Решение № 4016 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14204/2010 г.

Решение № 4016 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14204/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Петко Драгнев, в качеството му на законен представител на "Бургасбус" ЕООД, гр. Бургас против решение № 928 от 23.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1614 по описа за 2007 г. на Административен съд-Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповед № 1537 от 28.12.2004 г. на кмета на община Бургас. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на съдебния акт, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил наведените твърдения за нищожност на обжалваната заповед, относно липсата на предмет, с което е нарушено изискването на чл. 17, ал. 4, т. 2 от Наредбата № 2 от 15.03.2002 г. Твърди се освен това, че съдът не е обсъдил и наведеният довод за липсата на делегирани права при провеждането на конкурса, което правило обжалваната заповед нищожна. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което заповедта на кмета се обяви за нищожна. Ответната страна не е взела становище. От Георги Петров Попчев - управител на "Комфорт" ООД, гр. Бургас- заинтересована страна, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че с оглед на данните по делото съдът правилно е приел, че заповедта на кмета е издадена от компетентен орган по материя и териториален обхват, на когото общинския съвет е делегирал правомощия за провеждането на конкурса, поради което оспорваната заповед не е нищожна. Предлага решението на съда да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Бургас е бил сезиран с жалба, подадена от "Бургасбус" ЕООД против заповед № 1537 от 28.12.2004 г., издадена от кмета на община Варна, с която на описаните в нея фактически и правни основания е открит конкурс за разпределяне и възлагане на обществен превоз по утвърдени общинска, областна и републиканска транспортни схеми. Правното основание на издадената заповед е чл. 17 и чл. 19 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн. в ДВ, бр. 32 от 29.03.2002 г. с последно изменение и допълнение, обн. в ДВ, бр. 45 от 2.06.2006 г., наричана само "Наредба № 2". В заповедта е посочено освен това, че тя е издадена в изпълнение на решение на Общинския съвет-Бургас, взето по протокол № 16 от заседанието, проведено на 30.11.2004 г., което решение е приложено по делото. От решението на общинския съвет е прието за установено, че то е взето с мнозинство от 34 гласа. С него е определен съставът на комисията по чл. 17, ал. 5 от Наредба № 2 и са утвърдени критериите и начинът за оценка и класиране на кандидатите. Определена е цената на конкурсната документация. Изпълнението на функциите по провеждането на конкурса е делегирано на кмета на общината, на основание чл. 17, ал. 5. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 17 от Наредба № 2 относно съдържанието на заповедта и решението на общинския съвет. Въз основа на това е направен правен извод за неоснователност на жалбата, поради това, че твърденията за нищожност са недоказани и жалбата е отхвърлена. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Както в първоначалната жалба, а така също и в касационната се твърди, че издадената заповед е нищожна, поради липсата на предмет. Вярно е, че в обжалваната заповед е посочено само откриването на конкурса за разпределение и възлагане на обществен превоз, без да са посочени конкретно общинската, областната и републиканската утвърдени транспортни схеми. Самото утвърждаване на схемите е дейност, извършвана в един предходен момент, след приключването на която се взема решение от общинския съвет за провеждането на конкурса за възлагане на превозите. Вероятно утвърждаването на транспортните схеми е приключило, преди решението на общинския съвет, защото по делото е приложена заповед с неясен номер и дата на издаване от кмета на общината - лист 124, от която се установява, че последният на основание чл. 44 ЗМСМА е наредил публикуването едновременно както на обжалваната заповед, а така също и на заповед № 1538 от 28.12.2004 г., в която са се съдържали утвърдените линии по съответните транспортни схеми, като тази заповед е допълваща обжалваната под № 1537. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че всеки един от кандидатите в конкурса е подал предложения за съответните линии, като предложенията, допуснати до оценка и класиране сочат на три вида транспортни схеми: за вътрешноградския транспорт с утвърдени 6 бр. линии, за областната транспортна схема с утвърдени 8 бр. линии до съответните селища на общините и за републиканската транспортна схема с утвърдени 12 бр. линии - лист 151-154 от делото - част от протокола на комисията, назначена да проведе конкурса. От протокола на комисията се установява освен това, че самият жалбоподател е подал четири броя предложения за участие във вътрешноградските линии, предложение за участие в републиканската транспортна схема, предложение за участие общинската и предложение за участие в областната транспортни схеми - лист 129 от делото. От това следва, че е имало публикация за линиите, съдържащи се в отделните видове утвърдени транспортни схеми, която е станала известна на кандидатите в конкурса, защото всеки един от тях е подал предложението си според субективното си предпочитание. При тези писмени доказателства, установяващи фактическата обстановка относно издаването на заповедта, предмет на жалбата, се налага правният извод, че с две отделни заповеди, издадени на една и съща дата кметът е допълнил съдържанието на първата издадена заповед, като по този начин е изпълнил императивното изискване на чл. 17, ал. 4, т. 2 от Наредба № 2 за конкретизиране на предмета на конкурса. От това следва, че твърденията в касационната жалба за нищожност на заповедта, поради лисата на изискването за форма са неоснователни и недоказани. Неоснователно е и следващото твърдение в касационната жалба, че заповедта е издадена от орган, на който не са делегирани правомощия. В правната теория е наложено разбирането, че административният акт е нищожен в случаите когато е издаден при пълна липса на условията (предпоставките) визирани в хипотезиса на правната норма или когато актът е лишен изцяло от правно основание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. От възприетата и описана по-горе фактическа обстановка се установява, че е имало утвърдена общинска, областна и републиканска транспортни схеми, има решение на общинския съвет в изпълнение на изискването на чл. 17, ал. 3 и 5 и чл. 19 от Наредба № 2, включително и заповедите на кмета на общината, на когото са делегирани функциите по изпълнение решението на общинския съвет, са издадени в съответствие с изискванията на чл. 17, ал. 4 и 6. Правилни, макар и твърде пестеливи са изводите на съда, че оспорената заповед не е нищожна, поради което жалбата против нея е отхвърлена. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението, поради което то като обосновано и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение