Решение № 11539 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Щерев от гр. София, чрез процесуалния представител С. Карайотов против решение 6997/22.11.2022 г., постановено по адм. дело 11278/2021 г. по описа на Административен съд София град. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град не изразява становище в срока. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд София град/ и непрецизно като диспозитив/ е отхвърлил жалбата на К. Щерев срещу разпореждане РВ-3-21-00984892/31.08.2021 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ София град, с което на основание чл. 114, ал. 3, във вр. с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО на жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност (ПОВН) поради общо заболяване за периода от 13.03.2018 г. до 27.06.2019 г. в размер на 8998,50 лева, потвърдено с решение 1040-21-1022/06.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град и е присъдил разноски. Направен е извод, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазването на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно и допустимо и правилно. От фактите по делото е установено, че за К. Щерев са представени удостоверения, относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност за периодите на определена с болнични листове временна неработоспособност от 13.03.2018 г. до 23.08.2018 г. вкл.; от 28.02.2019 г. до 28.03.2019 г. вкл. и от 15.05.2019 г. до 27.06.2019 г. вкл. На лицето е било изплатено парично обезщетение за 155 работни дни в общ размер на 8 998.50 лв. Била е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Антюш ЕООД за периода от месец 08.2017 г. до месец 12.2019 г. вкл., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21- 00782522/13.07.2020 г. От предоставена информация от ТД на НАП - София, е установено, че в информационната система на НАП има данни за подадени от Антюш ЕООД годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2015 г., 2016 г., 2017 г. като за 2015 г. и 2016 г. дружеството не е имало регистрирани фискални устройства, но има регистрация по ЗДДС за периода от 19.05.2015 г. до 29.08.2017 г. В информационната система на НАП няма данни за подадени от страна на дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2018 г. и 2019 г. Въз основа на проверката е констатирано, че за периода от м. 07.2015 г. до м. 12.2019 г. от Антюш ЕООД са подадени уведомления за сключени трудови договори и данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за 11 лица, като са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 9 327.09 лв. за 2 лица. Дължимите съгласно подадените данни и невнесени от дружеството осигурителни вноски за периода от месец 07.2015 г. до месец 12.2019 г. са в размер на 22 255.40 лв. До управителя на дружеството са били изпратени задължителните предписания ЗД-1-21- 00603550/06.08.2019 г. за представяне на документи за извършване на проверката, но са върнати като непотърсени. С оглед изложеното е прието, че за лицата на които са изплатени ПОВН не е възникнало осигурително правоотношение, като декларираните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО не съответстват на действителната фактическа обстановка. В тази връзка, са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00782523/13.07.2020 г. от контролен орган при ТП на НОИ - София град за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от Антюш ЕООД, за поименно посочени в предписанията лица за периода от м. 08.2017 г. до м. 12.2019 г. Задължителните преписания са влезли в сила. Подадените от името на Антюш ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода, през който дружеството не е осъществявало дейност, за жалбоподателя К. Щерев за периода от 01.08.2017 г. до 16.12.2019 г. са служебно заличени на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Издадено е Разпореждане РВ-3-21-00984892/31.08.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на получени парични обезщетения за периода от 13.03.2018 г. до 27.06.2019 г. в общ размер на 8 998.50 лв.. С решение 1040-21-1022 от 06.10.2021 г., директорът на ТП на НОИ София град е приел постановеното разпореждане за законосъобразно и правилно. При издаване на решението на директора на ТП на НОИ София град, пенсионните органи са съобразили, че е било извършено служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за К. Щерев. При това положение административният орган ръководител на контрола по разходите на ДОО е приел, че жалбоподателят няма право на парично обезщетение за времето на временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 13.03.2018 г. до 27.06.2019 г. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО гласи, че основание за възстановяване на добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства, че през спорния период, жалбоподателят не е работил по трудово правоотношение при "Антюш" ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл.10 от КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Административният орган е направил извод за добросъвестност на заявилото обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Налице е хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, тъй като след изплащане на обезщетенията са представени документи и данни, които имат значение за определяне на правото , размера и срока на изплащане. От приложения с административната преписка констативен протокол се установява, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от дружеството през посочените периоди. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма качеството на осигурено лице. Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение за спорните периоди налагат извода, че жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице и не е подлежал на задължително осигуряване за процесния осигурен социален риск. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,