Решение № 15095 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12399/2012 г.

Решение № 15095 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12399/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 103, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Образувано е по жалба на Аспарух Пламенов Иванов от гр. София, против решение № Ж-191/06.07.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което е прекратена преписката, образувана по жалби с вх. № В-11А-00-15 от 18.02.2011 г.; от 05.04.2011 г.; от 27.04.2011 г.; от 09.08.2011 г.; от 13.09.2011 г.; от 21.06.2012 г. и вх. № В-04-00-93 от 23.02.2011 г., подадени от Аспарух Пламенов Иванов срещу "Софийска вода" АД. По съществото си твърденията са за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Иска отмяна на решението на ДКЕВР и постановяване на друго, с което жалбата да бъде уважена. Ответникът по така подадената жалба - ДКЕВР, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излагат в писмено становище. Заинтересованата страна - "Софийска вода" АД, редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение ДКЕВР на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратила преписката, образувана по жалби с вх. № В-11А-00-15 от 18.02.2011 г.; от 05.04.2011 г.; от 27.04.2011 г.; от 09.08.2011 г.; от 13.09.2011 г.; от 21.06.2012 г. и вх. № В-04-00-93 от 23.02.2011 г., подадени от Аспарух Пламенов Иванов срещу "Софийска вода" АД. За да постанови решението си ДКЕВР е приела следното: Във връзка с постъпили жалби в ДКЕВР от Аспарух Пламенов Иванов срещу "Софийска вода" АД и на основание чл. 22 от ЗЕ и чл. 36, ал. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация, е образувана преписка и извършена проверка по жалбите. В жалбите е изразено несъгласие с начислените задължения за питейна вода за имот с адрес: кв. "Павлово", ул. "Кота 1050" № 9, бл. 2, вх. А, ет. 4, ап. 413, закупен от жалбоподателя на 09.04.08 г., към която дата за имота не е имало задължение за питейна вода и до м. VIII 2010 г. имота е бил необитаем. На основание чл. 22 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ), ДКЕВР е изискала с писмо от "Софийска вода" АД становище по случая. "ВиК" операторът, с писмо изх. № О/Ж-121/28.03.2011 г. и от 17.09.2011 г. е представил информация по случая. Според нея задължението е формирано за период до 24.04.09 г. от комбинирания общ водомер на бл. 2 в кв. "Павлово", ул. "Кота 1050" № 9, съобразно който задължението е в размер на 70 237,73 лв. С протокол на общото събрание на блока от 14.01.2009 г. е разпределена сумата от 66 300 лв. /разликата между задължението от 70 237,73 лв. и текущо салдо от 3 937,73 лв./. За имота на жалбоподателя е била разпределена сумата от 403,73 лв. С две фактури от 17.06.09 г. за имота е начислено задължение 403,73 лв. по разпределителния протокол и 31,58 лв. за един ползвател. Сумите са начислени по служебно открита за имота партида № 5198822 на предходния собственик на имота Магда Кирилова Иванова. На 21.01.2011 г. жалбоподателят е представил в "Софийска вода" АД документ за собственост на имота, при което на негово име е променен титуляра на партидата. Във връзка с това и събраните по преписката доказателства, ДКЕВР е направила извод, че няма нарушение на разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и подзаконовите нормативни актове от страна на "Софийска вода" АД. Настоящият състав на ВАС, като прецени данните по делото и доказателствата по преписката, приема следното: При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма. Като краен резултат решението за прекратяване на производството пред ДКЕВР е правилно, по следните съображения: В жалбите, по които е образувано и се е развило административното производство са изложени твърдения на жалбоподателя, че начислената от "Софийска вода" АД сума не се дължи. Счита, че начисляването е за несъществуващо задължение или че то се дължи от праводателя му Магда Кирилова Иванова. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ /изм./, в редакцията, преди изменението в сила от 17.07.12 г., комисията разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ, а съгласно ал. 5, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в Наредбата по чл. 60 от ЗЕ. Предмета на регулиране на ЗРВКУ е определен в чл. 1, ал. 1 от този закон. Съгласно тази разпоредба ЗРВКУ урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационни услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък ВиК оператори. ВиК оператори съгласно чл. 2 от ЗРВКУ, са всички предприятия с предмет на дейност извършване на "ВиК" услуги, като "ВиК" операторите извършват дейността си съгласно изискванията на този закон. Съгласно чл. 6, т. 1 и т. 2 от ЗРВКУ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ регулира качеството на ВиК услугите и цените на ВиК услугите. На основание чл. 21 от ЗРВКУ ДКЕВР провежда контрол за съответствието на бизнес плана на ВиК операторите с изискванията на закона, изпълнението на показателите на качество на ВиК услугите, определени в бизнес плана, прилагането на цените съгласно изискванията по чл. 14, ал. 3 и чл. 19 от ЗРВКУ и др. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗРВКУ Комисията измерва и оценява качеството на предоставяните ВиК услуги, като между основните показатели за качеството на ВиК услугите е и непрекъснатостта на водоснабдяването /непрекъснатост на водоподаването и времетраене на прекъсванията /т. 3/, срок за отговор на писмени жалби на потребителите /т. 13/ и др. Наредбата, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ, която регламентира редът на подаването и разглеждането на жалбите, е Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/. Процедурата по уреждането на спорове по чл. 22 ЗЕ е уредена в чл. 97 - 103 от НЛДЕ. С разпоредбата на чл. 97 от Наредбата е очертана компетентността на ДКЕВР. Компетентността по жалби на потребители срещу лицензианти е посочена в ал. 1 но чл. 97 от НЛДЕ и съгласно нея споровете следва да се отнасят до правото на потребителя да бъде присъединен, правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя, условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта на потребителите. Конкретният спор, повдигнат с жалбата, не попада между посочените в чл. 97, ал. 1 от НЛДЕ. Случаят не се касае до упражняване на общото правомощие на Комисията по регулиране цените и качеството на услугите, а до спор относно дължимостта на определена сума за изразходвана вода, предоставена от ВиК оператора, който спор не влиза в компетентността на ДКЕВР. Не се касае и до спор относно правото на ВиК оператора да прекъсне водоснабдяването, тъй като няма данни "Софийска вода" АД да е прекъснала действително водоснабдяването на потребителя. Конкретният спор, повдигнат с жалбата, не попада между посочените в чл. 97, ал. 1 от Наредбата, поради което следва да се разреши по общия исков ред. Съгласно чл. 64 от одобрените Общи условия за предоставяне на "ВиК" услуги на потребителите на "Софийска вода" АД, всички спорове между "ВиК" оператора и потребителите се решават по взаимно съгласие чрез преговори между страните, а при непостигане на съгласие - по реда на Глава седма или по съдебен ред. ДКЕВР няма правомощия, в качеството й на административен орган, да се намесва в имуществени спорове между страни, поради което спорът следва да се отнесе за решаване в общо гражданско съдилище. При тези данни прекратяването на производството следва от обстоятелството, че спорът не е свързан с правата на потребител по чл. 97, ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "в" от НЛДЕ, които регламентират конкретно вида жалби, разглеждани от Комисията при спорове по чл. 22 от ЗЕ, а не на основание чл. 102, ал. 1 от Наредбата. По изложените съображения ДКЕВР като краен резултат правилно е прекратила производството по жалбата. Водим от горното, Върховният административен съд, IV-то отделение,