Решение № 6199 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13341/2020 г.

ВАСVIII отделение25.05.2021 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277/16.10.2020 г., постановено по адм. д. № 209/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Аглика Трейд" ООД деловодни разноски в размер на 2 328 лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6199 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13341/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници" против решение № 277/16.10.2020 г., постановено по адм. д. № 209/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено решение към MRN19 BG002002020711 R8 от 4.12.2019 г., Рег. № 32-73912 от 6.03.2020 година на директора на Териториална дирекция "Северна морска" при Агенция "Митници". Оплакванията на касатора са за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. Твърди, че процедурата по оспорване на митническата стойност е проведена без допуснати процесуални нарушения, респективно правилно и законосъобразно административният орган е приел, че възниква задължение за допълнително заплащане на публични държавни вземания. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касация "Аглика Трейд" ООД, чрез своя процесуален представител, отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред АС Велико Търново решение митническият орган е отказал да приеме митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация MRN19 BG002002020711 R8 от 4.12.2019 г., определил е митническата стойност на внасяната от "Аглика Трейд" ООД стока по митническата декларация – покривала за легла с пълнеж от плат от 100% полиестерни нишки с противоплъзгащо покритие 27 804 комплекта - 6, 78 лв. за брой; извършил е корекции на статистическата и на митническата стойност на 188 511, 12 лева и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито в размер 16 425. 60 лева и ДДС в размер 30 661. 13 лева с лихви за забава. По констатациите на митническия орган стоките, които "Аглика Трейд" ООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение, по описанието в придружаващите документи са покривала за легла с пълнеж от 100% полиестерни нишки с противоплъзгащо покритие 27 804 комплекта и код по ТАРИК 6304910000, 21 023 кг нето тегло. Стоката е с държава на произхода Китай и държава на износа Китай с условие на доставката CFR Варна, обща фактурна стойност 29 194, 20 USD, при курс за митнически цели 1.76.8540 лева за 1 USD. За да приемат, че декларираната митническа стойност не е меродавна, митническите органи са посочили, че са налице необичайно ниски цени на декларираните стоки, сравнени със средностатистическата митническа стойност, което е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната стойност. Отбелязано е, че при анализ на митническа стойност на стоки с код като кода на процесния внос, които са внесени от Китай за 2016-2018 г. е констатирано, че за 1 килограм от декларираните стоки цената е по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави-членки за наблюдавания тригодишен период с тенденция за нарастване, както и от средностатистическата стойност за ЕС за един килограм. Прието е, че процесната стока има стойност за 1 килограм от 2, 46 лв., а средностатистическата стойност, изчислена на база на вноса във всички държави – членки е 6, 32 евро за килограм за 2016 година, 6, 17 евро за килограм за 2017 и 2018 години или съответно тяхната левова равностойност. С тези обстоятелства е обосновано съмнението за достоверността на декларираната митническа стойност на стоките. Митническият орган приема, тази стойност не може да бъде определена по реда, предвиден в разпоредбите от чл. 70 до чл. 74, § 2, буква г/ Регламент 952/2013, като тази стойност следва да се определи по реда и при условията на чл. 74, § 3 от него. При това в решението ответникът се позовава на членове от 1 до 6 от Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията включително, при гъвкавото им прилагане, което да съответства на целите по ал. 7. При тези съждения е посочено, че следва митническата стойност да е от 6, 75 лв. за брой. Върху тази стойност са определени и сборовете за мито и ДДС. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Според съда в мотивите на оспорения акт не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, каквото е едно от изискванията на евентуално приложената от ответника правна норма на чл. 74, § 3 от Кодекса. Съдът е заключил, че тези пороци на решението са довели по същество до съвсем произволно определяне на митническата стойност на вноса от страна на митническия орган. Подчертал е, че именно стриктното прилагане на изискванията на чл. 70 до 74 от Кодекса при доказаност на предпоставките, разписани в уточняващите разпоредби на чл. 140 от Регламента за изпълнение, представлява гаранция срещу такова произволно и недостоверно определяне на митническата стойност, скритият мотив на който понастоящем всъщност е прилагане на антидъмпингова мярка. Първоинстанционното решение е правилно. Съдът е отделил спорното от безспорното по делото като правилно е определил предмета на правния спор, а именно въпроса по прилагането на материалния закони по-конкретно по прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Видно от мотивите на оспореното решение, релевантни към обосноваването на преминаването на определянето на митническата стойност по субсидиарно разписаните в Кодекса методи, митническият орган аргументира именно такова обстоятелство - необичайно ниска стойност на декларираното в сравнение със средностатистическата митническа стойност на сходни стоки. Определяйки митническата стойност не на база на мярната единица бройка, а на база мерната единица килограм, митническият орган сочи, че в процесната декларация тя била 2, 46 лв. за килограм, респективно 1, 26 евро на база на официалния курс на еврото. Посочено е, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави-членки била 6, 32 евро за килограм за 2016 година, 6, 17 евро за килограм за 2017 година и отново тази сума за 2018 година. Отбелязано е и, че митническата стойност в Р. България запазвала тенденцията си да е близка до тази на сходни стоки в останалите държави членки с тенденция на нарастване. Както правилно е приел съдът тези данни не са подкрепени с каквито и да са официални данни или с данни от митнически декларации за въведени на територията на съюза сходни стоки по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Не са изложени никакви мотиви за това, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав, имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия и прочие. Правилно е посочил съдът, че в мотивите на административния акт не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, каквото е едно от изискванията на евентуално приложената правна норма на чл. 74, § 3 от Кодекса. Първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер на 2 328 лв. съгласно представените доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,