Решение № 13 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2012 г.

Решение № 13 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 64 ЗЗК. Образувано е по жалба на Български лекарски съюз (БЛС) със седалище в гр. София срещу решение № 508 от 3.05.2012 г., постановено по преписка КЗК № 441 от 21.04.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). С обжалваното решение е установено, че БЛС е извършил нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, изразяващо се в забранено решение на сдружение на предприятия, което има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията под формата на пряко определяне на цени, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 80 000 лв. и е постановено прекратяване на нарушението, посредством отмяна на решението, с което 52-ри Извънреден събор на БЛС, проведен от 15 до 17.04.2011 г., е приел цена за лекарски преглед извън случаите, в които той се заплаща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението, като се сочат допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Те са обосновани с твърдения за неправилно идентифициране на БЛС като сдружение с нестопанска цел. Твърди се, че БЛС не е сдружение на предприятия и в тази връзка КЗК не е направила обстойно проучване на нормативната уредба. В жалбата се сочи, че неправилно КЗК не е конституирала в производството пред нея районните колегии на БЛС, които са самостоятелни юридически лица. Твърди се освен това, че БЛС е с особен статут не само поради задължителното членство в него според чл. 183, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), но и поради това, че е публичноправен субект, който факт бил признат от законодателството и от съдебната практика. Поради това и неговият статут е уреден в специален Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ). Според изложеното в жалбата спрямо БЛС е неприложима разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЗК, а аргументацията в решението относно качеството на отделните изпълнители на медицинската помощ, като предприятия била неотносима към спора. Жалбоподателят счита, че решения взети на базата на нормативен акт - чл. 57, ал. 2 от Кодекса на професионалната етика са извън приложното поле на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Освен това твърди, че Кодексът на професионална етика е нормативен акт, издаден по правилата на чл. 2, ал. 1 ЗНА и е обнародван в "Държавен вестник". Жалбоподателят на следващо място твърди, че КЗК го е лишила от възможността да докаже, че взетото решение за определяне на минимална цена за лекарски преглед, извън заплащаните от НЗОК, попада в целите на хипотезата на чл. 17, ал. 1 ЗЗК. Според жалбоподателя обжалваното решение било дискриминационно, като се съпостави с решения на сходни саморегулиращи се професии, при които по аналогичен начин бил въведен минимален праг на услугата. На последно място се сочи, че наложената имуществена санкция е изцяло незаконосъобразна. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като на жалбоподателя се присъдят сторените по делото разноски. Ответната страна - КЗК, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна. В писмени бележки излага твърдения, които противопоставя на тези, направени в жалбата. По изложените съображения моли, жалбата да се отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Според прокурора са правилни изводите на комисията относно наличието на кумулативните елементи на чл. 15, ал. 1 ЗЗК в процесното решение на БЛС, с което е определен праг на минимална цена за лекарски преглед, незаплащан от НЗОК. Прокурорът счита за правилни изводите на КЗК, че решението на БЛС за определяне на минимална цена за лекарски преглед са без всякаква законова опора. Прокурорът намира, че тъкмо гарантираният праг на минимална цена на лекарския преглед рефлектира неблагоприятно върху конкурентното поведение на извършващите услугата, защото не съдържа стимул за повишаване на професионалната квалификация на лекарите, което от своя страна се отразява неблагоприятно върху интересите на потребителите на услугата (населението). Според прокурора антиконкурентното поведение на БЛС, намерило израз във взетото решение на събора, представлява стандарт за икономическо поведение в областта на здравеопазването, което се явява недопустимо, предвид ефективното действие на правилата на свободния и конкурентен пазар. Според него правилно КЗК е приела, че взетото решение представлява тежко нарушение на конкуренцията на този вид пазар, поради което правилно е приложила правомощието си по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК и е наложила имуществена санкция. Прокурорът намира за неоснователно възражението в жалбата, че БЛС не следва да се разглежда като "сдружение на предприятия". Според практиката на СЕС, професионална организация, каквито белези притежава БЛС, действа като сдружение на предприятия по смисъла на конкурентното право, когато регулира стопанското поведение на членовете си, като е без значение обстоятелството за наличието на публично правен статут. В този смисъл правилно е прието, че съсловната организация на лекарите притежава качеството на "сдружение на предприятия", тъй като обединява субекти-лекари, които осъществяват стопанска дейност. Поради това според § 1, т. 12 ДР на ЗЗК спрямо БЛС е приложима забраната на чл. 15. Прокурорът взема становище и относно твърдението на жалбоподателя, че взетото решение е в изпълнение на нормативен административен акт, какъвто е Кодексът на професионалната етика (КПЕ). Според него няма законова делегация в ЗСОЛЛДМ, която да предвижда, че минималната цена за свободния лекарски преглед следва да бъде уредена в КПЕ или в Етичния кодекс. Аргумент в подкрепа на този извод е и отмяната на чл. 9, т. 9 ЗСОЛЛДМ - да предлагат на Министерството на здравеопазването правилници за ценообразуване на медицинската помощ, оказвана от частните здравни заведения, лекарите и стоматолозите. Прокурорът счита, че правилно КЗК се е произнесла и относно възможностите по чл. 16 - 18 ЗЗК, като правилно е приела отсъствието на предпоставките за тяхното прилагане. Според прокурора наложената имуществена санкция е съобразена с тежестта и продължителността на нарушението, утежняващите и смекчаващите обстоятелства. Като краен извод намира, че не са налице предпоставките на чл. 146 АПК за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата подадена срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК за процесуално допустима. Разгледана по същество, след преценка на всички събрани в хода на проверката доказателства, тя е неоснователна, по следните съображения: КЗК с определение е образувало производство по преписка КЗК № 441 от 21.04.2011 г. на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК и с предмет установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 ЗЗК от страна на БЛС, изразяващо се в поведение, което има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Повод за самосезирането на КЗК е приетата от БЛС на Извънредния събор, проведен на 15-17.04.2011 г. минимална цена за частен преглед, който не е заплатен от НЗОК, както и предвиждането на санкция за лекарите, които не спазват установения минимален праг. В развилото се производство по реда на глава девета от Закона за защита на конкуренцията КЗК е събрала релевантните документи и е изискала необходимата информация, дала е възможност на страната да представи своите възражения и е предявила на БЛС твърдения за извършено нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК. След изпълнение на процедурата по реда на чл. 77 КЗК е постановила решението си предмет на жалбата. Решението е постановено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процедурните административни правила и материалния закон и в изпълнение на неговата цел. По идентификацията на страната в производството КЗК правилно е съобразила, че БЛС е юридическо лице, неправителствена организация, създадена по силата на ЗСОЛЛДМ. Той е съсловна организация на лекарите според чл. 1, ал. 1. В ЗСОЛЛДМ са уредени функциите на съюза, който представлява своите членове и защитава професионалните им права и интереси. Сред тях са и изготвянето на Кодекс на професионална етика на лекарите, приемането на Правила за добра медицинска практика. Правилата се предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване, а БЛС упражнява контрол за спазването им, налага санкциите, предвидени в закона и други, подробно разписани в чл. 5. Според чл. 6 ЗСОЛЛДМ за изпълнението на функциите си съборът на БЛС приема устав на организацията. Сред изрично разписаните функциите на БЛС и на органите на БЛС не са предвидени такива, които да им вменяват право или задължение да регламентират и регулират под каквато и да е форма хонорарите, които получават лекарите. Приетото решение на събора на БЛС за минимална цена за частен преглед, който не се заплаща от НЗОК, КЗК е съпоставила с нормативната уредба относно предоставянето на медицинска помощ, уредена в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според § 1, т. 9 от ДР на ЗЗО медицинската помощ представлява система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти, а медицинският преглед представлява медицинска помощ или здравна дейност. Медицинският преглед се предоставя от лекарите в лечебни заведения, по времето на който лекарят снема анамнеза на пациента и в последствие взема решение според неговата специалност относно необходимостта, конкретният обхват и продължителността на медицинската помощ, която следва да му се предостави. Лекарите упражняват медицинската професия, като предоставят медицинска помощ в различните медицински заведения, предвидени в ЗЛЗ. Всеки лекар може да предоставя медицинска помощ и самостоятелно в рамките на лечебно заведение за извънболнична помощ, създадено от него под формата на индивидуална практика. КЗК е установила според действащото законодателство трите форми на заплащане на медицинската помощ, в това число и на медицинските прегледи, според ЗЗО и ЗЗ, която е различна според формата на здравното осигуряване - задължително или доброволно, както и според това дали услугата се предоставя извън рамките на задължителното здравно осигуряване. Според чл. 98 ЗЗО в случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с НЗОК, лечебните заведения формират цена. Неосигурените лица и осигурените лица, на които се предоставя медицински преглед извън здравноосигурителния пакет, гарантиран под формата на задължително или доброволно здравно осигуряване, заплащат на лечебното заведение или на лекаря пълния размер на цената за един медицински преглед. Приетото решение на Събора на БЛС, състоял се на 15 - 17.04.2011 г. е на основание чл. 57 от Кодекса на професионална етика на лекарите, който кодекс е приет на основание чл. 9, ал. 2 ЗСОЛЛДМ и чл. 8 от Устава на БЛС. Кодексът е приет от 33-ти Извънреден събор на БЛС, състоял се на 25.04.2000 г. и е утвърден от министъра на здравеопазването със заповед № РД-15-2001 от 14.06.2000 г. Със заповедта е разпоредено обнародването му в "Държавен вестник". Според Кодекса на професионална етика правилата на професионалната лекарска етика са задължителни за всеки лекар. В чл. 56 - 59 от кодекса е посочено, че лекарят получава хонорар (възнаграждение) за своя труд. Като хонорарът е тази част от стойността или цената на медицинската дейност, върху която лекарят има пълни права, съобразявайки се с кодекса. В чл. 57 е посочено, че във всички случаи при определяне на своя хонорар лекарят се основава на принципа, че лекарската дейност е наука, изкуство, техника. При определяне на своя хонорар е недопустимо лекарят да го намалява под приетия от БЛС минимум за тази дейност. Според чл. 63 от Кодекса на професионална етика изпълнението на неговите норми се контролира от БЛС, като нарушенията се санкционират съгласно ЗСОЛЛДМ, устава на БЛС и правилника за дейността на комисиите за професионална етика. КЗК е установила и съответния пазар според § 1, т. 15 ДР на ЗЗК - продуктов и географски. Като продуктов пазар е определен пазарът за предоставяне на услугата медицински преглед, който не се заплаща от НЗОК. Географският пазар, включва определена територия, в която се предлагат съответни взаимозаменяеми стоки или услуги и в който конкурентните условия са еднакви. Като такъв е определен националният пазар, тъй като всеки лекар има право да предложи медицинска помощ на територията на цялата страна. Съобразно фактическия състав на чл. 15, ал. 1 ЗЗК КЗК е изследвала наличието на трите кумулативни предпоставки от елементите му. От фактическа страна е установила, че прегледът представлява медицинска услуга, част от оказваната медицинска помощ, която лекарят предоставя в една от формите на лечебните заведения според ЗЛЗ. Една от тези форми е индивидуалната практика на първичната или специализираната медицинска помощ, за която пациентът заплаща определена цена, когато медицинските услуги не са заплащат по договор с НЗОК - чл. 98 ЗЛЗ, тогава медицинското заведение, в което се оказва помощта формира цена. Лекарят когато упражнява медицинската професия и предоставя медицинска помощ, в това число и медицински преглед, при упражняването на индивидуалната си практика, в рамките на лечебното заведение, самостоятелно предоставя услугата медицински преглед, определя цената за нея и тя му се заплаща от пациента след предоставяне на услугата. От тези фактически установявания е направен правилният извод, че предоставянето на услугата медицински преглед от лекарите срещу цена отговаря на дефиницията на "стопанска дейност" по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗЗК, а самите лекари могат да бъдат определени като "предприятие" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК. БЛС е сдружение на професионална основа - съсловна организация на лекарите, създадено по силата на ЗСОЛЛДМ, което не разпределя печалба, а представлява своите членове, защитава професионалните им права и интереси. Според нормативната уредба всички лекари, които упражняват медицинската професия в Република Българя членуват в БЛС. След като лекарите могат да бъдат определени като "предприятия", то съсловната организация, която ги обединява има белезите на сдружение на предприятия според § 1, т. 12 ДР на ЗЗК. Националният орган по конкуренцията в подкрепа на правните си изводи е изложил аргументи обосновани с практиката на СЕО, като е посочил, че за да се приеме, че едно образувание представлява сдружение на предприятия от значение са характеристиките на неговата дейност и функциите, които изпълнява, докато правната му форма и наличието на правосубектност са ирелевантни. Освен това КЗК е посочила, като се е позовала на практиката на СЕО, че публичноправният характер на някои организации не се противопоставя на възможността да попаднат под забраната на чл. 15 ЗЗК. Единственото изключение относно възможността за приложение на чл. 15 по отношение на предприятия и сдружения на предприятия е за субектите на публичното право, които упражняват властнически действия. Според приетото от фактическа страна и съпоставено с релевантната нормативна уредба КЗК е направила правен извод, че БЛС е съсловна организация според ЗСОЛЛДМ, която е създадена да представлява своите членове и защитава професионалните им права и интереси. Държавата и органите й не могат да се намесват в избора на управителните органи на съюза. В нормативната уредба не съществуват разпоредби, които да се противопоставят на БЛС да действа в интерес на професията. Управителните органи на БЛС се избират ексклузивно от лекарския бранш. Сред функциите на БЛС и управителните му органи не са предвидени такива, които да вменяват право или задължение да регламентират и регулират под каквато и да е форма поведението на лекарите в качеството им на независими предприятия. Решението на 52-ри Извънреден събор на БЛС приема минимална цена за частен лекарски преглед. Това решение представлява действие в насока регулиране на стопанското поведение на членовете на сдружението, което е извън предвидените функции в обема от правомощия, визирани в ЗСОЛЛДМ. То надхвърля функцията на БЛС да защитава професионалните права и интереси на членовете си. Въз основа на тези аргументи КЗК е направила извод относно това, че не само лекарите, които упражняват професията си под формата на индивидуална медицинска практика, са независими предприятия по смисъла на ЗЗК, но и БЛС, като сдружение на предприятия, попада в приложното поле на чл. 15 ДФЕС. За изпълнението на фактическия състав на чл. 15, ал. 1 ЗЗК е необходимо доказване наличието на решение на сдружения на предприятия. От фактическите установявани, КЗК е направила извод, че на 52-ри Извънреден събор на БЛС е гласувано и е прието решение минималната цена за лекарски преглед (извън прегледите заплащани от НЗОК) да е от 24 лв. Съборът е висш орган на БЛС според чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ, а самото решение е протоколирано. От това е направен извод, че приетото решение относно минималната цена на лекарски преглед, представлява решение на сдружение на предприятия по смисъла на чл. 15 ЗЗК. При изследването на следващата предпоставка от хипотезата на чл. 15 - целта на решението относно определянето на минималната цена за лекарски преглед, извън заплащаните от НЗОК или неговия резултат, която следва да е насочена към предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, КЗК е посочила, че според практиката по прилагане на забраната е необходимо доказването на едната от двете алтернативни предпоставки. При доказването на наличието на цел на решението за предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията не е необходимо доказване наличието на втората предпоставка. В тази връзка КЗК е изследвала поведението на БЛС. Счела е, че за определяне на ролята на сдруженията в отношенията между предприятията, които действат на съответния пазар, от значение е каква част от дружествата, които действат на съответния пазар са членове на сдруженията, а така също и какво е тяхното пазарно присъствие в сравнение с това на дружествата, които действат на същия пазар, но не са членове на сдруженията. Съобразила е, че лекарската професия, въпреки че се счита за свободна професия, е регулирана професия, за чието упражняване изрично се изисква диплома или друго свидетелство за завършено образование. Въвеждането на стриктна регулация по отношение на упражняването й може да създаде редица конкурентни проблеми. Националният орган по конкуренция е съобразил, че БЛС е съсловна организация на лекарите, която е създадена по силата на ЗСОЛЛДМ. В него са уредени и функциите му. Съюзът представлява своите членове и защитава професионалните им интереси, като същевременно осъществява контрол по спазването на етичните правил, приети за съсловието и правилата за добрата медицинска практика, като разполага със законно установен механизъм за санкция на нарушенията. Въпреки така съществуващата регулация, нито в ЗСОЛЛДМ, нито в други нормативни актове съществуват разпоредби, които да регулират под каквато и да е форма стопанското поведение, включително и на лекарите. Не са предвидени и разпоредби, които да вменяват във функциите на БЛС такива, които да дават възможност на съюза или на органите му, да регулират стопанското поведение на неговите членове, включително чрез определянето на препоръчителни, минимални, максимални или фиксирани цени за предоставянето на услугата медицински преглед. Въз основа на това КЗК е направила извод, че всеки лекар, независимо от формата на лечебното заведение, в което предоставя услугата медицински преглед, следва самостоятелно и свободно да определя цената, която да получава като заплащане от страна на пациентите при предоставянето на услугата медицински преглед. КЗК е изложила съображения относно теорията и практиката по прилагането на свободните професии, която приема, че те трябва да бъдат регулирани но дотолкова, доколкото ще се гарантира качеството на предлаганите професионални услуги. Въпреки това, определянето на минимални цени за предоставянето на професионални услуги се възприема като форма на свръх регулация, която отнема на потребителите основни преимущества на конкурентния процес при предлагане на услугите. Качеството на предлаганата услуга може да се гарантира чрез други методи, свързани с професионалната квалификация и изискванията на които лекарите трябва да отговарят, за да упражняват медицинската професия. Националният орган по конкуренция е посочил и някои от негативните последици от определянето на минимална цена за услугата медицински преглед. Относно лекарите, които упражняват медицинската професия и по силата на ЗСОЛЛДМ задължително членуват в БЛС, определянето на минимална цена води до намаляване на стимулите сред лекарското съсловие да се съревновават помежду си и чрез различните форми на неценовата конкуренция. Поведението на БЛС е разгледано като такова, което засяга територията на цялата страна, тъй като услугата медицински преглед се предлага на цялата територия на страната. В тази връзка са посочени различните по вид лечебни заведения, които предлагат различни по вид здравни услуги, в това число и услугата медицински преглед, които са разположени на територията на страната. Икономическите условия на територията на различните общини са различни, а от там и възможностите на населението са различни. С въвеждането на минимална цена за предлаганата лекарска услуга, когато тя не се заплаща от НЗОК се ограничава достъпа до нея от различните слоеве на обществото, като най-засегнати са тези, които не са осигурени. Взетото решение от събора на БЛС се основава на чл. 57 от Кодекса на професионална етика. Според кодекса за своя труд лекарят получава хонорар. Във всички случаи при определяне на своя хонорар лекарят се основава на принципа, че лекарската дейност е наука, изкуство и техника. При определянето на своя хонорар е недопустимо лекарят да го намалява под приетия от БЛС минимум. Тази разпоредба от кодекса вменява на лекарите, когато предоставят медицински услуги, включително когато извършват медицински преглед, определено стопанско поведение, което представлява пряка намеса в тяхната свобода да определят цените за медицинските услуги, които те определят като свободни стопански субекти. С включването на тази разпоредба в Кодекса на професионална етика БЛС възприема мерки за регулиране на тяхното ценово поведение, чрез определяне на минимална цена. Отделно от това според чл. 37 ЗСОЛЛДМ лекарите носят отговорност за неспазването на правилата на Кодекса на професионална етика. Евентуалните нарушения се проучват, установяват и санкционират от комисиите по професионална етика на районните колегии на БЛС, според чл. 39 и сл. ЗСОЛЛДМ. Включването в Кодекса на професионална етика на сочената разпоредба - чл. 57, която налага на лекарите задължение да спазват минималната цена, приета от БЛС, независимо че размерът на самата цена не е определен в самия кодекс, е преценено от КЗК като противоречие с установената антиконкурентна забрана за пряко или косвено определяне на цени и имаща за цел предотвратяване, ограничаване или нарушение на конкуренцията между доставчиците на услугата медицински преглед, който не се заплаща от НЗОК. Разпоредбата е включена в Кодекса на професионална етика при неговото приемане с решение на 33-ти Извънреден събор на БЛС и носи белезите на "решение на сдружение на предприятия". След като е определила, че е извършено нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК КЗК е посочила, че според ал. 2 на чл. 15 разпоредбата на чл. 57 от Кодекса на професионална етика е нищожна по силата на закона и не може да произведе правни последици, включително и да служи за основание на БЛС да приеме решение, с което да определи минимална цена за извършване на медицински преглед, когато той не се заплаща от НЗОК. КЗК е съобразила и обстоятелството, че Кодексът на професионална етика няма белезите на нормативен акт по смисъла на чл. 1а ЗНА, защото в приемането му не участва компетентен държавен орган, като е посочила, че подписването му от министъра на здравеопазването има само удостоверителна функция относно обнародването му в "Държавен вестник", но това не прави министъра, респективно държавен орган, участник в приемането на кодекса. Освен това КЗК е посочила, че министърът на здравеопазването няма механизъм за контрол върху решенията, приемани от БЛС, включително и върху актовете на БЛС, които са задължителни за членовете на съсловната организация на лекарите. Въз основа на това е направен извод, че чл. 57 от Кодекса на професионална етика, който е утвърден от министъра на здравеопазването съгласно правомощието му по чл. 9, т. 2 ЗСОЛЛДМ, не е от естеството да освободи БЛС от задължението му да спазва конкурентно-правните норми. По така изложените мотиви КЗК е направила извод, че приетото решение от БЛС за минимална цена за лекарски преглед извън случаите, когато той се заплаща от НЗОК удовлетворява всички елементи на фактическия състав на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК. КЗК е изследвала приложимостта на чл. 16 ЗЗК относно незначителния ефект върху конкуренцията. Посочила е, че в конкретния случай определянето на минимална цена за извършването на медицински преглед, когато не се заплаща от НЗОК, обхваща поведението на всички лекари, които задължително членуват в БЛС, а неспазването на решението на БЛС, взето на събора е скрепено със санкционни последици. Решението по същността си представлява тежко нарушение на конкуренцията, което има значителен антиконкурентен ефект, защото се разпростира върху всички лекари които упражняват медицинската професия върху цялата територия на страната. КЗК е съобразила, че ал. 1 на чл. 16 не се прилага и изключва от ал. 3, т. 1, когато решението има за цел или резултат пряко или косвено определяне на цени. Въз основа на това е направен извод, че решението на БЛС не може да има незначителен ефект върху конкуренцията по смисъла на чл. 16 и не може да бъде изключено от действието на общата забрана на чл. 15 ЗЗК. На следващо място с оглед на фактическите установявания е приела, че не е налице и приложимостта на чл. 18 ЗЗК. Относно предпоставките на чл. 17 ЗЗК за освобождаване от забраната, КЗК е направила анализ на положителните и отрицателните предпоставки, визирани в нормата. Посочила е, че в случая антиконкурентното поведение от страна на БЛС представлява решение за определяне на минимална цена, което по своята цел има значителен антиконкурентен ефект. Посочила е още, че по правило всички антиконкурентни практики могат да бъдат освободени от забраната, но тези които имат за предмет определяне на цени, разпределяне на пазари, производство и клиенти, могат да удовлетворяват критериите за освобождаване само при наличието на изключителни обстоятелства и по правило е малко вероятно да получат такава защита. БЛС е посочил единствено, че решението му за определянето на минимална цена попада в приложението на чл. 17, ал. 1 ЗЗК. Според БЛС, в конкретния случай не е налице неоправдана минимална цена, не са изследвани обстоятелствата, наложили тази минимална стойност, не е направено икономическо проучване и оценка на стойността на услугата. КЗК е посочила, че според чл. 17, ал. 2 доказване на обстоятелствата по ал. 1 е задължение на предприятията или на сдруженията от предприятия, които се позовават на тях. В становището си БЛС не е посочило аргументи за наличието на положителните или отсъствието на отрицателните предпоставки на ал. 1 на чл. 17 с оглед на освобождаването от забраната. Поради това е направила извод, че не са представени доказателства по реда на чл. 17, ал. 2, че условията за освобождаване от общата забрана са налице. Установените факти и направените правни изводи са дали основание КЗК да квалифицира извършеното нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Неговата продължителност е определена от момента на вземане на решението 15 - 17 април 2011 г. - до момента на постановяване на решението - 3.05.2012 г. В съответствие с изискването на чл. 60, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 100, ал. 1 ЗЗК и според приетата по силата на законовата делегация на чл. 100, ал. 4 ЗЗК от нея Методика за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение № 71 от 3.02.2009 г. и изменена и допълнена с последно решение № 330 от 17.03.2011 г., националният орган по конкуренцията е определил и имуществената санкция. На първо място е определил тежестта на нарушението според неговия вид - определянето на минимална цена за извършването на медицински преглед, което е квалифицирал като тежко нарушение. Границите на санкцията за него са между 100 000 лв. и 150 000 лв. Като допълнителен фактор относно тежестта на нарушението е посочен определянето на стопанското поведение на членовете на БЛС - лекарите, които за да упражняват професията си трябва задължително да членуват в съсловната организация. Дейността им се извършва върху територията на цялата страна. Като друг фактор, определящ тежестта на нарушението, е неговата насоченост към здравната политика на държавата, която е национален приоритет, от изключително обществено значение, свързан с възможността на гражданите за достъпна медицинска помощ, включително и медицински преглед. При тези два допълнителни фактори КЗК е направила извод за увеличаване на минималния размер на санкцията от 100 000 на 120 000 лв. На следващо място КЗК е определила продължителността на нарушението, което според т. 9.5. от методиката е в рамките на една година. Коефициентът на продължителност също е равен на единица. Според т. 10 от методиката КЗК не е установила смекчаващи или утежняващи отговорността обстоятелства. Според реализираните приходи от БЛС за 2011 г., които са били в размер на 800 000 лв., и обоснованото изчисляване на размера на санкцията от 120 000 лв., КЗК е съобразила нормата на чл. 100, ал. 1 ЗЗК, според която размерът на имуществената санкция е до 10 % от общия оборот от предходната финансова година и е определила окончателният размер на имуществената санкция от 80 000 лв. В съответствие с правомощието си по чл. 60, ал. 1, т. 12 ЗЗК националният орган по конкуренция е постановил прекратяване на нарушението. Постановеното решение е правилно. Оплакването в жалбата относно това, че КЗК не е отграничила субекта, който е предмет на разследването й, защото в началото то е било насочено срещу сдружение с нестопанска цел, е неоснователно. Това твърдение се опровергава от доказателствата по делото. БЛС се е отзовавал на изпращаните съобщения по посоченото седалище и адрес на управление. Неоснователно е и оплакването относно това, че КЗК не е била направила обстоен анализ на съсловната организация, каквато е БЛС. От данните по делото и направеното проучване от страна на КЗК, включително събраните писмени доказателства се установява по безспорен начин, че БЛС е съсловна организация, която представлява своите членове, според правилата, приети в устава й, съответно приложен към административната преписка. КЗК правилно е установила функциите на съсловната организация, регламентирани в чл. 5 ЗСОЛЛДМ, разписани изчерпателно в 13 точки. Такива са и характеристиките на дейността й. Поради правомощието на БЛС в чл. 5, т. 1 ЗСОЛЛДМ правилно КЗК не е конституирала в производството районните колегии на съюза. От една страна БЛС представлява своите членове и защитава техните професионални права и интереси, а от друга страна - предмет на производството пред КЗК е било поведението на БЛС с оглед на целите на защитата на конкуренцията. Относно изложеното в жалбата за публичноправния характер на организацията на съсловната организация с позоваването на решение № 29 от 11.11.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 28/98 г. може да се отбележи, че Конституционния съд в т. 2 от мотивите си е посочил, че ЗСОЛЛДМ е закон, с който се създават корпорации на публичното право със задължително членство в тях на лекарите и стоматолозите. Тези корпорации разполагат с известни публичноправни функции за организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо лекарите и стоматолозите. В следващата част от мотивите Конституционният съд е посочил, че създаването на такива организации с публичноправни елементи е въпрос на законодателна инициатива. Чрез създаването на ЗСОЛЛДМ държавата изпълнява задължението си по чл. 52, ал. 3 от Конституцията да закриля здравето на гражданите и да им осигурява качествено и добросъвестно медицинско обслужване. Като поверява на самите лекари и стоматолози, чрез управляваните от тях корпорации да ръководят двете професии, атакуваният закон постига най-целесъобразния способ за контрол върху спазването на Кодекса на професионална етика и на Правилата за добра медицинска практика, както и за надлежно управление на професията. В тази връзка следва да се посочи, че БЛС отговаря напълно на критериите за организация по смисъла на § 1, т 2 ДР на АПК. Според тази норма "организация" е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. Неоснователно е и твърдението в жалбата, че взетото решение на събора на БЛС за минимална цена за медицински преглед, извън заплащаните от НЗОК, попада в приложното поле на чл. 17, ал. 1 ЗЗК. БЛС е съсловна организация, създадена по силата на закон, но на нея са й възложени част от публично-правните функции на държавата, произтичащи от задължението на чл. 52 от Конституцията. Сред тях не е правомощието свързано с определянето на цени. В ЗСОЛЛДМ няма предвидена законова делегация за БЛС да определя минимална цена за извършван медицински преглед от лекар. Позоваването на чл. 57 от Кодекса на професионалната етика е също неоснователно. Законовата делегация предоставена на БЛС със ЗСОЛЛДМ е относно изготвянето на Кодекс за професионалната етика и Правила за добра медицинска практика, но не и за определянето на каквито и да било цени свързани с упражняването на лекарската професия. С оглед на целите на конкурентното право правилно КЗК е определила дейността на лекарите, упражняващи професията си при извършването на медицинска помощ, включително и на медицински преглед, извън заплатените от НЗОК като предприятие по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗЗК, а дейността на БЛС, в който по силата на задължението от законодателя да членуват всички лекари, които упражняват професията си, като "сдружение на предприятия", според § 1, т. 12. Правилно КЗК е определила чл. 57 от Кодекса на професионалната етика за нищожен по силата на самия закон с оглед на чл. 15, ал. 2 ЗЗК. Неоснователно е и твърдението, че Кодекса на професионалната етика е подзаконов нормативен акт. В неговото създаване и приемане не участват държавни органи. Той не съответства на критериите на чл. 76 АПК и чл. 1а ЗНА. Неоснователно е и оплакването за недопускане на експертиза от страна на КЗК за икономическо проучване и оценка на стойността на услугата лекарски преглед. В тази връзка КЗК е изложила подробни мотиви, които се споделят от настоящия състав. Правилни са изводите относно лекарският преглед, който е част от медицинската помощ и неговата себестойност не може да се определи по начин подобен на определяне цените на други услуги. В мотивите си КЗК е посочила различни фактори, които са с нематериален характер, но оказват съществено влияние върху услугата лекарски преглед и които не могат да бъдат остойностени. Оплакването относно това, че решението на КЗК е дискриминационно при съпоставянето му с размера на стойността на таксите, събирани от нотариусите по Закона за нотариусите, от частните съдебни изпълнители по Закона за частните съдебни изпълнители и от адвокатите, е също неоснователно. В Закона за нотариусите законодателят е делегирал правомощието за определяне на такса за извършване на нотариалната услуга на Министерския съвет, като тарифата се приема по предложение на министъра на правосъдието, след съгласуване с нотариалната камера - чл. 85, ал. 3 от Закона за нотариусите. Аналогично е положението и с таксите, които се събират от частните съдебни изпълнители. Според чл. 78, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители размерът на таксите се определя въз основа на наредба, прието от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието, след съгласуване с камарата. Относно адвокатите, Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатите е приета на основание чл. 13, чл. 38 и чл. 121, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Законовата делегация на Висшия адвокатски съвет да издаде наредба е в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Очевидна е разликата в твърденията в жалбата относно правомощието на БЛС визирано в чл. 5 ЗСОЛЛДМ, където изобщо няма такова за определянето на цени със законодателната делегация в трите последно посочени закона. На последно място твърдението за наложената имуществена санкция е неоснователно. Методиката, по която е определен размерът й е дадена в чл. 100, ал. 4 ЗЗК. Въпреки, че БЛС не реализира нетен оборот от продажби от представения годишен финансов отчет е видно, че за 2011 г. е реализирал приходи общо от 800 000 лв. - лист 604 от административната преписка. Обстоятелството, че БЛС е сдружение не означава, че спрямо него не може да бъде наложена имуществена санкция в случай, че е установено извършването на нарушение на ЗЗК. Такава възможност е предвидена в т. 9.3 от методиката. При определянето на санкцията правилно КЗК е съобразила нейния вид, тежест, период на извършване на нарушението, липсата на смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства, включително и императивното изискване на чл. 100, ал. 1 ЗЗК, относно максималната граница за налагане на санкцията. Според представеният годишен финансов отчет определената санкция от 80 000 лв., която е в границите на чл. 100, ал. 1 е обоснована и законосъобразна. По изложените съображения КЗК при постановяване на решението си не е допуснала твърдяните нарушения по чл. 146, съставляващи основания за отмяната му. Направеното искане от ответната страна по спора - КЗК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК следва да се уважи. БЛС следва да бъде осъден да заплати на КЗК разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното искане от адвокатите - пълномощници на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 64 ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,