Решение № 4575 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез процесуалния му представител ст. юрк. Димитров против решение 721 от 24.01.2025 г., постановено по адм. дело 1626/2024 г. на Административен съд - Бургас, с което по жалба на Виктори Ко ЕООД е отменено негово решение 32-988211 от 29.08.2024 г., с което по митническа декларация (МД) MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021 г. за внесената и допусната до свободно обращение стока са определени допълнителни задължения за мито и ДДС в общ размер на 12 372,09 лева и законната лихва върху сумата за периода от 07.10.2021 г. до датата на уведомяване за издаденото решение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че в хода на административното производство са извършени проверки и са събрани доказателства за определяне на нова митническа облагаема стойност на процесната стока лек автомобил, въз основа на предоставена по електронен път информация от канадските митнически власти. Правилно митническият орган е приложил нормата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, след като е изпълнил процедурата и е приел мотивирано, че методите посочени в чл. 74, § 1 и § 2 от същия регламент са неприложими. Законосъобразно органът не е приел размера на декларираната от вносителя митническа стойност на процесния автомобил и е увеличил същата, въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, обективирани в представената електронна информация за износ от канадските митнически власти. По подробно изложени доводи касаторът моли за отмяна на решението на АС-Бургас и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу оспорения акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Виктори Ко ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Т. Тодоров, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Бургас е било Решение 32-988211 от 29.08.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас по митническа декларация (МД) MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021 г. , с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 и чл. 104, § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 67, ал. 1 ЗДДС и чл. 59 от АПК, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на поставената под режим "допускане за свободно обращение" стока употребяван пътнически автомобил по МД в размер на 52 862,79 лв. и нови размери на дължимото мито и ДДС, съответно са взети под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 3 866,28 лв. и ДДС в размер на 8 505,81 лв., или общо установени за досъбиране в размер на 12 372,09 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 07.10.2021 г. с МД с MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021 г. в МП "Пристанище Бургас" е приета за режим "допускане за свободно обращение" стока, описана като "употребяван автомобил катастрофирал", марка "Dodge, модел: "RAM", първа рег. 01.01.2020 г., раб. обем: 5700 куб. см., двигател: не се чете; шаси 1C6SRFLT7LN396756, държава на изпращане/износ CA Канада, условие на доставка CFR стойност и навло; обща фактурна стойност 14 200 лева. Приложените документи към МД са описани в решението. При извършена последваща проверка са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите за определяне на митническата стойност. Получено е писмо от канадските митнически власти с информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в която фигурира и процесното с цена в размер на 46317,22 CAD. С писмо от 18.05.2023 г. от вносителя са изискани да представи допълнителни документи и информация. След анализ на представените данни директорът на ТД Митница Бургас е уведомил лицата с писмо peг. 32-544413/04.09.2023 г., в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ, в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му. АС Бургас е достигнал до извод, че оспореното митническо решение е издадено в нарушение на материалния закон. След обсъждане на относимите правни норми първоинстанционният съд е достигнал по извод, че в мотивите на митническите органи за прилагане на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 по отношение на процесната декларация не се позовават на достоверни доказателства. Съдът е изложил, че за да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на спора. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа Канада. Обсъдил е, че приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представлява извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Достигнал е до заключение, че тази информация не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена, т. е. как е декларирана съответната стока за износ. Административният съд е изложил мотиви, че по делото не е установено на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Приел е, че липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Според съда обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, не е достатъчно, за да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. Констатирал е, че за целта е било необходимо от страна на митническия орган да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. При тези съображения, съдът е изложил, че не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Като допълнение е изложил, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да изчерпи визираните в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от а/ до г/. АС Бургас е констатирал, че в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Изложил е, че основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Констатирал е, че липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. Приел е, че митническият орган необосновано и недоказано е достигнал до извод, че вторичните методи се явяват неприложими и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. По тези съображения в решението е формиран краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. АС-Бургас правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стока, внесена от Канада "употребяван пътнически автомобил; марка: "Dodge", модел "RAM", тип 1500, с дата на първоначална регистрация 01.01.2020 г. , раб. обем 5 700 куб. см. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канада съгласно Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобила е подадена износна декларация, с декларирана митническа стойност от 40 529 CAD. Правилно е прието от съда, че митническият орган не е събрал информация относно компонентите, които формират износната стойност на стоката, посочена в справката към официалния отговор на канадските митнически власти. Това обаче не означава, че за митническия орган не са възникнали основателни съмнения в достоверността на декларираната при вноса митническа стойност. Правилно в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото първостепенният административен съд е приел, че митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74, § 3 от МК. Методът по чл. 74, § 3 се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, но когато и последният не намира приложение за конкретния случай, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Трета "Стойност на стоките за митнически цели" от МК. Това означава, че, когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки, т. е. правилно съдът е приел, че митническият орган е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 вр. чл. 15, § 1 от МК. В случая в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 МК в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС-ЗА по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването им, както правилно посочва и първоинстанционният съд. В мотивите на митническото решение е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 МК, но незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 МК във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на СЕС по дело С-599/20 в т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 от МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от МК, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 от МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 МК в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Следователно, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 МК за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 МК и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс. Като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв., адвокатско представителство, предвид представения договор за правна защита и съдействие /л. 27/, за платено в брой възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,