Решение № 2822 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел МДТ при Община Дупница срещу Решение 69 от 04.04.2023 г., постановено по Административно дело 373 по описа за 2022 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, с което по жалба на МАСТРА БГ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Черни връх 11, ет. 1, представлявано от изпълнителния директор Д. Шопов, e отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК АУ22000858-1/17.05.2022 г. на старши специалист в отдел МДТ в Община Дупница, потвърден с решение на началника на отдел МДТ и АД при Община Дупница, обективирано в писмо изх. 26-00-2491- 1/28.10.2022 г. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Искането до съда е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба "Мастра БГ" АД чрез адв. Костов, оспорва основателността й в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кюстендил е била законосъобразността на Акт за установяване на задължение по чл. 107 ал. 3 от ДОПК АУ 22000858-1/17.05.2022 г. на главен специалист в отдел МДТ в Община Дупница, потвърден с решение на началника на отдел МДТ и АД при Община Дупница, обективирано в писмо изх. 26-00-249-1/28.10.2022 г., с който е установено задължение за данък върху недвижим имот по чл. 14 от ЗМДТ с парт. 6003 F45130 за имот, находящ се в гр. Дупница, ул. Драгой Болярин 2, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2021 г. и лихви за просрочие към датата на издаване на акта - 17.05.2022 г., в размер на 31 943.32 лв. главница за и лихва към 17.05,2022 г. в размер на 10 579.29 лв.. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд на 13.02.2014 г. с вписване 20140213155134 в Търговския регистър е вписано новоучредено дружество ДЕЛТА КЮ СИСТЕМС ЕООД, с [ЕИК], чиито капитал е в размер на 1 800 000 лв. и е формиран чрез непарична вноска/апорт/ на недвижими имоти - земя и сгради, в капитала на ДЕЛТА КЮ СИСТЕМС ЕООД от тогавашния едноличен собственик на капитала на дружеството - МАСТРА БГ АД. Това обстоятелство е отразено в Учредителния акт на новоучреденото дружество /лист 54 и 55 по делото/. Според първоинстанционния съд с вписване на дружеството ДЕЛТА КЮ СИСТЕМС ЕООД в Търговския регистър е настъпил вещно - транслативният ефект на апорта и правото на собственост върху описаните недвижими имоти е прехвърлено от МАСТРА БГ АД на ДЕЛТА КЮ СИСТЕМС ЕООД. Посочено е, че след придобиването на имота, с декларация вх. 14-000-813 от 20.05.2014 г. ДЕЛТА КЮ СИСТЕМС ЕООД е подало декларации за облагане на недвижимите имоти. Изведен е и крайния извод, че съгласно чл. 11 ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. МАСТРА БГ АД не е собственик на процесиите имоти, поради което в обжалвания АУЗ неправилно данъците са определени на МАСТРА БГ АД, а не на ДЕЛТА КЮ СИСТЕМС ЕООД. В обжалваното решение са изложени са и допълнителни мотиви, че от обжалвания АУЗ и от Декларацията по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ с вх. 60003001347/17.05.2022 г. не става ясно как е определена отчетната стойност на имотите. Липсват данни данъчната оценка да е определена от общинската администрация на базата на изготвена експертиза по реда на Раздел III от ДОПК, каквото е изискването на чл. 21 ал. 4 от ЗМДТ. Прието е също така, че относно определените задължения е изтекла давността за данъчната 2015 г. Решението е валидно и допустимо, и правилно. Спорът между страните по делото е от кой момент МАСТРА БГ АД не е бил задължен за местни данъци и такси за притежавания от него недвижим имот, апортиран в капитала на ДЕЛТА КЮ СИСТЕМС ЕООД чрез апортна вноска. Търговското дружество ДЕЛТА КЮ СИСТЕМС ЕООД е вписано в търговския регистър на 13.02.2014 г. Съгласно чл. 67 ТЗ търговското дружество се счита за възникнало от деня на вписването му в Търговския регистър, което означава, че вписването има конститутивно действие От този момент собствеността върху процесния недвижим имот, внесен в дружеството като апортна вноска при учредяването му, преминава върху ДЕЛТА КЮ СИСТЕМС ЕООД. След като правото на собственост върху имота е придобито от приобретателя с вписването на търговското дружество, законосъобразни са изводите на пъровинстанционния съд, че това е датата 13.02.2014 г. Задълженията за ТБО и ДНИ в оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт са за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2021 г. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ (в редакцията, относима за процесните периоди) категорично приема, че при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Апортът като непарична вноска представлява разпоредителна сделка, по силата на която едноличният собственик на капитала е внесло процесния имот срещу акции в капитала на новообразуваното дружество и по този начин е учредено търговското дружество, задължено с АУЗД. Тъй като капиталът на дружеството-жалбоподател е формиран именно от апортната вноска, то същото е възникнало с вписването на дружеството в Търговския регистър . С оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ неправилно приходният орган, издал оспорения пред първостепенния съд административен акт, е приел, че задължението за ДНИ и ТБО за дружеството е дължимо. Не може да се възприемат доводите на касационния жалбоподател, че това задължение за него е възниква от вписването в имотния регистър на апортната вноска, тъй като вписването в Имотния регистър има само оповестително, декларативно действие, но не и конститутивно, каквото е вписването на търговското дружество в Търговския регистър и от тази дата то се счита за възникнало. /Така и РЕШЕНИЕ 219 ОТ 05.12.2016 Г. ПО ГР. Д. 2215/2016 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ 5357 ОТ 10.04.2019 Г. ПО АДМ. Д. 288/2019 Г., І ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ 5154 ОТ 11.05.2015 Г. ПО АДМ. Д. 11679/2014 Г., VІІ ОТД. НА ВАС/. След като дружеството е създадено с внасянето на процесния имот като апортна вноска на имота, то от възникването на дружеството по силата на чл. 67 ТЗ релевентно е вписването му в търговския регистър. Затова като е приел и първоинстанционният съд, че вписването в имотния регистър няма конститутивен ефект, а вписването в търговския регистър на дружеството, като от този момент то придобива и собствеността върху имота, за който са определени задължения за ДНИ и ТБО, е постановено правилно решение. В този смисъл е и решение по тълк. дело 7/|2012 г. на ОСГТК на ВКС и в него изрично е прието, че вписването в книгите по Правилника за вписванията няма конститутивен ефект - такъв ефект има вписването на дружеството в търговския регистър. Затова като е приел първоинстанционният съд, че вписването в имотния регистър на имота няма конститутивно действие, а такъв е налице по отношение на вписването в търговския регистър на дружеството, от този момент то придобива и собствеността върху имота, за който са определени задължения за ДНИ и ТБО. Предвид гореизложеното не следва да се обсъждат и правилността на допълнителните мотиви, изложени от първоинстанцонния съд. При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски съгласно приложения списък. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение