Решение № 965 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2010 г.

Решение № 965 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12568/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "Парк Индустрия - София Изток" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Георги Георгиев Атанасов, за отмяна на влязлото в сила Решение № 419/26.05.2010 г. постановено по адм. дело № 108/2010 г. на Административен съд София-област, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. С молбата за отмяна се представят писмени доказателства. Ответникът - община Елин Пелин, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощниците си - адв. Арбов и адв. Вълчанов, в писмено становище и в съдебно заседание, молят за уважаване на искането за отмяна, като основателно. Ответниците Валентин Станков Иванов и Веселинка Костадинова Анева, първият лично и чрез пълномощника им - адв. Стоянов, оспорват искането за отмяна, като неоснователно. Претендират присъждането на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Правното основание на чл. 239, т. 1 от АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. Новите писмени доказателства на които се позовава молителя трябва да установяват факти от съществено значение за решаване на правния спор, осъществили се до решаване на делото и които не са могли да му бъдат известни при полагане на дължимата грижа от негова страна. В процесния случай с атакуваното съдебно решение Административен съд София-област е упражнил контрол за законосъобразност по отношение на Заповед № ТС-1174/23.11.2009 г. на кмета на община Елин Пелин, с която е одобрен ПУП-ПР и ПЗ за "Складови сгради за пакетиране нехранителни промишлени стоки и администрация" на имоти № 206008, 206009 и 206013 в землището на с. Нови хан, община Елин Пелин, като е приел, че заповедта е незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 3 от АПК, вр. с чл. 128, ал. 3 от ЗУТ - съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За такова нарушение е прието несъобщаването на изготвения проект за ПУП на заинтересованите страни - наследници на Станко Владимиров Анев. Пред настоящата инстанция молителят представя писмени доказателства за наличието на такова съобщаване до наследниците на Станко Анев, на основание чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, видно от приложените към искането Писмо изх. № УТ2-20-1091-/1/ от 25.08.2009 г. на кмета на община Елин Пелин, обратна разписка-известие за доставяне на това писмо, получено от Валентин Станков Иванов на 27.08.2009 г., като син на Станко Анев и възражение на последния срещу този проект, от 8.09.2009 г. Въпреки тези писмени доказателства, които са нови, настоящата инстанция счита, че същите не обосновават приложението на чл. 239, т. 1 от АПК. Тези писмени доказателства са съществували до приключване на устните състезания в първата инстанция и молителят, като заинтересована страна, е бил длъжен да положи дължимата грижа като такава страна и да изиска представянето им от ответника, още повече, че са част от преписката по издаване на заповедта. Това му задължение и грижа в случая произтича и от чл. 170, ал. 1 от АПК, визираща разпределение на доказателствената тежест в съдебноадминистративното производство върху онези страни, за които оспорения административен акт е благоприятен. Недоказването на твърдяните с новопредставените писмени доказателства факти, по вина на дружеството - искател, в редовната съдебна инстанция, прави искането за отмяна неоснователно. Защото отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК не е средство за отстраняване непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото, в резултат на процесуалното бездействие на страната /дружеството - искател в случая/ или на порочни действия на съда. По тези съображения настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 108/2010 г. на Административен съд София-област, на посоченото правно основание и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед този изход на делото основателно е искането на ответниците Валентин Станков Илиев и Веселинка Костадинова Анева, направено чрез пълномощника им - адв. Стоянов, за осъждането на искателя да им заплати направените разноски по делото, в размер на 900 лева общо заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения от същите договор за правна защита и съдействие от 11.01.2011 г. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,