Решение № 7204 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2010 г.

Решение № 7204 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и на "Топ напитки България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Г. С. Раковски", № 77, вх. В, ет. 2, ап. 57, представлявано от управителя Димитър Николов Иванов, против Решение № 2041 от 30.11.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 687 по описа за 2009 г., съответно, в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен ревизионен акт/РА/ № 030802218/16.12.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 39/18.02.2009 г. на директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за 2003 г. е увеличен финансовият резултат със сумата 450 000 лв. приети за неотчетени извънредни приходи, въз основа на което са определени данъчни задължения в размер на 105 184,90 лв. главница и 66 841,53 лв. лихви и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против същия РА, в частта му на увеличаване на ФР съответно за 2005 и 2006 г. съответно със сумите 19 500 лв. и 9 780 лв. В касационната жалба на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и при неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод относно произхода на средствата в размер на 450 000 лв. - предоставени като допълнителна парична вноска на едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество /германски гражданин/ за закупуване на недвижими имоти от дружеството в България. Не са били представени доказателства за превеждането на паричната сума нито по сметка на ревизираното дружество, нито по сметка на упълномощения представител Галина Михайлова. Не е доказано от кого изхожда и в каква връзка е направен банковият превод на 150 000 евро в полза на Галина Михайлова, доказателства за който са представени с жалбата по административен ред. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е неотносима към спорния по делото предмет и с нея е недопустимо доказването на "връщането" на преведените от едноличния собственик на капитала парични средства. Така констатациите на ревизията, извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, относно извършване на разходи, превишаващи доказаните приходи /покупки на недвижими имоти на посочената по-горе обща стойност при деклариран отрицателен финансов резултат за периода/ са останали неопровергани с годни доказателствени средства. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "Топ напитки България" ЕООД не взема становище по нея. В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че съдебното решение в посочената по-горе част, с която е отхвърлена жалба е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод за документална необоснованост на непризнатите разходи за комисионни възнаграждения по смисъла на легалното определение на понятието по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.). Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, а по съществото им съдът съобрази следното: По касационната жалба на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. Спорът в тази част е бил относно наличие на основание за увеличение на ФР за 2003 г. със сумата 450 000 лв. - стойност на два недвижими имота, придобити от ревизираното дружество в посочения данъчен период, по реда на чл. 122 ДОПК, при деклариран отрицателен финансов резултат за периода. Органите по приходите са приели, че посочената сума представлява неотчетен извънреден приход с неустановен произход, подлежащ на облагане, а ревизираното лице е поддържало, че сумата представлява допълнителна парична вноска в капитала на ревизираното лице, направена от едноличния собственик на капитала - физическо лице - германски гражданин, подлежаща на връщане и върната в последствие. За да уважи жалбата на ревизираното лице в тази част, първоинстанционният съд е приел, най-напред, че е било налице основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на осн. чл. 122, т. 4, поради противоречие между месечните и годишната оборотни ведомости - счетоводната отчетност не може да послужи като основание за определяне на данъчната основа. Приел е също така, че жалбоподателят е доказал твърденията си за оправдаване на сумата по посочения по-горе начин, защото е представено доказателство - банков swift за превод на сумата 150 000 евро от 05.09.2003 г. с наредител Гетренкеман Къмпани ООД в полза на Галина Михайлова, в качеството й на пълномощник на ревизираното лице, а от представеното извлечение от търговския регистър към районния съд в Хамм, Германия се е установило, че управител на дружеството-наредител е именно Михаел Бьодингхаус, който е бил и едноличен собственик на капитала на ревизираното лице до смъртта си на 27.10.2005 г. Посоченият паричен превод бил направен в изпълнение на решение на общото събрание на съдружниците от 16.09.2003 г. за извършване на допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала в размер на 210 581,35 евро в срок до 25.09.2003 г. с цел инвестиране в покупки на недвижими имоти. Решението, в тази част, е постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон. Правилно административният съд е приел, че има основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122, т. 4 ДОПК поради констатираното противоречие между месечните и годишната оборотни ведомости за 2003 г. Отделно от това, извършването от ревизираното лице на разход в размер на 450 000 лв. без доказателства за произхода на тази сума също е основание за извършване на ревизията по посочения ред, по чл. 122, т. 2 във връзка с чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. Правилно е очертан предметът на спора в тази част относно характера на отчетената по кредита на счетоводна сметка 493 "Други разходи" сума в размер на 450 000 лв. - дали е сума, внесена като допълнителна парична вноска от собственика или е приход на дружеството, участващ във формирането на финансовия резултат и подлежащ на облагане чрез това участие. Основателно е основното касационно оплакване за необоснованост на фактическия извод на съда за доказано изпълнение на решението на общото събрание на съдружниците от 16.09.2003 г. за извършване на допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала в полза на собственото му дружество в България. Изводът на първоинстанционния съд, че паричният превод от 150 000 евро е направен от дружество, представлявано от едноличния собственик на капитала на ревизираното лице Михаел Бьодингхаус, се основава на неправилна преценка на доказателствената сила на представеното извлечение от вписвания в търговски регистър към районен съд в Хамм и при неправилна преценка за относимостта на доказателството. Документът е подписан и подпечатан от "Гетренкеман съпорт" ООД, а не представлява официален удостоверителен документ от търговския регистър на районния съд, както е приел първоинстанционният съд. Отделно от това, банковият swift за превод на сумата 150 000 евро от 05.09.2003 г. е с наредител "Гетренкеман Къмпани" ООД, което, поне според наименованието, не е същото юридическо лице, за което се твърди, че е представлявано от едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество. Датата на паричния превод предхожда датата на решението на общото събрание и противоречи на твърдението че плащането е в изпълнение на по-късно взетото решение. За паричен превод на разликата между 450 000 лв. и сумата от 150 000 евро пред първоинстанционния съд не са представени никакви доказателства и изводът за превеждането на тази сума е изцяло необоснован. Основателно в касационната жалба се поддържа, че не е достатъчно да е взето решение за извършването на допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала, а следва и да е доказано изпълнението на това решение. Точно за това изпълнение не са представени достатъчно доказателства. Приетото без оспорване експертно заключение за обратно връщане на сума, съпоставима с процесната от ревизираното лице на едноличния собственик на капитала, е основано само на счетоводните записвания на ревизираното лице, а не и на доказателства за такова плащане. Предвид изложеното, констатациите на ревизията за установени укрити доходи, поради извършване на разходи по покупка на недвижими имоти при деклариран отрицателен финансов резултат за процесния период не са опровергани, а те се ползват с презумпция за истинност. Решението в тази част и в съответната му част за разноските следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата против РА в тази му част бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба следва да заплати на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 553,68 лв. По касационната жалба на ревизираното лице. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Органите по приходите са приели, че не е документално обоснован разходът съответно за 2005 и 2006 г. съответно със сумите 19 500 лв. и 9 780 лв. представляващи комисионни за услуга по посредничество по сключването на сделки за недвижими имоти. Съдът обосновано и в съгласие с материалния закон е приел, че признаването на посочените разходи е обусловено от доказване на действителното извършване на заплатените услуги. При недоказано посредничество на агенциите за недвижими имоти /получатели по фактурите/ при осъществяването на сделките, изводите за документална необоснованост на разходите е правилен. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение