Решение № 5699 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2012 г.

Решение № 5699 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по жалбата на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) против решение № 56 от 27.01.2012 г., постановено по административно дело № 1152/2011 г. по описа на Административен съд София област. Поддържат се доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - Гурприйт Сингх (Gurpreet Singh), не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение Административен съд София област е отменил Заповед рег. № 2855/1.12.2011 г. на директора на ОДМВР, с която на Гурприйт Сингх на осн. чл. 41, т. 1 и чл. 42з, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ са наложени принудителни административни мерки (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България" и "Забрана за влизане в Република България за срок от 5 години". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че заповедта не е мотивирана и липсват обсъждания на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Направени са изводи, че административният орган не е изложил фактически основания за обстоятелствата свързани със семейния живот на лицето - чл. на семейство на гражданин на Европейския съюз, данните, че Гурприйт Сингх има дете, което е български гражданин, както и подадена молба за защита по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Решението е неправилно. Заповедта е мотивирана с посочените в нея фактически и правни основания за издаването й - по чл. 41, т. 1 и чл. 42з, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, като издателят на акта е съобразил данните в предложение за налагане на ПАМ с рег. № 20209/01.12.2012 г. на началника на Г "Миграция". Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на административния акт могат да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед издаването на акта и ако последният е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. От съдържащото се към административната преписка предложение рег. № 20209/1.12.2012 г. безспорно е установено, че на 1.12.2011 г. около 0.25 ч. в района на РУП-МВР Сливница е задържан Гурприйт Сингх, като лицето не е удостоверило влизането си в страната по надлежен ред и няма регистрирани данни за преминавания през границата на Република България в АИС на МВР. Безспорно е, че задържаното лице било без документ за самоличност. След като в оспорената заповед органът изрично се е позовавал на посочения подготвителен и предхождащ официален документ, актът за прилагане на ПАМ отговаря на законовите изисквания за форма и необходимо съдържание, мотивиращо властническото волеизявление. Предвидените в нормата на чл. 39а, т. 2 и т. 4 от ЗЧРБ и приложени от директора на ОДМВР принудителни административни мерки са вид административна принуда, свързана със защита както на права и законни интереси на гражданите, така и интересите на държавата и обществото. ПАМ, от категорията на които са и наложените по чл. 41, т. 1 и чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ имат превантивен характер и целта им е да предотвратяват действия, които съставляват нарушения на установения режим за влизане, излизане от РБ и пребиваването на чужденците на територията на страната. По отношение на първата наложена принудителна административна мярка (принудително отвеждане до границата на РБ) като правно основание в заповедта е посочена нормата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, съгласно която принудително отвеждане до границата на РБ се налага на чужденец, който не може да удостовери влизането си по законоустановения ред. Видно от съдържанието на предложение рег. № 20209/1.12.2012 г. по отношение на Гурприйт Сингх не се установява наличието на влизане на територията на РБ по законоустановен ред - в самото предложение е отразено съдържанието на дадените от самия чужденец сведения пред началника на Г "Миграция" - ОДМВР. Тези констатации на административния орган не са оборени от чужденеца в рамките на съдебното производство. Втората принудителна административна мярка - забрана за влизане в РБ за срок от 5 години е наложена на чужденеца на основание чл. 42з, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ - чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. В тази връзка Гурприйт Сингх също не е ангажирал доказателства, с които да опровергае констатацията на административния орган за наличието на материалноправните основания за налагане на принудителната административна мярка - забрана за влизане в страната. Не са ангажирани съответни писмени доказателства, че чужденецът работи и има доходи, както и не са представени доказателства, че лицето е сключило изискуемите съгласно ЗЧРБ задължителни медицински застраховки. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт нарушава основното човешко право на уважение към семейния живот (чл. 8 от ЕКПЧ), тъй като Гурприйт Сингх е чл. на семейството на българската гражданка Светослава Николаева Василева и е баща на новородения й син Люсиен Светославов Николаев, поради което при евентуално изпълнение на заповедта, неговият син - български гражданин - би бил трайно разделен от своя баща - нарушение на чл. 3, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето. В основата на тези съображения първоинстанционният съд е обсъдил аргументите в писмените бележки на процесуалния представител на Гурприйт Сингх, където се акцентира на решение от 08 март 2011 г. по делото Zambrano, дело С-34/09 на Съд на Европейския съюз. Настоящият случай се различава от дело С-34/09, по което преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 12 ЕО, 17 ЕО и 18 ЕО, както и на членове 21, 24 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а актът за преюдициално запитване е представен в рамките на спор между Ruiz Zambrano, колумбийски гражданин, и Office national de lТemploi (Национална служба за заетост) във връзка с отказ на последната да му предостави право на обезщетение за безработица по белгийското законодателство. Преди всичко Ruiz Zambrano е лице, което е подало молба за убежище в Белгия, където е пристигнал с виза, издадена от белгийското посолство в Богота (Колумбия), заедно със съпругата му, регистрирани са в община Schaerbeek (Белгия) и без разрешение за работа чужденецът сключва безсрочен трудов договор. По време на пребиваването на семейството в Белгия се ражда второто дете Diego и третото дете Jessica, които придобиват белгийско гражданство на основание чл. 10, първа алинея от белгийския Кодекс за гражданството. По дело С-34/09 Съдът на Европейския съюз (голям състав) е решил, че чл. 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже на гражданин на трета държава, който поема издръжката на малките си деца, граждани на Съюза, правото на пребиваване в държавата членка, и да откаже да предостави на посочения гражданин разрешително за работа. За разлика от дело С-34/09 в настоящия случай Гурприйт Сингх не представя документ за самоличност и не е установил влизането си в страната по законоустановения ред нито към 1.12.2011 г., когато е задържан, нито преди четири години, в какъвто смисъл са твърденията му. Неоснователно Административен съд София област е приел, че Гурприйт Сингх е чл. на семейството на българската гражданка Светослава Николаева Василева, тъй като освен изявлението на чужденеца няма други доказателства за престоя му РБ, липсват данни за сключен граждански брак, фактическо съжителство, адресна регистрация, преминаване през границата или някакви други факти, удостоверяващи пребиваването в страната за този сравнително продължителен период от време. Видно от декларацията за семейно и имотно състояние на Гурприйт Сингх, последният декларира, че няма съпруга, деца, трудово възнаграждение или друг вид доход. Приобщената нотариално заверена декларация от Светослава Николаева Василева, че Гурприйт Сингх е баща на детето й Люсиен Светославов Николаев, род. на 18.11.2011 г., несъответства на формата на припознаване по чл. 65, ал. 1 от Семейния кодекс, която следва да се извърши лично от бащата с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Следователно напълно необосновано в нарушение на чл. 209, т. 3 от АПК Административен съд София област е приел, че Гурприйт Сингх е чл. на семейството на гражданин на европейския съюз и баща на български гражданин, поради което съображенията за нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 3, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето са неоснователни. Наличието на подадена молба за предоставяне на статут по реда на ЗУБ от страна на Гурприйт Сингх не може да обоснове извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, както приема първоинстанционният съд. Видно от данните по делото молбата на чужденеца е подадена с вх. № 94 от 18.01.2012 г. пред ДАБ при МС, след издаването на обжалваната заповед. Законодателят изрично е предвидил случаите, при което наложените принудителни административни мерки по ЗЧРБ се отменят - съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗУБ принудителните административни мерки по ал. 1 ("принудително отвеждане до границата", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната") се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут. В настоящия случай не е налице такъв влязъл в сила административен акт, издаден от председателя на ДАБ при МС. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна по реда на чл. 222, ал. 1 то АПК. Заповедта е издадена при наличие на сочените в нея фактически и правни основания, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна. По делото е постановено протоколно определение от 19.01.2012 г., с което е спряно изпълнението на Заповед рег. № 2855/1.12.2011 г. на директора на ОДМВР. Цитираното определение е оспорено с частна жалба от административния орган, която е подадена в законоустановения срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Освен посочените по-горе аргументи, следва да се посочи, че към момента на издаване на индивидуалния административен акт, Гурприйт Сингх не е сезирал ДАБ при МС за предоставяне на статут на бежанец. Както вече беше изложено, в случай че е налице такова производство, то чужденецът е защитен от привеждане в изпълнение на обжалваната заповед, до приключване на производството по ЗУБ с влязло в сила решение, от забраната на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ. В този смисъл са неоснователни изводите на първоинстанционния съд за съмнение относно тълкуването на тези норми от административния орган и съмнение досежно правилното прилагане на закона. В случай, че бъде предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут на Гурприйт Сингх, то заповедта за налагане на ПАМ "принудително отвеждане до границата" и забрана за влизане в Република България" следва да бъде отменена по силата на императивната разпоредба на чл. 67, ал. 2 от ЗУБ. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд