Решение № 6607 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2021 г.

Решение № 6607 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2021 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Мото Боряна 94" ЕООД, [ЕИК], с адрес на управление гр. София [адрес], представлявано от Е. И., чрез юрк. В. И., против Решение № 6171 от 09.11.2020 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 243 по описа за 2020 г., с което е отхвърлено оспорването на касатора против Ревизионен акт №Р-22221719001652-091-001/05.09.2019 г., на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1975/26.11.2019 г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" София, с който на дружеството са установени задължения за внасяне на ДДС в размер на 892. ЗЗ лв., ведно с лихви в размер на 55. 55 лв., при деклариран ДДС за възстановяване в размер на 4687. 67 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(ОДОП) София при Централното управление(ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП), не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по съществото й съобрази следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: Ревизираното лице и "Юнион Партс"ЕООД са свързани лица по § 1, т. 3, б "а" от ДР на ЗДДС. С договор от 25.10.2018 г. "Юнион Партс"ЕООД възлага на "Мото Боряна 94"ЕООД да му достави два леки автомобили, съответно марка Дачия Дъстър и Лада, на цени съответно 34 560 лв. и 22 920 лв. за срок от 10 дни от подписването на договора. В договора била уговорена неустойка за забавено изпълнение, както следва: за първата кола – при забава от 10 дни -10 000 лв., при забава над 11 дни -22 560 лв.; за втората кола при забава от 10 дни – 5 000 лв., при забава над 11 дни – 10 920 лв. За да изпълни доставките РЛ сключило договори с "Еспас Ауто" ООД и "Нар"ООД съответно от 30.1.2018 г. и 03.12.2018 г. за покупка на автомобилите съответно на стойност 34 424 и 19 000 лв. с ДДС, която била платена, а автомобилите – предадени на РЛ съответно на 05 и 06.12.2018 г. Предаването на автомобилите от РЛ на "Юнион Партс"ЕООД станало съответно на 07. и 06.12.2018 г. като РЛ издало фактури съответно от 06 и 14.12.2018 г., общо на стойност 24 000 лв. с начислен ДДС общо в размер на 4 800 лв. Вместо плащане по фактурите с договор от 01.12.2008 г. "Юнион Партс"ЕООД цедирало на "Мото Боряна 94"ЕООД вземането си общо в размер на 24 000 лв. като част от вземането си по две фактури, с които продало същите автомобили на "Мото Боряна 94"ЕООД. На 20.12.2018 г. РЛ получило по банков път плащането на 24 000 лв. от страна на "Мото Боряна 94"ЕООД по договора за цесия. При тези факти, приходните органи и първоинстанционният съд са приели, че със симулативно уговорената неустойка за забавено изпълнение между посочените свързани лица, недопустимо е намалена данъчната основа по облагаемите доставки на двата автомобила, извършени от РЛ, в резултат на което лицето начислило 5 580 лв. ДДС по-малко от дължимото. Дори в резултат на неустойката да са били налице две действителни насрещни и изискуеми вземания между двете лица, прихващането по чл. 103 ЗЗД между тях не влияе на данъчното третиране на доставката и с оглед изричната разпоредба на чл. 26, ал. 2, изречение последно ЗДДС. Решението е правилно. Съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Обосновано приходните органи и съдът са приели, че уговорената клауза за неустойка в договора 25.10.2018 г. е симулативна с цел да се намали данъчната основа за облагане по доставките на леки автомобили. В подкрепа на този извод на първо място е обстоятелството, че договорите за получаване на предмета на доставката от дружествата "Еспас Ауто" ООД и "Нар"ООД са сключени така, че обективно е било невъзможно изпълнението в срок на доставките по договора в полза на "Юнион Партс"ЕООД. От друга страна, размерът на уговорените неустойки, при които насрещната престация по договорите за покупка на автомобилите се намалява двойно за закъснение от над 11 дни противоречи на всяка търговска логика и съпоставена със свързаността на двете страни по сделките също обосновава направените в РА и първоинстанционното решение изводи. На трето място, в нарушение на принципа на данъчен неутралитет ревизираното лице приспада платения ДДС по фактурите на "Еспас Ауто" ООД и "Нар"ООД, а начислява ДДС по последващите процесни доставки в значително по-нисък размер. Всичко това сочи на обективни фактори, че основната цел на разглежданите клаузи за неустойка е придобиването на данъчно предимство, което според практиката на Съда на ЕС представлява злоумишлена практика. (вж Решение от 21.02.2006 по дело С-255/02, Halifax по тълкуване на директивата за ДДС). В това отношение Съдът на ЕС е последователен в разбирането си, че борбата с данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е призната и насърчавана от тази директива цел и че принципът на недопускане на злоупотребата с право, който намира приложение в областта на ДДС, води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство (решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C-419/14, EU: C: 2015: 832, т. 35 и цитираната съдебна практика). При това, обосновано и при правилно прилагане на материалния закон първоинстанционният съд е потвърдил доначисляването с РА на ДДС върху разликата между изкуствено намаления размер на данъчната основа и уговорения в договора от 25.10.2018 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение