Решение № 10595 от 3.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "МАРИНОВА 2012 - Ж. МАРИНОВА", [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], община Опан, подадена чрез упълномощен адв. Н. Колев, против решение 18 от 23.01.2023 г., постановено от Административен съд - Стара Загора, V състав, по адм. д. 729/2022 г. В касационната жалба и с писмено становище от 02.10.2023г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалвания съдебен акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразното налагане на финансова корекция в размер на 10% от предоставената финансова помощ и твърди, че съдът неоснователно и необосновано не е уважил възражението му и не е прогласил нищожност на процесния административен акт, като издаден в противоречие предходно влязло в сила решение на Административен съд - Стара Загора по адм. д. 251/2021г., което изцяло е потвърдено от Върховния административен съд /ВАС/. Второто касационно оплакване на касатора е, че неоснователно е отхвърлено възражението му за изтекъл мониторингов период и погрешно е мотивирана правната възможност на Държавен фонд "Земеделие" да се намеси с издаване на сега обжалваното решение с действието на Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на атакуваното решение за налагане на финансова корекция, като незаконосъобразно постановени. Заявява искане за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции с представен списък за тях. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Б. Митев, който с писмена молба от 28.09.2023г. пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдебните решения, на които се позовава касаторът са установили, че редът за налагане на финансова корекция е по ЗУСЕСЕФ, а не по реда на ЗПЗП, като не е обсъждан спора по същество. Според участващия по делото прокурор Разплащателната дирекция може да поиска връщане на част от финансовата помощ в зависимост от степента на неизпълнение на даден проект и продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняването им по приемлив начин. Като прецени данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 18 от 23.01.2023 г. е отхвърлена жалбата на ЕТ "МАРИНОВА 2012 - Ж. МАРИНОВА", [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], община Опан, срещу решение 24/311/00675/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8605 от 03.10.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на този ЕТ е определена финансова корекция в размер на 35 151. 80 лева, представляваща 10% от предоставената финансова помощ по Договор 24/311/00675 от 16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и ЕТ "МАРИНОВА 2012 - Ж. МАРИНОВА", [ЕИК] е осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Стара Загора е приел, че на 16.10.2014 г. между ДФЗ и жалбоподателя е сключен Договор 24/311/00675 за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), който договор е сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В т. 4. 12 от договора е вписано, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като съгласно т. 4. 18 ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Първостепенният съд е установил, че на жалбоподателя по горепосочения договор е изплатена субсидия в общ размер на 351 518 лева, от които на 11.05.2015 г. авансово плащане в размер на 177 385. 85 лв. и сума в размер на 174 132. 15 лв. Със заповед 373912 от 21.06.2019 г. на началник отдел РТИ - Хасково, е възложено извършването на проверка на място на ЕТ "МАРИНОВА 2012 - Ж. МАРИНОВА", при която е съставен контролен лист, към който е приложен попълнен работен лист, отчитащ извършената проверка за реализиране на заложените в бизнес плана параметри/показатели, вкл. реализираните приходи от дейността. Съгласно извършените физически и административни проверки и направен анализ на относимите счетоводни и други документи, представени от жалбоподателя, е констатирано, че е налице неизпълнение на приходната част на одобрения бизнес план с визирания договор за проверявания период /за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. /, като установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни финансови години възлиза на 49. 28% от заложените приходи. От отдел "ОПЧП", Дирекция "ОППМРСР", до Дирекция "Финансова" на ДФЗ, е изготвен доклад за нередност 24/311/00675/3/01/17/01 с изх. 01-6500/8605 от 21.09.2020 г. за нередност на бенефициента, установена след плащане, засягаща ЕЗФРСР/НБ, ПРСР 2007 2013 г., Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности". В случая нередността се свързва с констатацията, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план средно аритметично за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г. /, е 49. 28% от заложените приходи. В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено, че с Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 24/311/00675/3/01/04/01 от 04.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 35 151. 80 лева по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ 24/311/00675 от 16.10.2014 г. по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. След обжалване на този акт е постановено решение 247 от 22.06.2021 г., с което Административен съд - Стара Загора е отменил АУПДВ 24/311/00675/3/01/04/01 от 04.09.2020 г. по съображения, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, което решение е оставено в сила с решение 5479 от 07.06.2022 г., постановено по адм. дело 8711/2021 г. по описа на ВАС. На основание на тези съдебни решения е открито ново производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатациите, направени при извършената извънредна проверка след плащане в периода 24.06.2019 г. 28.06.2019 г. по проект 24/311/00675 и допълнителните административни проверки, за установено неспазване на договорни и нормативни задължения съгласно одобрения бизнес план, а именно - че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договора за подпомагане бизнес план средно аритметично за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г. /, е 49. 28% от заложените приходи. В уведомителното писмо са посочени заложените в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност за всяка една от финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., реализираните приходи за всяка една от тези години и процентното изпълнение на бизнес плана за всяка година. Изрично е отразено, че на основание на т. 4. 4, б "б" от Договор 24/311/00675 от 16.10.2014 г. във връзка с неизпълнението на т. 4. 12 и т. 4. 18 от същия договор, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. и Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., на жалбоподателя следва да бъде издадено решение за определяне на финансова корекция. Съобразено е изискването, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две финансови години, се налага санкция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ, поради което е прието, че размерът на финансовата корекция възлиза на 35 151. 80 лв., след което в изпълнение на изискването по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСФСУ, е предоставена възможност на ЕТ да изрази становище или да изложи възражения в двуседмичен срок. С процесното РНФК 24/311/00675/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8605 от 03.10.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, на основание на чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, на ЕТ "МАРИНОВА 2012 - Ж. МАРИНОВА" е определена финансова корекция в размер на 35 151. 80 лева, представляваща 10% от предоставената финансова помощ по Договор 24/311/00675 от 16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г. При тези вярно установени факти първостепенният съд е извел обосновани правни изводи. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Касационният съдебен състав изцяло споделя становището на първостепенния съд относно дължимостта на наложената финансова корекция и нейния размер и в случая не е необходимо повторното възпроизвеждане на законосъобразните правни заключения, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение. По отношение развитото възражение в касационната жалба срещу неприемане на твърдението на жалбоподателя за нищожност на процесното РНФК, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. С влязло в сила решение 247 от 22.06.2021 г. по адм. д. 251/2021 г. Административен съд - Стара Загора е отменил АУПДВ 24/311/00675/3/01/04/01 от 04.09.2020 г. по съображения, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като е съдът е счел, че приложимият закон към процесните правоотношения е не ЗПЗП, а ЗУСЕСИФ, поради което констатираната нередност при изпълнение на заложения от жалбоподателя бизнес план следва да се установи не чрез издаване на АУПДВ, а чрез постановяване на решение за налагане на финансова корекция /РНФК/ по реда на ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022г./. Горепосоченото съдебно решение е оставено в сила от ВАС с решение 5479 от 07.06.2022 г., постановено по адм. дело 8711/2021 г., в мотивите на което изрично е посочено, че оспореният АУПДВ е издаден при действието на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, приети със Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП, от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. но след влизане в сила на ЗИДЗПЗП и специалният закон в чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП изрично урежда материалноправните основания, вида на административните актове, с които се установява подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и реда за издаването им, поради което преходните разпоредби от предходен закон за изменение на ЗПЗП, не намират приложение. Ясно е отразено, че предвид неприложимостта на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП ДВ бр.2/2018 г., възраженията относно определянето на мониторинговия период съгласно чл. 71 от Регламент 1303/2013 г., са неотносими към предмета на делото. С оглед на това настоящият касационен съдебен състав счита, че в случая не е налице твърдяната нищожност на обжалвания сега административен акт, тъй като ответният административен орган изцяло е съобразил дадените му указания и е издал атакуваното РНФК, с което е установил наличието на нередност по реда на ЗУСЕФСУ и на жалбоподателя е наложена съответстващата на тази нередност финансова корекция, възлизаща на 10% от предоставената финансова помощ. От съществено значение е обстоятелството, че в горепосочените съдебни решения не е обсъждан спора по същество и дължимостта на финансовата корекция, а е определен приложимия специален закон, по който страните по визирания договор следва да уреждат правоотношенията си. Това е така, защото както Административен съд - Стара Загора, така и ВАС са преценили, че фактическото основание за издаването на отменения АУПДВ 24/311/00675/3/01/04/01 от 04.09.2020 г., представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, което следва да е материалноправното основание за определяне на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В изпълнение на влезлите в сила съдебни решения, фактическите констатации от извършените от ДФЗ РА, проверка на място и допълнителни административни проверки относно непостигането от бенефициера на заложените в одобрения като част проекта бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност, са определени от издателя на процесното РНФК като попадащи в хипотезата на "неизпълнение на одобрени индикатори" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, като основание за образуване и провеждане на производство по реда на ЗУСЕФСУ и за издаване на атакувания административен акт. Варно е, че в решение 247 от 22.06.2021 г. по адм. дело 251/2021 г. на Административен съд Стара Загора, е посочено, че при АУПДВ е издаден при неправилно приложение на материалния закон, но преценката за материалната законосъобразност на АУПДВ в този случая е извършена само от гледна точка на вписаното материалноправно основание за издаване на акта - чл. 46, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба 30 от 08.11.2008 г. и неговата обосновка от фактическа и правна страна с възприетите договорни и нормативни задължения и тяхната квалификация. Обратно на твърдяното от касационния жалбоподател, в горепосоченото съдебно решение не е установено, че не са налице нарушения от страна на търговеца на поети с договора задължения, които да обосноват основание за налагане на финансова корекция, а и в решението на ВАС е ясно е посочено, че е безпредметно обсъждането на въпроса дали финансовите показатели обвързват договорно и нормативно ползвателя на помощта в хипотезата на чл. 46, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба 30 от 08.11.2008 г., след като оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Ето защо оспореното сега РНФК 24/311/00675/3/01/04/02 от 03.10.2022 г. не е издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение, тъй като с постановяването на новия акт за определяне на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ не се пререшава спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, от което следва верният извод на първоинстанционния съд, че в случая не е налице твърдяната от касатора нищожност на процесния адм. акт в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател срещу извода на първостепенния съд относно твърдението на ЕТ "МАРИНОВА 2012 - Ж. МАРИНОВА" за изтекъл мониторингов период. Решаващият състав на Административен съд - Стара Загора е изложил обосновани правни заключения по този въпрос. Правилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, в която е посочено, че когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Съобразно Решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17 - точка 42 от това решение, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013 като пряко приложим. Член 58, § 1 от Регламент 1306/2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания. В конкретната хипотеза е приложим и Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като чрез него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по смисъла на чл. 1 от Регламент 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от горепосочения регламент въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена, като категорично е посочено, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Визираният регламент определя, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието "многогодишна програма", момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съобразно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент 2988/95, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Първостепенният съд точно е преценил, че в случая е налице "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95, изразяваща се в неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019 г. Административното производство за извършване на финансова корекция се счита за образувано на дата 07.07.2022 г., когато на ЕТ "МАРИНОВА 2012 - Ж. МАРИНОВА" е изпратено уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, което безспорно е в рамките на давностния срок чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, като образуването на това производство представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. С оглед на това към датата на издаване на атакуваното РНФК - 03.10.2022 г., давностният срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, не е изтекъл. Следва да се съобрази и обстоятелството, че Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Ето защо при прилагането на чл. 3, § 1, ал. 2, изречение второ от Регламент 2988/95, доколкото не е била прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор 24/311/00675 от 16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, предвиденият давностен срок в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности не е изтекъл, поради което в случая не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на нередности, както и за определяне на финансови корекции. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на 150 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,