Решение № 5542 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2015 г.

Решение № 5542 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2015 г., II о., докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на "Диляна Гошева" ЕООД срещу Решение № 1190/17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 246/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград, като се иска отмяна на същото. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторката против Решение № 1000-0025/03.02.2015 г. на Началника на Митница Югозападна, с което на основание чл. 30, § 2, б. "а" от Митническия кодекс на Европейския съюз (МК) Регламент на Съвета (ЕИО) 2913/92 и съгласно чл. 6 от същия е определена митническа стойност на внесените от оспорващия стоки - дамски превръзки (дневни, нощни, ежедневни) от целулозни материали с код по ТАРИК - общо 1 531 500 броя, внесени с ЕАД № 14BG005700Н0026853/11.09.2014 г. в размер на 18 101.63 лева, определен е нов размер на публичните държавни вземания: мито - 0 лева и ДДС - 3 740.33 лева и е задължено оспорващото дружество да внесе сумата от 1 376.69 лева, представляваща разликата между дължимия и реално заплатен ДДС. За да постанови решението си съдът е приел, че необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по заместващите методи визирани в чл. 36, ал. 2 ЗМ, съответно чл. 30 от Регламента е тя да не може да бъде определена по чл. 35 от ЗМ, респ. по чл. 29 от Регламента, т. е. да липсват доказателства за договорната стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В процесния случай, тази законова предпоставка е налице, поради което може да се приеме наличие на "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ у митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност. В този смисъл налице са основания за изменение на декларираната стойност. Представените пред органа документи не установяват по безспорен начин договорната стойност на процесния внос и митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29 от Регламента, поради което правилно органът е приложил заместващия метод за определяне на облагаемата митническа стойност по процесния внос. При определяне на митническата стойност по реда на чл. 30, § 2 от Регламент 2913/92 административният орган е установил размера й в съответствие с критериите и реда на съответната приложима разпоредба. Митническа стойност, определена в резултат на прилагане на тази разпоредба е договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Безспорно установено от митническите органи е, че идентични на процесните стоки са внасяни на територията на Общността и техните цени са по-високи от обявената в ЕАД № 14BG005700Н0026853/11.09.2014 г. митническа стойност. Независимо, че определените от експерта стойности на дължимите държавни вземания са по-високи от тези, посочени в оспорения административен акт, то съответстващото на ССчЕ изменение на решението на митническия орган би влошило положението на жалбоподателя. Предвид изложеното, оспореното решение се явява издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. От приложените по делото документи за превод на суми от "Диляна Гошева" ЕООД към Doing Well CO'Limited се установява, че са преведени общо 25 000 щатски долара, от които 15 000 щатски долара са преведени на 13.06.2014 г., а останалите 10 000 щатски долара - на 30.06.2014 г. под формата на "авансово плащане". Нито в документите за превод на посочените суми, нито в хода на съдебното производство са ангажирани доказателства от страна на касатора, от които да се установява по коя фактура и на какво основание са извършени преводите. В обжалваното решение митническият орган е посочил, че е извършен внос на два контейнера със стоки, декларирани с ЕАД № 14BG005700Н0021909/6.08.2014 г. и ЕАД № 14BG005700Н0026853/11.09.2014 г., чиято стойност, съответно цена посочена във фактурите за внос е 7 619.20 щатски долара за всеки един от контейнерите или общо 15 238.40 щатски долара при еднакво количество на стоките от всеки артикул. В тази връзка изложените от митническия орган подробни фактически основания защо счита, че декларираната стойност не е договорената такава се потвърждават и от констатациите по изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. При това положение правилно съдът намира, че митническата стойност може да бъде определена по реда на чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 29 от Регламент 2913/92. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по заместващите методи визирани в чл. 36, ал. 2 ЗМ, съответно чл. 30 от Регламента е тя да не може да бъде определена по чл. 35 от ЗМ, респ. по чл. 29 от Регламента, т. е. да липсват доказателства за договорната стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В процесния случай, тази законова предпоставка е налице, поради което може да се приеме наличие на "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ у митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност. В този смисъл налице са основания за изменение на декларираната стойност. Представените пред органа документи не установяват по безспорен начин договорната стойност на процесния внос и митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29 от Регламента, поради което правилно органът е приложил заместващия метод за определяне на облагаемата митническа стойност по процесния внос. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия - материална и териториална компетентност, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му, действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави законосъобразно. Ето защо касираното решение следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение