Решение № 12238 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2017 г.

Решение № 12238 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт С. Стефанова, в качеството й на процесуален представител на П. Любенов, полицейски орган, държавен служител, в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР срещу решение № 3456 от 22.05.2017 г. по адм. дело № 3362 по описа за 2017 г. на Административен съд – София град (АССГ). С него по жалба на С. Налбантов е отменена негова заповед рег. № 1266 зз-46 от 16.03.2017 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е задържан за срок от 24 часа. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено и се постанови решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – С. Налбантов оспорва същата като неоснователна чрез адв. М. Айдарова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на С. Налбантов заповед рег. № 1266 зз-46 от 16.03.2017 г. издадена от полицейски орган, П. Любенов, разузнавач, сектор 02, отдел 06 при ГДБОП – МВР. С нея, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, лицето е задържано за срок до 24 часа, с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл. 321 и чл. 255 от НК. АССГ приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентен орган, при спазване на писмената форма, което се изисква, като тя съдържа законово изискващите се реквизити. Посочено е правното основание за издаване на акта, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но липсва фактическото основание относно възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 321 и чл. 255 от Наказателния кодекс (НК). Според него административният акт не е постановен в съответствие на материалноправните предпоставки на закона, като не са спазени и административнопроизводствените правила от страна на административния орган, издал оспорения акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая се установява от представената административна преписка, че на 13.03.2017 г. е извършено претърсване и изземване (протокол на стр. 7 от съд. досие) по повод досъдебно производство № 1/2017 г. по описа на СлО при СП, както и обиск (протокол на стр. 9 от съд. досие) по същото производство. Това са процесуално следствени действия, извършени преди издаването на процесната заповед, като по този начин следва да се приеме, че е налице основание да се счита, че лицето евентуално е съпричастно към престъплението. При съблюдаване на приетото в съдебната практика с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОС на ВС, следва да се приеме, че няма пречка да бъдат изложени мотиви по повод издаден административен акт в други актове, съдържащи се в административната преписка, съставена по повод на него, както е в конкретния спор, видно от съдържанието на двата протокола. Налице е достатъчно основание да се предположи, че лицето може да има участие в извършване на престъпление, поради което, за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя е приложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Следва да се направи извод, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Поради това следва да се приеме, че ограничаването на правата на жалбоподателя не е по-значително от необходимото за целта. Правомощията на административния орган се упражнени в рамките на нормативно установените граници. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт не е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да се отмени и постанови друго решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,