Решение № 3844 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез пълномощника му главен юрисконсулт Тодоров, срещу решение 2822 от 25.04.2023 г., постановено по административно дело 8195/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отменена заповед за налагане на санкции РД-253С-335/11.08.2022 г., издадена от управителя на НЗОК в частта по т. 1.3, т. 2.2, т. 4.2, т. 5.3 и т. 6.3; 2) изменена заповед за налагане на санкции РД-253С-335/11.08.2022 г., издадена от управителя на НЗОК, в частта по т. 1.2, т. 5.2, т. 6.2, т. 7.1, т. 8.1, т. 9.1, т. 10.1 и т. 11.1, като е намален размера на наложените санкции от по 500 лв. на по 300 лв. за всяко от нарушенията; 3) отхвърлена жалбата на Специализирана болница за активно лечение по гинекология и асистирана репродукция д-р Малинов ООД гр. София в останалата част. Касаторът твърди, че в частта, с която се отменя процесната заповед, отнасяща се до липса на положен подпис от пациентите върху епикризата, издадена от лечебното заведение, решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като в подадената жалба от изпълнителя на медицинска помощ до АССГ срещу заповедта липсва оспорване на констатациите на проверяващите по отношение на нарушението. В случай, че решението не бъде обезсилено в тази част, според касационния жалбоподател то трябва да бъде отменено като неправилно и необосновано, тъй като се касае за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, което се санкционира по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., а не за документно нарушение, санкцинируемо по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., както е приел съдът. По отношение на решението, с което се изменя заповедта чрез намаляване на наложените с нея санкции по размер, се твърди, че съдът е следвало да провери съгласно чл. 169 от АПК дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност, и че мотиви, аргументиращи наложения максимален размер на санкциите, всъщност се съдържат в съдържателната част на заповедта и в документите по административната преписка. Моли решението в частта, с която се отменя заповедта, да бъде обезсилено или отменено, а в частта, с която се изменя заповедта, да бъде отменено, като претендира и направените деловодни разноски. Ответникът по касация Специализирана болница за активно лечение по гинекология и асистирана репродукция д-р Малинов ООД, чрез пълномощниците адвокат Бельов и адвокат Янева, изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на съда в оспорената му част да се остави в сила. Претендира и присъждане на съдебни разноски адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението в атакуваните негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред АССГ заповед за налагане на санкции РД-253С-335/11.08.2022 г., издадена от управителя на НЗОК, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 20202022 г. (НРД за МД за 20202022 г.), на Специализирана болница за активно лечение по гинекология и асистирана репродукция д-р Малинов ООД за 24 установени нарушения на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и на НРД за МД за 2020-2022 г. са наложени санкции финансова неустойка в общ размер 12 000 лв. - за всяко от нарушенията по 500 лв., който е максималният предвиден размер. За да постанови решението си в обжалваната му пред настоящата инстанция част съдът подробно е аргументирал теза за частична материална незаконосъобразност (по смисъла на чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г.) на осем броя санкции за констатирани нарушения на изискванията за работа с медицинска документация - по т. 1.2, т. 5.2 и т. 6.2 неотразяване на издадените болнични листи; по т. 7.1, т. 10.1 и т. 11.1 липса на направление за хоспитализация; по т. 8.1 и т. 9.1 липса на задължителни реквизити в медицинска документация. АССГ е намалил размера на наложените санкции за тях, като е посочил, че в тези случаи действително са установени извършени нарушения от лечебното заведение, които се санкционират по чл. 416, ал. 3 от ЗЗО, както е посочил органът, но наложените за извършването им финансови неустойки не е следвало да бъдат в максимален размер, с оглед на това, че са извършени за първи път и видът и характера им не обосновават висока тежест. За други пет от констатираните нарушения по т. 1.3, т. 2.2, т. 4.2, т. 5.3 и т. 6.3, свързани с липсата на положен подпис на пациента или негов представител на ИБР, удостоверяващ получените епикризи, в проверяваното решение е посочено, че се касае не за нарушаване условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, когато се налага санкция на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., както е постъпил органът, а за нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, когато санкция би могло да се наложи по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., което не е сторено. Това е мотивирало АССГ да отмени тези пет финансови неустойки като незаконосъобразни. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Касаторовото възражение за недопустимост е неоснователно, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред настоящата инстанция. В хода на производството пред АССГ (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта, и дадената от него правна квалификация на установеното при проверката. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Правилна е преценката на съда, че лечебното заведение, като изпълнител по индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ, е допуснало осем от посочените в заповедта нарушения (цитирани по-горе), но налагането за извършването им на санкции в максимален размер противоречи на материалния закон. Фактът, че органът разполага с оперативна самостоятелност да налага финансови неустойки в нормативно предвидения диапазон, не изключва съгласно чл. 169 от АПК съдебния контрол за законосъобразността им. Съгласно чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г., видът и размерът на санкцията се определя от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия, когато тя се е произнесла с такова. В конкретния случай административният орган не е извършил такава преценка и не е обосновал надлежно налагането на финансовите неустойки в максималния предвиден размер. След като в заповедта липсва преценка по чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г., а мотиви, аргументиращи наложения максимален размер на санкциите, не се съдържат в съдържателната част на заповедта и в документите по административната преписка, противно на твърдяното от касатора, предвид установените факти по делото първоинстанционният съд обосновано е намалил размера на наложените санкции за осем от нарушенията. Неоснователни и останалите доводи в касационната жалба. При проведено болнично лечение на ЗОЛ, по отношение на което няма възражение, неполагането на подпис от лекуваното лице или негов представител, доказващ получаването на издадена епикриза, не нарушава условията и реда за оказване на медицинска помощ, което изключва налагането на санкция по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., както материално незаконосъобразно е постъпил органът. Допуснатото в цитираните по-горе пет случая представлява нарушение на изискванията за работа с медицинска документация, но то не е санкционирано по приложимата разпоредба на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., както правилно е приел съдът. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и пълна законосъобразност на процесната заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. С оглед на това, като е отменил в една част и е изменил в друга част оспорения пред него индивидуален административен акт, Административен съд - София-град е постановил правилно съдебно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 500 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощен да представлява страната в това производство адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение