Решение № 4583 от 13.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Русе, чрез главен юрисконсулт Ц. Рачева против решение 44/29.10.2021 г. по адм. дело 598/2020 г. на Административен съд Русе с което е отменена по жалба на В. Янков решение 2153-17-49/28.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе и потвърдено с него разпореждане 2140-17-562/02.11.2018 г., преписката е била върната за ново произнасяне при изпълнение на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на разноски. Ответникът В. Янков, чрез процесуалния представител адв. К. Димова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждането на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд Русе е било решение 2153-17-49/28.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе и потвърдено с него разпореждане 2140-17-562/02.11.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че спорния период следва да бъде зачетен като втора категория труд на основание чл. 2, т. 33 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ и административния акт е издаден при противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е неправилно. По делото е установено, че с подадено заявление с вх. 2113-17-1233/20.07.2018 г., В. Янков е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ при условията на втора категория труд, като към него е била представена и трудова книжка 234/16.05.1983 г. Била е изискана информация от осигурителите А1 България ЕАД и Ериксон Телекомюникейшънс България ЕООД, като са постъпили удостоверения обр. УП-3 6859/27.08.2018 г. и 18000890/15.08.2018 г. Приложен е бил и трудов договор 767/07.10.1999 г. видно от който, че В. Янков е изпълнявал длъжността [длъжност] в Мобилтел и длъжностна характеристика от Ериксон с длъжност [длъжност]. Административния орган е приел, че за периода от 07.10.1999 г. 05.05.2017 г. общо 17 години, 6 месеца и 28 дни, лицето е имало стаж приведен към трета категория труд. Въз основа на стажа, ръководителя по пенсионното осигуряване е издал разпореждане 2140-17-562/02.11.2018 г. като е отказал отпускането на ПОСВ като се е мотивирал, че лицето не отговаря на изискването заложени в чл. 2, т. 33 от НКТП, а именно да е извършвал монтаж и поддръжка на антенно-мачтова телекомуникационна техника с височина над 30 метра. Недоволен от издадения административен акт, В. Янков е упражнил правото си на оспорване пред горестоящия административен орган и с решение 2153-17-49/28.06.2019 г. директорът на ТП на НОИ Русе е отхвърлил жалбата му и е потвърдил отказа за отпускане на ПОСВ. Спора е бил разгледан от Административен съд Русе, като съдебния акт е бил обжалван пред Върховен административен съд и с решение 12927/20.10.2020 г. по адм. дело 1833/2020 г. е било отменено решение 74/03.01.2020 г. по адм. дело 464/2019 г. и делото е било върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане поради необходимостта от назначаване на нова съдебно - техническа експертиза с цел да даде отговори на конкретни въпроси имащи значение за правилното решаване на спора. При второто разглеждане на делото от Административен съд Русе в хода на производството не са били представени доказателства от осигурителите, които да конкретизират точен период или място, условия на работа при които лицето да е полагало труд признат от втора категория по чл. 2, т. 33 от НКТП. Текстът на чл. 9, ал. 42 от Инструкция 13/31.10.2000 г. гласи, че по т. 33 - работниците, осъществяващи монтаж и поддръжка по телекомуникационните съоръжения с височина над 30 метра. Представят се доказателствата за техническите данни на съоръжението. От работодателите не са били представени данни относно броя на съораженията, периодичността на провежданата профилактика и времетраенето. Невъзможността да се намерят документи от значение за установяването на правнозначимите факти и обстоятелства касаещи условията, при които е положен спорния осигурителен стаж, не може да се характеризира като положителна предпоставка за признаване на твърдяната от лицето втора категория. От заключението на вещото лице не са били посочени конкретни данни от значение за спора, а именно колко са съораженията които са били обслужвани от Валерий, колко от тях са били над 30 метра, колко от тях се категоризират като такива по реда на чл. 2, т. 33 от НКТП, как е била извършвана поддръжката във времето с оглед интервала и престоя на съоръжението и няма исторически преглед за спорния период и височина. Текстът на чл. 226, ал. 2 от АПК гласи, че при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Нарушена е и разпоредбата на чл. 224 от АПК, тъй като не са били изпълнени указанията на Върховния административен съд в решение 12927/20.10.2020 г. постановено по адм. дело 1833/2020 г., поради липсата на събрани нови доказателства, които по безспорен и несъмнен начин да докажат сочената от В. Янков категория труд. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което жалбата на представляващия дружеството осигурител следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касационният жалбоподател следва да бъде уважена в размер на 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 150,00 лева депозит за вещо лице при първоначалното разглеждане на делото и възнаграждение за вещо лице по адм. дело 598/2020 г. по описа на Административен съд Русе в размер на 97,50 лева общ размер 447,50 /четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/. Предвид изложеното и на основание чл. 227 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,