Решение № 9526 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5223/2012 г.

Решение № 9526 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5223/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Михайлов Жлегов от гр. Пазарджик, против решение № 100/12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 988/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 40/17.11.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Петър Михайлов Жлегов против мотивирано решение № 40/17.11.2011 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 6609173484-ПР-544/11.08.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно административният орган е отказал да изплати пенсията на Петър Жлегов заедно с лихва от датата, от която е отпусната пенсията му за инвалидност поради общо заболяване - 24.10.2008 г. Изложил е, че в разпоредбите на КСО не е предвидена възможност за изплащане на лихва за забава при изплащане на пенсия за минал период от страна на пенсионните органи, като аргумент в тази насока не може да бъде почерпен от чл. 113, ал. 1 КСО, тъй като същият урежда събирането с лихва на вземанията от невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, но не и обратната хипотеза. Съдът е посочил също, че претенцията на жалбоподателя за изплащане на пенсията с лихва не може да бъде разрешена в рамките на административното производство, а следа да бъде предявена по гражданскоправен ред. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че с разпореждане от 26.04.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО гр. Пазарджик, потвърдено с решение № 13/25.06.2010 г. на директора на РУСО, на Петър Жлегов е отпускана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 17.03.2010 г. В резултат на проведеното производство по съдебно обжалване тези актове са отменени с решение № 9775/1.07.2011 г. по адм. дело № 15065/2010 г. на ВАС, като преписката е върната за ново произнасяне с указания за отпускане на пенсията от датата на преосвидетелстването на лицето, т. е. от 24.10.2008 г. В изпълнение на това решение е издадено разпореждане № 6609173484-ПР-544/11.08.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО - гр. Пазарджик, което е потвърдено с решение № 40/17.11.2011 г. на директора на РУСО, което е било оставено в сила с обжалваното в настоящото производство съдебно решение. С посоченото разпореждане на Петър Жлегов е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от датата на преосвидетелстването - 24.10.2008 г. Лицето не оспорва основанието за изплащане на пенсията, началната дата на изплащането и определения размер. Единственото основание за оспорване на това разпореждане и потвърждаващото го решение на директора на РУСО произтича от отказа на административните органи да уважат претенцията на Петър Жлегов за изплащане на лихва върху размера на пенсията, която е изплатена със забава. Този отказ е законосъобразен, както е приел и първоинстанционният съд. На първо място, в приложимите разпоредби на КСО не е предвидена изрична възможност за изплащане на пенсиите на лицата със задна дата, т. е. за минал период, заедно с лихва за периода на забавата. На следващо място, основание за изплащане на лихва за забавеното пенсионно плащане не може да бъде изведено и по тълкувателен път от разпоредбата на чл. 113, ал. 1 КСО, тъй като същата урежда размера на лихвите по вземанията на Националния осигурителен институт и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи. Вземанията на НОИ имат публичноправен характер, поради което се установяват и събират по специален административен ред, докато вземането на съответното физическо лице от пенсия има частноправен характер. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 КСО не може да бъде тълкувана разширително и да бъде прилагана в обратната хипотеза при частноправни вземания за лихви върху изпълнени със забава задължения от страна на НОИ. При липса на нормативна уредба за изплащане по административен ред, частноправното вземане за лихва върху късно изплатена пенсия следва да се квалифицира по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и спорът по изплащането й може да бъде разрешен по общия гражданскоправен ред, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Доводът в касационната жалба, че заключението на вещото лице потвърждавало основателността на претенцията за лихва, не може да бъде споделен, тъй като дължимостта на лихвата в конкретната хипотеза представлява същността на правния спор и правомощието за неговото разрешаване е на съда, а не на вещото лице по делото. Заключението на вещо лице по делото представлява само доказателственото средство, което съдът преценява заедно с останалите доказателства по делото. Предвид изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,