Решение № 1906 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2009 г.

Решение № 1906 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Йордан Митков като пълномощник на Димо Лосев, Стефан Филипов, Йордан Йоргов, Евгени Кирязов и Светослав Узунов, всички от гр. Варна срещу решение № 344 от 18.05.2009 г. по адм. дело № 9/2005 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответницата по касационната жалба Мая Божинова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността й. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 1886 от 15.09.2004 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 от ЗУТ е разрешено на Димо Босев, Стефан Филипов, Йордан Йоргов, Евгени Кирязов и Светослав Узунов, всички от гр. Варна прокарване на временен път през поземлен имот № 1628 по плана на м. "Траката-разширение", собственост на Мая Божинова с дължина 32 м. и ширина 3,50 м., общо с площ от 112 кв. м. По делото е назначено вещо лице, което заключение - основно и допълнително не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Установява се, че трасето на предвидения със заповедта временен път би засегнало електрически стълб, който следва да бъде преместен, за което са необходими значителни разходи, които не са отчетени при издаването на заповедта и не са включени в определеното обезщетение. С изграждането на трасето следва да се премахне и изградена сграда, която е отразена в кадастралния план като "ПЖ". Тези факти са обсъдени от съда във връзка с прилагането на посочената в заповедта правна норма и е наложен извода, че не са налице законовите предпоставки за прокарването на временен път на посоченото в заповедта правно основание. От приложената съм заключението на вещото лице скица се установява, че има други по-икономични варианти за прекарването на трасе за временен път, а предложеният е най-дългият от всички възможни. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед не е опроверган от касаторите пред настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което