Решение № 16288 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2010 г.

Решение № 16288 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Димитрова Петрова от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Н. Ташев, против решение № 189 от 02.02.2010 г., постановено от Административен съд - Варна, първо отделение, девети състав, по адм. д. № 3226/2008 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Кривошиева и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката решението е постановено в нарушение на нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и твърди, че не са спазени изискванията за устройство на територията, тъй като не е съобразени съществуващите сгради и съоръжения в имота. В хода на процеса прави възражение за липса на идентичност между имотите на бившите собственици и на предоставения й за ползване имот, в подкрепа на което представя писмени доказателства. Касаторката моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област с административен център Варна, оспорва касационната жалба с писмен отговор чрез упълномощен юрисконсулт Добрев и с писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт Бонева, с които се изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Яни Николов Янев от гр. Варна оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Патаринска, която с писмено възражение заявява становище за отхвърлянето й като неоснователна и претендира заплащане на направените по делото разноски. Заинтересованите страни - Сияна Николаева Георгиева, Христина Николаева Георгиева, Румяна Христова Николова, Радослав Йорданов Николов, Кристина Йорданова Николова и Петър Методиев Николов не изразяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за оставяне в сила на съдебното решение, защото е постановено при изяснени фактически и правни обстоятелства, включително чрез заключението на приетата по делото СТЕ. Обосновано е прието в оспореното съдебно решение, че заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител е законосъобразна в частта относно новообразувани имоти № 2552 и № 3385, като издадена при съобразени изисквания на материалния закон. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 189 от 02.02.2010 г. е отхвърлена жалбата на Елена Димитрова Петрова от гр. Варна против заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, община Варна, в частта относно новообразувани имоти № 2552 и № 3385, като жалбоподателката е осъдена за заплащане на разноските по делото. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на установената форма, материалноправните разпоредби и при съблюдаване на административнопроцесуалните правила. В мотивите на съдебното решение подробно са разгледани възраженията на жалбоподателката и е установено, че тя е собственик на 600 кв. м., относно които се легитимира с нотариален акт, но претендира в ПНИ да й се отреди целия имот, който е с площ 954 кв. м. В регистъра към ПНИ жалбоподателката е вписана като собственик на НИ № 2552 с площ 701 кв. м., а съседният НИ № 3385, спрямо който са претенциите на жалбоподателката е записан в полза на бившите собственици - наследниците на Никола Киров, които се легитимират с решение № 744/10.10.2000 г., протокол за въвод във владение от длъжностно лице от ПК и влязло в сила решение за възстановяване на собствеността по чл. 18з във връзка с чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Съдът се е позовал на приета съдебно-техническа експертиза, съдържаща компетентно заключение относно съобразяване на оспорения ПНИ с изискванията на чл. 28, ал. 4, 6 и 7 от ППЗСПЗЗ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Варна точно е констатирал, че с процесната заповед е одобрен ПНИ, в който е отреден имот за жалбоподателката в съответствие с представените от нея доказателства за собственост. От текста на нотариален акт № 126/97 г. е видно, че тя е собственик на 600 кв. м. от имот в местността "Манастирски рид", целият с площ 954 кв. м., с № 1552 по КП за 1987 г., който е идентичен с имот № 2552 по ПНИ. Първоинстанционният съд правилно е установил, че според записването в разписния лист, който е неразделна част към заповедта на областния управител, на жалбоподателката е отреден имот № 2552 с площ 701 кв. м., която площ дори надхвърля собствеността по документ, възлизаща на 600 кв. м. От неоспорените доказателства по делото е видно, че новообразуваният имот № 2552 отговаря на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ за площ и лице, както и достъп до път. По делото не е установено в имота да съществува масивно строителство, напротив вещото лице е дало заключение, че постройката, на която се позовава жалбоподателката е полумасивна, не се ползва по предназначение и не се отразява в кадастъра. Предвид на това, правилно е преценено в мотивите на атакуваното съдебно решение, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателката нарушения на чл. 28, ал. 2, 3, 4 и 6 от ППЗСПЗЗ при изготвянето на ПНИ, в частта за имота, отреден за жалбоподателката. Оттук първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че оспорената заповед в частта относно новообразувани имоти № 2552 и № 3385 е издадена при съобразени изисквания на материалния закон. В хода на касационното производство е релевирано твърдение, че липсвала идентичност между имотите на бившите собственици и на предоставения за ползване имот и са представени нови писмени доказателства: копие от таблица за изчисляване необходимото обезщетение на собствениците в м."Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" - с. о., землище Виница, нотариален акт № 129, том ХVI, дело 7673/94 г., таблица за изчисляване дължимото обезщетение на собствениците към ПНИ с. о. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", писмо от Държавно горско стопанство Варна, скица КП-1956 г., нотариален акт № 26, том I, регистър 151, дело № 2271/1937 г. и протокол № 1 от 08.03.1958 г. По отношение на горепосоченото твърдение, настоящият съдебен състав констатира, че то не е включено и развито в касационната жалба, която определя предмета на това съдебно производство, поради което е неотносимо към конкретния правен спор. Относно представените доказателства следва също да се приеме, че не се отразяват на законосъобразността на правните изводи на първоинстанционния съд, тъй като не са представени своевременно пред него и касаят нови фактически установявания, които са недопустими в касационното производство по силата на нормата на чл. 220 от АПК, регламентираща забрана за фактически установявания. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски следва да се отхвърли. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателката следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК касаторката следва да заплати на заинтересованата страна Яни Николов Янев направените по делото разноски в касационното производство, възлизащи на 200 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение