Решение № 9339 от 6.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. Б. Венева срещу решение 7894 от 21.12.2022 г. по адм. дело 4588/2021 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 9 състав. С обжалваното решение по жалба на Тенакс 2011 ЕООД е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ Р-22002220003605-091-001 от 21.01.2021 г., поправен с РА за поправка на РА П-22221721018769-003-001 от 28.01.2021 г., издаден от М. Станулова орган, възложил ревизията и Б. Михайлова ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с решение 543 от 06.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който са установени задължения за довнасяне на данък по ЗДДС общо в размер на 5742,78 лева и лихви за забава в размер на 1359,63 лева за д.п. м.08.2018 г. и м.04.2019 г. и преписката е изпратена на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва като неправилен и необоснован извода на АССГ за липса на компетентност на възложилия ревизията орган по приходите, като изразява становище, че от съвкупния анализ на доказателствата, представени пред първоинстанционния съд, се установява обратното, а именно наличието на материална компетентност на конкретния служител от ТД на НАП София, възложил процесната ревизия. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на друг с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответникът Тенакс 2011 ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, за което съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е и основателна. С обжалваното решение по жалба на Тенакс 2011 ЕООД е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ Р-22002220003605-091-001 от 21.01.2021 г., поправен с РА за поправка на РА П-22221721018769-003-001 от 28.01.2021 г., издаден от М. Станулова орган, възложил ревизията и Б. Михайлова ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с решение 543 от 06.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който са установени задължения за довнасяне на данък по ЗДДС общо в размер на 5742,78 лева и лихви за забава в размер на 1359,63 лева за д.п. м.08.2018 г. и м.04.2019 г. и преписката е изпратена на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия. За да достигне до посочения извод, АССГ е приел, че ответникът по делото не е представил доказателства за това, че към датата на издаване на ЗВР и към датата на издаване на ревизионния орган органът по приходите М. Станулова е била надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП София като орган, който може да възлага ревизия именно на ревизираното лице, включително и чрез автоматизирана система. В решението е отразено, че няма доказателства, че лицето М. Станулова е заемала длъжността началник сектор Ревизии в ТД на НАП София. По делото липсват и доказателства, че ръководителят на ревизията Б. Михайлова и другият ревизиращ И. Динева са определени като част от ревизиращия екип на Тенакс 2011ЕООД по процесната ревизия чрез съответната автоматизирана система. Направен е извод от решаващия съд, че ЗВР и РА са издадени при изначална липса на материална компетентност както на възлагащия орган ревизията, така и на членовете на ревизиращия екип. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Материалната компетентност на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е регламентирано в чл. 112, ал. 2, както и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ териториалният директор може да възлага със заповед на определени органи по приходите и на служителите на териториалната дирекция, изпълнението на правомощията си по ал. 1 /вкл. по т. 4 възлагането и извършването на проверки и ревизии/ и по ал. 2 на същата разпоредба, а териториалната компетентност на съответния териториален директор е определена в нормата на чл. 8, ал. 1 и сл. ДОПК. В процесния случай със ЗВР Р-22002220003605-020-001 от 17.06.2020 г., изменена със заповед Р-2200222003605-020-002 от 01.10.2020 г. е възложено извършването на ревизия на Тенакс 2011 ЕООД за установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди м.08.2018 г. и м.04.2019 г. ЗВР и ЗИЗВР са издадени от М. Станулова на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София. Процесният РА, както и РА за поправка на РА са издадени от М. Станулова на длъжност началник сектор Ревизии, дирекция Контрол, ТД на НАП София орган, възложил ревизията, и Б. Михайлова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София ръководител ревизията. В конкретния случай със Заповед РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП София / прил. на л. 13 от делото/, по т. I.9, на основание чл. 11, ал. 2 ЗНАП, вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е оправомощена М. Станулова да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, считано от 10.05.2019 г. Същата е посочена и в персоналния обхват и на Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София / приложена л.320, в т.I.8/, като орган по приходите, който да упражнява правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, считано от 18.02.2020 г. Заповедта не е ограничена със срок и не съществува основание за съмнение относно нейното действие към момента на издаване на ЗВР /17.06.2020 г./ и към датите на издаване на РА и на РА за поправка на РА. Отделно от гореизложеното, в изпълнение на подробно дадените от първоинстанционния съд указания съгласно определение 4016 от 04.06.2021 г., пред АССГ е представена и заповед РД-01-29.01.2013 г., съгласно която М. Станулова, заемаща длъжността главен инспектор по приходите в ТД на НАП София е преназначена на длъжността и.д.началник сектор в ТД на НАП София, считано от 02.01.2013 г. Със заповед 478.1 от 29.04.2013 г. същата е назначена на длъжността началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София, считано от 01.05.2013 г. Следователно, М. Станулова е заемала някоя от длъжностите /изрично изброени в чл. 7, ал. 1 и сл. ЗНАП/, която й придава качеството "орган по приходите". Същата е поименно посочена в нарочна заповед, с която директорът на съответната териториална дирекция я оправомощава на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да упражнява правомощията му по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и възлагащият орган е териториално компетентен съобразно правилата по чл. 8 ДОПК. С оглед горното, ревизията, приключила с оспорения пред АССГ ревизионен акт, е възложена от орган по приходите, притежаващ материална компетентност. Такава материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията е налице и към датата на издаване на РА и на РА за поправка на РА. Касационната инстанция не споделя развития от АССГ мотив, че следва да е налице протокол или друг документ, от който да е видно, че конкретната ревизия на Тенакс 2011 ЕООД е възложена именно на посочения служител М. Станулова началник сектор Ревизии в ТД на НАП София. Нито в ДОПК, нито в ЗНАП съществува подобно нормативно изискване, а именно органите по приходите да бъдат оправомощени от съответния директор на териториална дирекция за възлагане на ревизия на конкретно задължено лице, т.е. чрез поименно оправомощаване. Аналогично в приложимите съгласно ДОПК разпоредби липсва регламентация с императивни правила за определяне на конкретния орган по приходите, възложил ревизията измежду останалите служители в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Няма установено изискване да бъде извършен подбор въз основа на разпределение на съответната ревизия на конкретно задължено лице чрез автоматизирана система на съответния орган по приходите, изпълняващ длъжността началник сектор Ревизии. В допълнение на горното, следва да бъде посочено, че по отношение на останалите служители Б. Михайлова и И. Динева са представени доказателства за заеманата от тях длъжност в ТД на НАП София / заповеди 1511 от 18.05.2009 и 1259 от 18.05.2009 г./. С писмо изх. 53-06-779 от 07.07.2021 г., вх. 24454 от 09.07.2021 г. са ангажирани и доказателства относно подписаните с КЕП документи в хода на ревизията ЗВР, РД и РА. Всички тези доказателства не са обсъдени от решаващия съдебен състав. Следователно, достигайки до извода за нищожност на процесния РА, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му. Това обуславя необходимостта от отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 ДОПК. С оглед изхода на спора, новият състав на АССГ ще се произнесе по разноските съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение