Решение № 15789 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5973/2017 г.
ВАСПетчленен състав20.12.2017 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 687/18.01.2017 г., постановено по адм. д. № 9175/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на "С. Т. парк" АД срещу писмо изх. № К-26-С-1/14.04.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие конкурентоспособността на българската икономика" за налагане на финансова корекция по договор № Д-035-2014/BG1610003-1.2.05-0001-С-0001-Se-0083/29.04.2014 г., сключен с ДЗЗД "Техно парк одит", по отношение определената основа на финансовата корекция и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ писмо изх. № К-26-С-1/14.04.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие конкурентоспособността на българската икономика" за налагане на финансова корекция в размер на 25 800 лв. по договор № Д-035-2014/BG1610003-1.2.05-0001-С-0001-Se-0083/29.04.2014 г., сключен с ДЗЗД "Техно парк одит", като определя за основа на финансовата корекция допустимите разходи, финансирани със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове по същия договор. ОСТАВЯ В СИЛА решението В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4044/3.04.2017 г., постановено по адм. д. № 9175/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15789 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5973/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "С. Т. П." АД, подадена чрез пълномощник, против решение № 687/18.01.2017 г., постановено по адм. д. № 9175/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу писмо изх. № К-26-С-1/14.04.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма "Развитие конкурентоспособността на българската икономика" /ОПРКБИ/ за налагане на финансова корекция. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички възражения, наведени от оспорващия, и като не ги е съобразил, е стигнал до погрешни правни заключения. Счита, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като липсва твърдяното от органа нарушение, което да попада в квалификацията по т. 9 от Методологията за налагане на финансови корекции. Иска отмяна на решението като неправилно и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. "С. Т. П." АД, чрез пълномощника си, обжалва и определение № 4044 от 3.04.2017 г., постановено по адм. д. № 9175/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът, по реда на чл. 248 и сл. ГПК, вр. с чл. 144 АПК, е осъдил дружеството да заплати на министерството на икономиката съдебни разноски в размер на 1304 лв. Твърди, че размерът на възнаграждението за защита на страната от юрисконсулт не намира опора в закона и в приложимата тарифа за таксите, поради което иска отмяна на определението за сумата над 300 лв. до пълния размер, като неправилно. Ответникът - министърът на икономиката като ръководител на УО по ОПРКБИ, чрез пълномощник, оспорва касационната и частна жалба като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо изх. № К-26-С-1/14.04.2016 г. на ръководителя на УО на ОПРКБИ и министър на икономиката. С него административният орган е установил нарушения на чл. 28, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /отм./ от страна на "С. Т. парк" АД на проведена процедура по ЗОП с предмет "Одит по проект "Научно-технологичен парк" във връзка с изпълнение на ДБФП № BG161РД003-1.2.05-0001-С001. Процедурата е приключила с избор на изпълнител и сключване на договор № Д-035-2014/BG1610003-1.2.05-0001-С-0001-Se-0083/29.04.2014 г. с ДЗЗД "Техно парк одит" на стойност 258 000 лв. За установената от УО нередност на жалбоподателя е определена финансова корекция 10 % от стойността на сключения договор. С молба от 7.07.2016 г. ответникът е уточнил, че се касае за процент от стойността на верифицираните разходи по сключения договор. УО е приел, че Методиката за оценка на офертите не съдържа точни и ясни указания за определяне на оценката по показател "Техническо предложение" (П1), което е в нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗОП /отм./. Подпоказателите "Описание на изпълнението"; "Проверки" и "Експерти" се оценяват чрез общи изрази, които допускат субективна оценка, а именно: "не са адресирани подходящо и/или изчерпателно", съответно, "адресирани са подходящо и/или изчерпателно" /Описание на изпълнението"/ "но не ги разграничава детайлно" /"Проверки"), "адресирането е неподходящо" ("Експерти"). Към тези общи формулировки няма пояснения или предварително оповестени обективни критерии към тях в документацията. Според УО, дори и да е терминология на професионалните одиторски стандарти и практика, тези формулировки в документацията на обществената поръчка не изключват субективния елемент при определяне на оценката по този показател. Издателят на акта е определил нарушението по т. 9 "Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или в публичната покана" от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. Определил е среден размер на ФК от 10 %, като е съобразил, че процедурата е проведена при относително високо ниво на конкуренция (подадени са 10 оферти). Тричленният съдебен състав е установил релевантната фактическа обстановка, обсъдил е относимите факти съобразно доказателствата по делото. Правилно е заключението, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, който съдържа фактически и правни констатации. Мотивите на органа са изложени и в придружаващите преписката документи, цитирани в оспорения акт. Съответен на доказателствата е правният извод, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, които, ако бяха допуснати, щяха да обосноват друго заключение на органа. Съдът е приел, че оспореното писмо е издадено в съответствие с материалния закон. Анализирайки утвърдената документация на проведената обществена поръчка, съдът е заключил, че в утвърдените подпоказатели на Показател 1 - "Техническо предложение" са използвани неясни и неточни понятия, като "не са адресирани подходящо и/или изчерпателно"/адресирани са подходящо и/или изчерпателно", "но не ги разграничава детайлно", "адресирането е неподходящо", използваните от възложителя понятия не са достатъчно ясни, като липсва смисъла и значението, което следва да се влага в тях, нещо което би следвало да бъде разграничителния критерий при оценяването. Според съда, използваните в методиката изрази, които обуславят поставянето на съответните точки по тези подпоказатели, позволяват субективно оценяване, още повече, че в самата методика не е направено разяснение какво означава всеки един от тези изрази и как последните следва да се тълкуват и прилагат от оценителната комисия. Макар и ЗОП да не забранява дефинирането на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, за получаването на максимален брой точки следва да са изброени изчерпателно критериите, от които да е ясно, че дори и липсата на един от тях би довело до присъждане на по-малък брой точки. Според съда, този порок в Методиката не може да се отстрани с мотиви за поставените точки. Твърдението за използвана терминологията на професионалните одиторски стандарти и практика не може да отстрани въведената с тези общи критерии възможност за субективна преценка на членовете на комисията. При определяне размера на финансовата корекция съдът е приел, че ръководителят на УО го е мотивирал в достатъчна степен и същото съответства на нормативноустановения размер. Решението е правилно. Обоснован е изводът на тричленния състав на ВАС за правилност на мотива на органа за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗОП , поради незаконосъобразна методика за оценка на офертите, която не съдържа точни и ясни указания за определяне на оценката по съответния подпоказател. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗОП изисква методиката да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Нормативната регламентация налага извод, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за оценяване, което гарантира запознаване на участниците с параметрите на оценяване в рамките на които да предложат оферта, целяща най-добро класиране. Показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното оценяване. Правилен е изводът, че наличието на общи указания в методиката по оценяване за присъждане на определен брой точки създава предпоставки за субективно оценяване и води до невъзможност да се прецени доколко обективни биха били действията на помощния орган при определяне на точките по показател "Техническо предложение". В случая изразите, използвани в методиката и непосочване на относителната им тежест, позволяват произволно оценяване, още повече, че няма разяснение какво съдържание се влага във всеки от тези изрази и как последните следва да се тълкуват и прилагат от оценителната комисия. Когато оценяването не е съобразено с обективни критерии за сравнение и съпоставка на офертите, това по презумпция води до необоснован резултат. С оглед изложеното касационният състав споделя извода за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗОП . Посоченото нарушение попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ - нередност, която съставлява нарушение на националното право, извършено чрез действие от получателя на безвъзмездната помощ и има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В касационната жалба са изложени доводи, че съдът е нарушил материалния закон, като е потвърдил съществуването на неизвършена от дружеството нередност. Касационната инстанция приема възражението на дружеството за неоснователно, като се базира на легалната дефиниция на понятието "нередност", цитирано и в обжалваното съдебно решение. Нередността е нарушение на националното право или на правото на съюза, което има или би имало финансово отражение. Органът е определил финансова корекция за установената нередност в размер на 10% от стойността на верифицираните разходи по засегнатия договор за изпълнение, сключен с ДЗЗД "Т. П. одит", в размер на 258 000 лв. Обосновал е размера със сложността и обема на предмета на обществената поръчка и относително високото ниво на конкуренция, изразяващо се в броя на подадените оферти - 10 бр. За да е налице нередност по смисъла на чл. 2
Регламент № 1303/2013, съответно чл. 2
Регламент № 1083/2006, е необходимо нарушената национална разпоредба да е свързана с правото на Европейския съюз. Националният законодател е приел, че визираните в приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията нарушения на Закона за обществените поръчки са свързани с прилагането на правото на Европейския съюз. В чл. 5 от Методологията той изрично е посочил, че нарушенията по чл. 6, ал. 1 са свързани с неспазване на основни принципи при възлагане на обществени поръчки публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност, недопускане на дискриминация, както и със свободното движение на стоки, правото на установяване, свободата на предоставяне на услуги, недопускане на дискриминация и равно третиране и прозрачност, които произтичат пряко от Договора за функциониране на Европейския съюз. Само нарушение, което има или би имало финансов ефект върху бюджета на общността, може да се разглежда като нередност, за която да се определи финансова корекция. В действителност, нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент № 1303/2013 г., съответно Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 от Регламент № 1303/2013 поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Тричленният състав на ВАС е обосновал, че в случая, предвид характера на нарушението, е невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Обжалваното решение е правилно и по отношение размера на финансовата корекция. Органът е определил 10% размер на корекцията, като е отчел броя на подадените оферти по процедурата, съотнасяйки ги с предмета на обществената поръчка. Правилни са изводите на първоинстанционния съдебен състав, че естеството и сериозността на допуснато нарушение и неговото отражение върху средствата от европейските фондове е от степен, съответстваща на определения размер на корекцията. Когато финансовото изражение на нередността не може да бъде точно определено, законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата - чл. 9, ал. 2 от Методологията. Това законодателно решение е в съответствие с чл. 143
във вр. с чл. 144
Регламент № 1303/2013, с Насоките на Комисията на Съюза и приетите от нея критерии за вземане на решение за приложимите ставки за корекции, както и самите ставки. Установените от законодателя ставки (показател на корекцията в процент) би следвало да са определени при спазване на изискванията на чл. 7, ал. 1 от Методологията. И тъй като това е валиден нормативен акт, който не противоречи на национална разпоредба, а е и в съответствие с Регламент № 1303/2006 и Насоките на Комисията, следва да се приеме, че определените в нея пропорции са в съответствие с принципа на пропорционалност. Съгласно разпоредбите на ЗУСЕСИФ финансовата корекция се налага върху размера на предоставената от средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове финансова подкрепа. В случая, с оглед размера на подкрепата, корекцията следва да се наложи не върху стойността на самия договор, а върху размера на верифицираните разходи в процент съобразно процента на подкрепата със средства от ЕС, а именно: 99, 4816073356% от стойността на допустимите разходи по договора. В случая проектът не е финансиран 100% от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, налагането на финансова корекция върху собствения принос на бенефициера би превърнало автоматично в тази част финансовата корекция в санкция, каквато тя не е - чл. 4
и
от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/1995). Финансовата корекция е административна мярка по смисъла на чл. 4 Регламент № 2988/95, а не административна санкция по смисъла на чл. 5 Регламент № 2988/95. Общото правило е, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага като мерките, предвидени за осъществяване на това отнемане, не се разглеждат като санкция. Ето защо основата, върху която следва да бъде наложена финансовата корекция в размер на 10% по отношение на договора, не е нито неговата стойност, нито стойността на верифицираните разходи, а единствено онази част от последните, които са финансирани от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Това е така, тъй като на верификация подлежат всички разходи, независимо от източника на финансиране, съгласно чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Финансовата корекция обаче може да се наложи само върху тази част от тях, която е финансирана от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове Това е така, защото дефиницията на "нередност" визира единствено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, т. е. нередността по смисъла на тези разпоредби не визира нарушение, което има или би имало последица нанасянето на вреда на някакво друго финансиране на проекта. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено по отношение основата за определената финансова корекция, като вместо него, по същество, оспореното решение бъде изменено в същата част. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на "С. Т. парк" АД:
С определение по делото, постановено по реда на чл. 248 и сл. ГПК, вр. с чл. 144 АПК тричленният състав е осъдил дружеството-жалбоподател да заплати на Министерството на икономиката съдебни разноски в размер на 1304 лв., тъй като е пропуснал да се произнесе по разноските със съдебното решение.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски за производството, тричленният съдебен състав е съобразил разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2014 г. в актуалната редакция и предвид заявения материален интерес по делото, съответно е определил и размера на дължимите разноски на ответника за защита от юрисконсулт. Приложението на материалноправната норма е в актуалната и редакция към момента на приключване на устните състезания, който е крайният момент за предявяване на искания на страната за съдебни разноски. Възражение за прекомерност на разноските от страна на жалбоподателя в предвидения от закона срок не е направено.
Цитирани разпоредби
2- чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 71 ЗУСЕСИФ