаде ревизионния акт, същото следва да е образувано и висящо към деня на влизането в сила на този закон. Изискването на нормата е кумулативно - производство да е едновременно "образувано" и "висящо". Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува със заповедта за възлагане на ревизията. В закона няма легална дефиниция кое производство е висящо, но предвид общите принципи на административния и данъчния процес в общ план под "висящо производство" следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт. Ревизията, чийто краен резултат е обжалвания РА е възложена със ЗВР № 1200488/6.02.2012 г., издадена от Г. К. А., на длъжност началник сектор "Ревизии". Впоследствие, срокът на ревизията е продължен, спиран и възобновяван, като всички заповеди са издавани от Г. А. Видно от приложената в кориците на делото ЗВР ревизионното производство е образувано при действието на чл. 119 от ДОПК в старата редакция. Веднъж възложена с първоначалната ЗВР ревизията следва да приключи с ревизионен акт или Заповед за прекратяване (арг. чл. 119, ал. 2 от ДОПК). Съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ. бр. 82 от 2012 г. в сила от 1.01.2013 г.) всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. С оглед на тази разпоредба компетентността на издателя на ревизионния акт следва да преценява с оглед нормата на чл. 119, ал. 2 в редакцията преди изм. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). Съгласно тази разпоредба след получаване на уведомлението за изготвен ревизионен доклад органът, възложил ревизията, определя със Заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. От приложената на ЗОКО № К-1302597/23.08.201Зг. е видно, че същата е издадена от компетентен орган, а именно Р. А. Н., заместващ началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна. съгл. Заповед № Д025-23/9.08.2013 г., за срок от 12.08.2013 до 26.08.2013 г. Следователно при издаване на РА не са допуснати нарушения, водещи до нищожност на РА. Относно второто основание за нищожност на ревизионния акт, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор. С факта на посочване на органа в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният такъв придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. На територията на страната са създадени пет териториални дирекции със седалища в: гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Бургас и гр. Велико Търново, чиито териториални обхвати и обхвати на дейност съвпадат с тези на конкретно посочени, съответно закрити бивши териториални дирекции със седалища във всеки областен град. Всяка една от тези пет териториални дирекции се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. Съдиите от Общото събрание на колегиите на ВАС в постановеното Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Съобразно даденото тълкуване, в случай като процесния, заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е валиден административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. Като е достигнал до други изводи относно липсата на компетентност на органа, определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по съществото на спора. При новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора, съдът ще се произнесе по направените от страните разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение