Решение № 489 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 572/2009 г.

Решение № 489 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 572/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият Х. И. А. е направил искане за възобновяване на ч. н. д. № 917/2009 г. на Варненския районен съд, отмяна на постановеното по него определение, с което са групирани наказания по девет наказателни дела, определено общо наказание, увеличено на основание чл. 24 НК с 1/2. Твърди, че неправилно при групирането не са взети предвид всички осъждания и не е определено едно общо за изтърпяване наказание, както и че неправилно е приложен чл. 24 НК. В съдебното заседание осъденият и назначения му служебен защитник поддържат искането, като излагат съображения единствено относно неправилното приложение на чл. 24 НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Варненският районен съд с определение № 593 от 19.03.2009 г. постановено по ч. н. д. № 917/2009 г. на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 НК е групирал определените на осъденото лице Х. А. наказания по н. о. х. д. № № 187/2001 г. на PC-Разград, 50/2003 г. на РС-Попово, 139/2005 г. на PC- Тутракан, 4806/2005 г. на PC-Варна, 34/2006 г. на РС-Несебър, 909/2005 г. на PC-Шумен, 122/2006 г. на Военен съд - Варна, 2802/2006 г. на РС-Варна и 3383/2008 г. На Районен съд - Варна и наложил изтърпяване на най-тежкото от тях, а именно пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим. На основание чл. 24 НК съдът увеличил така определеното общо наказание с две години и шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 25, ал. 2 НК приспаднал изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода. Варненският окръжен съд с решение № 177 от 16.06.2009 г. по в. ч. н. д. № 487/2009 г. е потвърдил определението от 19.03.2009 г. по ч. н. д. № 917/2009 г. на Варненския районен съд. Възражението, че е допуснато нарушение при групирането на наложените на осъдения наказания, тъй като били налице предпоставки за определяне на общо наказание по всички деветнадесет осъждания, е неоснователно. Видно от материалите по делото Х. А. е осъждан деветнадесет пъти и няколкократно при постановяване на нова присъда са били извършвани групирания на наложените му наказания, когато са налице предпоставки за това. Последното групиране, извършено по ч. н. д. № 917/2009 г. по описа на Районен съд гр. В., е във връзка с постановената присъда по н. о. х. д. № 3383/2008 г. влязла в сила на 14.02.2009 г. за извършено престъпление в периода 1.05.2004 г. - 6.05.2004 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 НК. При решаване на въпроса налице ли са предпоставки за налагане на общо наказание съдът е събрал доказателства за всички осъждания на А., след което правилно с оглед времето на извършване на престъпленията и влизане в сила на съдебния акт е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо за изтърпяване наказание, в размер на най-тежкото, което в конкретния случай се явява това по н. о. х. д. № 847/2002 г. на Районен съд - София. Искането на осъдения за налагане на общо наказания по всички деветнадесет осъждания, идентично с направеното и пред въззивния съд, не може да бъде удовлетворено, тъй като осъжданията по посочените по- горе наказателни дела образуват възможни две съвкупности и само в едната, която е и предмет на разглеждане по делото, може да се направи промяна поради новото осъждане. Настоящият състав изцяло споделя съображенията на въззивния съд, както и разбирането, че с определението, постановено по ч. н. д. № 197/2009 г. на РС - Варна не са допуснати нарушения на закона. Неоснователно е оплакването за несправедливост на наказанието, поради приложението на чл. 24 НК наложените наказания по всички дела са от един и същи вид- лишаване от свобода, което позволява увеличаване на определеното общо най-тежко такова. Правилно съдът е преценил, че то не е достатъчно за постигане положително въздействие върху осъдения. Последният очевидно не е взел поука от предишните осъждания и изтърпяване на наказания лишаване от свобода, извършител е на множество престъпления на територията на почти цяла България, което налага извода, че е личност с по-висока степен на обществена опасност и тежестта на наказателната санкция следва да бъде завишена. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не са налице основания за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт и искането на осъдения следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение