Решение № 4494 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 123/2012 г.

Решение № 4494 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 123/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Южен централен район, срещу решение № 600/21.11.2011 г., постановено по адм. д. № 542/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Румен Георгиев Попов от гр. Хасково срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-133/14.04.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, Румен Георгиев Попов, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Румен Георгиев Попов, Заповед № ДК-02-ЮЦР-133/14.04.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незакон строеж "вилна сграда, гараж, баня, кухня", находящ се в Държавен горски фонд /ДГФ/, отдел 289, "4" по ЛУП на местност "Слъвчева поляна" /защитена местност/, яз. "Широка поляна", землище гр. Батак. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изпълнен без строителни книжа и документи през 1973 г., като същият е търпим с оглед разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Решението е неправилно. По делото няма спор, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който представлява съвкупност от четири броя сгради, с предназначение на вилна сграда с баня и тоалетна, лятна кухня и гараж, както и че е собствен на жалбоподателя пред първата инстанция Попов. Строежът е изпълнен през 1973 г. без разрешение от горското стопанство по чл. 26, ал. 1 от ЗГ от 1958 г. отменен и без строителни книжа, изпълнен в ДГФ, като собственикът на земята не му е отстъпвал право на строеж. Към момента на изграждането му не е имало одобрен ПУП, а територията на местност "Слънчева поляна" е обявена за защитена по съответния ред. При така установените факти и обстоятелства изводите на съда, че се касае за търпим строеж по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ са необосновани и противоречат на материалния закон. Към момента на изграждането на строежа не е бил одобрен ПУП, за да се извърши тази преценка към същия момент. На изследване на въпроса за търпимост на строежа по сега действуващия ЗУТ, не е достатъчен факта, че със Заповед № 69/02.02.2004 г. на кмета на община гр. Батак е одобрен ПУП за процесната сграда. За да е налице допустимост на строеж освен по ПУП, следва да е такъв и с оглед правилата съгласно този закон, като в случая не са налице такива, тъй като не е отстъпено право на строеж от собственика на терена, строежът е изпълнен в ДГФ и защитена територия, предназначението на терена не е променено, а започналата процедура по реда на § 123 от ЗИДЗГ (отм.) не е приключила до момента на издаване на процесната заповед, включително и по реда на § 5 ПЗР на ЗГ от 2011 г. Приложеното по делото У-ние № 42 от 04.04.2011 г. на гл. архитект на община гр. Батак за търпимост на процесния строеж, не обвързва административния орган и съда при преценката за търпимостта му. Удостоверението има доказателствена стойност само при прехвърлителна сделка пред съответните нотариални органи, поради което е неотносимо за настоящия случай. Като се има предвид изложеното за конкретния строеж не са налице условията за прилагане на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и строежът не е търпим с оглед същия текст. Заповедта за премахване на строежа се явява законосъобразна, тъй като правилно са приложени материалноправните разпоредби. Като е приел обратното съдът е постановил необоснован и при неправилно прилагане на материалния закон съдебен акт, който следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което жалбата срещу заповедта се отхвърли като неоснователна. На жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, само за касационната инстанция, тъй като няма искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за първата инстанция. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 209, т. 3 АПК