Решение № 312 от 11.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 922/2012 г.

Решение № 312 от 11.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 922/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Г. С. Д. против въззивно решение № 56/2012 г. постановено по в. н. о. х. д. № 52/2012 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна, не са допуснати сочените нарушения и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени становищата на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК намери за установено следното: Бургаският апелативен съд с решение № 56 от 19.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 52/2012 г. е потвърдил присъда № 7 от 3.02.2012 г. постановена по н. о. х. д. № 538/2011 г. на Сливенския окръжен съд. С присъдата подсъдимият Г. С. Д. е признат за виновен в това, че на 21.04.2010 г. в гр. С. пред Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, в качеството на ЕТ, в заявление за подпомагане 2010 г. представил неверни сведения относно ползването на земеделски парцели с БЗС композитен номер 36779- 74- 1-1, находящ се в землището на гр. К. и № 51634- 29- 3-1, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, отпуснати по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 2010 г., поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 вр ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Доводите за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не са конкретизирани, което прави невъзможно и даване на ясен отговор от настоящия състав. Най-общо защитата на подсъдимия като посочва допуснати нарушения на процесуалните правила, всъщност изразява своето разбиране по основния въпрос - извършено ли е от подсъдимия деянието, за което е прието, че е съставомерно по чл. 248а, ал. 3 от НК или не, както и възразява по достоверността на приетото заключение на вещите лица. Настоящият състав намира, че при разглеждането на делото и двете съдебни инстанции са събрали достатъчен по обем доказателства, относими за изясняване предмета на доказване. Не се е налагало попълване на доказателствената съвкупност и с други доказателства, като по този въпрос видно от материалите по делото както съдът, който служебно е длъжен да попълва доказателствата, когато това се налага, така и страните не са правили искане въззивният съд да събере и други доказателства. Последното обстоятелство се установява и от съдържанието на съдебния протокол от 19.03.2012 г. в който са отразени становищата на страните относно доказателствени искания. При установените от съда фактически положения изводите за съставомерността на деянието са правилни. Възраженията на подсъдимия по този въпрос са били преценявани и двете съдебни инстанции са дали верен отговор, за който значение с какво се хранят отглежданите от него кози, няма. Обвинението е за дадени неверни сведения в заявлението за субсидиране и това обстоятелство е изяснено по несъмнен начин, тъй като описаните от подсъдимия и заявени за подпомагане парцели не подлежат на такова по СЕПП, поради което и той не е следвало да ги декларира пред Агенцията. По същество с възраженията си подсъдимият признава, че към момента на деклариране площите са били обрасли с храсти т. е. не са площи, постоянно затревени и отговарящи на Утвърдените национални стандарти за това и за които е възможно да се ползват субсидии. Твърденията, че всъщност чрез пашуване козите ще извършат необходимото почистване на площите и привеждането им в съответствие с изискванията, са неотносими към инкриминираното деяние. От значение за съставомерността на последното е какво е състоянието на заявените площи към момента на подаване на заявлението. Поради изложените съображения и при изцяло възприемане изводите на предшестващите инстанции съставът намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати никакви нарушения, даващи основания за отмяна или изменение и то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение