Решение № 14544 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2013 г.

Решение № 14544 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иванка Стефанова Ковачка, против решение № 842/8.02.2013 г. по адм. дело № 2468/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 30-ти състав, с което е отхвърлена жалбата и срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-230-6500/4090 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 10282.49 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не са посочени фактически обстоятелства от административния орган, въз основа на които да се обоснове отказ за подпомагане. Навеждат се доводи, че съдът не е съобразил, че част от декларираните площи са обработвани и стопанисвани в добро земеделско състояние и отговарят на изискванията за подпомагане, но дори и за тях не е допуснато финансиране. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде отменен отказа за изплащане на субсидии и е наложена санкция за бъдещ период. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като намира решението на първоинстанционният съд за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Иванка Стефанова Ковачка, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-230-6500/4090 от 2.10.2011 г. на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане за 2010 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е поискана сума от 4725.48 лв., а по схемата за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в планинските райони (НР1) - 5557.01 лв. В резултат осъществени административни проверки от органа са установени площи, общо в размер на 25.83 ха, недопустими за подпомагане по СЕПП и НР1. Отказано е подпомагане в пълния размер на претендираното подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 10282.49 лв. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-технически експертиза. Вещото лице е установило наддеклариране по СЕПП и НР1 в размер на 25.83 ха, което е 100% от общата декларирана площ. В заключението на вещото лице е констатирано, че са налице площи, с размери като тези в уведомителното писмо, които не отговарят на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея съвпада напълно с изчисленията, направени от ДФЗ-РА. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане. Уведомителното писмо е издадено в установената форма, от компетентен орган и е бил приложен правилно материалният закон, като е отказано напълно финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 10282.49 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно, като е издадено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, и е обосновано. При постановяването му са изследвани, респективно обстойно обсъдени, всички релевантни за спора обстоятелства и факти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Видно от съдържанието на административния акт е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, по отношение на които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава като допустима за подпомагане при извършените административни проверки. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираните суми. Установено е, че общият размер на недопустимата площ установена от ДФЗ-РА по СЕПП и НР1 е 25.83 ха, с процент на установена недопустима площ за подпомагане - 100%. Тези констатации на административния орган са напълно идентични с констатираното от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, където е установено, че общият размер на недопустимата площ е 25.83 ха, с процент на установена недопустима площ за подпомагане - 100%. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че административния съд правилно е приел, че административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, тъй като посочените фактически основания напълно съответстват на констатациите на СТЕ. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ и схемата за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в планинските райони, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП и чл. 12, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. В конкретния случай отказаната финансова помощ е основана на ЗПЗП и Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и по посочените разпоредби, въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП и НР1, поради което правилно е приложен материалния закон. Също така в съответствие с чл. 58, § 3 от Регламент № 1122/2009, ако разликата между декларираната и установената като допустима площ надвишава 50 % финансова помощ не се отпуска, като на кандидата се налагат санкции за бъдещ период. Санкциите се прихващат в съответствие с чл. 56 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. В съответствие с приложимия Регламент № 1122/2009 г. е отказано изцяло подпомагане за заявените площи по СЕПП и НР1 и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 10282.49 лв. Неоснователно е възражението на касатора, че определянето на недопустима площ се основава на "изместване" на допустимия слой въз основа променен след подаване на заявлението за подпомагане допустим за подпомагане слой. Настоящият случай не е такъв, тъй като заявената за подпомагане площ съгласно назначената СТЕ, която настоящата инстанция кредитира напълно, изначално е била недопустима за подпомагане - цялата долна част на БЗС 23039-31-3-1 /южна, югоизточна/, както и северната и северозападната част са незатревени и не може да се приеме като мера и пасище. Едностранно промененият допустим за подпомагане слой в случая действително представлява нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК, тъй като касаторът не е бил уведомен за тази промяна, като не му е осигурена възможност да изрази становище по това ново доказателство. Но това процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило върху оспорваното уведомително писмо, понеже дори процесуалното нарушение да не беше извършено, не би могло да се стигне до постановяване на друг административен акт, с различно съдържание. Възраженията в касационната жалба, че административната проверка е формална и неточна, поради това, че не е извършена проверка на място, също са неоснователни. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. Разплащателната агенция е задължена да извърши само на 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. В случая е извършена само административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, която се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение