Решение № 6077 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5613/2016 г.

Решение № 6077 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5613/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП и на "Гарант строй"ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. "В. Л.", № 55, ет. ..., ап. ..., представлявано от Н. С. Я., против Решение № 321 от 16.02.2016 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1871 по описа за 2015 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт № 271301782/31.07.2013 г., на орган по приходите при Териториална дирекция гр. В. на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 606/24.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при "Централното управление" на Националната агенция за приходи, в частта, с която на "Г. С." ЕООД са определени задължения за данък върху добавената стойност поради непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 97 569,58 лв. главница и 64 691,89 лв. лихви, както следва:

• за периода м. 07.2007 г. в размер на 20 941,83 лв. по фактура № 33/06.07.2007 г., издадена от "Анивест" ЕООД гр. В. Търново, ведно с лихва в размер на 14 735,85 лв.;

• за м. 10.2007 г. в размер на 20 798,24 лв. по фактури № № 1/08.10.2007 г. и 3/09.10.2007 г., издадени от "Евролес" ЕООД гр. В. Търново и лихви в размер на 13 731,23 лв.;

• за м. 11.2007 г. в размер на 25 478,17 лв. по фактури № № 4/04.11.2007 г. и 5/12.11.2007 г., издадени от "Евролес" ЕООД гр. В. Търново и лихви в размер на 16 699,38 лв.;

• за м. 12.2007 г. в размер на 27 087,66 лв. по фактура № 10/12.12.2007 г., издадена от "Евролес" ЕООД гр. В. Търново и лихви в размер на 17 413,16 лв.;

• за м. 01.2008 г. в размер на 3 353,68 лв. по фактура № 17/15.01.2008 г., издадена от Евролес" ЕООД гр. В. Търново и лихви в размер на 2 112,27 лв., както и в частта на присъдените на дружеството разноски;

и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта му, с която са определени задължения за данък върху добавената стойност, поради непризнаване на право да данъчен кредит, както следва:

• за м. 12.2005 г. в размер на 5 044 лв. по фактури № № 338 и 339 от 20.12.2005 г., издадени от ЕТ "Маркетстрой - Х. П. - Н. Н." и лихви в размер на 4 605 лв.;

• за м. 01.2006 г. в размер на 1 740 лв. по фактура № 98/04.01.2006 г., издадена от ЕТ Експресстрой - Н. С." и лихви в размер на 1 571,42 лв.;

• за м. 02.2006 г. в размер на 1 445,95 лв. по фактура № 347/22.02.2006 г., издадена от ЕТ "Маркетстрой - Х. П. - Н. Н." и лихви в размер на 1 292,06 лв.;

• за м. 11.2007 г. в размер на 469,33 лв. по фактура № 150012833/15.11.2007 г., издадена от "Т. Б." ЕАД и лихви в размер на 307,62 лв.;

• за м. 01.2008 г. в размер на 305 лв. по фактура № 1000000620/28.12.2007 г., издадена от "Юлимекс" ООД и лихви в размер на 192,20 лв.

В касационната жалба на ДД"ОДОП" се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно, като постановено при необоснованост, при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: необосновани фактически изводи за доказана реалност на фактурираните от "Анивест"ЕООД и "Евролес"ЕООД строителни услуги-не е съобразена спецификата на предмета на доставките - труд и механизация/услуги със специализирана техника/; съдът не обсъдил поотделно и в съвкупност на доказателствата и неправилно преценил на доказателственото им значение; необосновано съдът приел, че липсата на доказана кадрова обезпеченост на доставчиците да извършат услугите е без значение за признаване на правото на данъчен кредит на ревизирания получател; не е съобразена задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата по ДДС, съгласно която само добросъвестният получател по облагаема доставка може да претендира приспадане на данъчен кредит. Касационният жалбоподател изтъква, че първоинстанционният съд изобщо не е разгледал възражението му относно твърдението, че процесните услуги са били извършени със средства на самото ревизирано дружество, симулирайки получаване на предмета на услугите от фирмите доставчици. Посочват се конкретно доказателства, от които може да се направи обосновано този фактически извод и които административният съд изобщо не обсъдил. Излагат се доводи за данъчна измама, извършена от самото ревизирано лице, изразяваща се в ползване на право на пълен данъчен кредит по фиктивни фактури, за извършени от самото лице строителни услуги. Иска се отмяна на решението в тази част и съответната част за разноските и постановяване на ново, с което жалбата против тази част на РА бъде отхвърлена, а на Дирекцията бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение за четири съдебни инстанции.

Директорът на Д"ОДОП" В. оспорва и Решение № 642 от 23.03.2016 г. по същото дело, в частта му, с която е оставена без уважение молбата му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.

Ответникът по тези жалби "Гарант строй"ООД, гр. Ш., чрез адв. Петков, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението в отменителната му част и присъждане на разноски.

В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА в посочената му част, е неправилно като постановено при необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните строителни услуги. Неправилно съдът потвърдил отказа на претендираното право на данъчен кредит по фактурите за покупки на телевизор и климатик на "Т. Б." ЕАД и "Юлимекс" ООД, при положение, че тези вещи били използвани в икономическата дейност на дружеството. С тази жалба се прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за данъчните задължения, предмет на тази част на съдебното решение.

Иска се отмяна на решението в посочената част и на РА в съответната част както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба - ДД"ОДОП" В. оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

Спорът относно законосъобразността на посочения РА е бил за втори път пред първоинстанционния административен съд след отменително Решение № 7319/18.06.2015 г., постановено по адм. д. № 11908/2014 г., на Върховния административен съд на Р. Б., тричленен състав на първо отделение, с което е отменено Решение № 1643/04.07.2014 г., постановено по адм. д. № 3911/2013 г. на Варненския административен съд, ХХV състав и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С РА на ревизираното дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.12.2005 г. -31.01.2008 г. общо в размер на 106 573,63 лв. главница и 72 160,89 лв. лихви, поради отказано право на данъчен кредит по фактури на "Анивест"ЕООД, "Евролес"ЕООД, ЕТ "Маркетстрой - Х. П. - Н. Н." и ЕТ Експресстрой - Н. С." с предмет строителни слуги /с изключение на две фактури на ЕТ "Маркетстрой - Х. П. - Н. Н." за авансови плащания/ и по една фактура на "Т. Б." ЕАД и "Юлимекс"ЕООД, с предмет съответно телевизор и климатик.

По жалбата на ревизираното дружество.

Преди да разгледа жалбите по същество относно прилагането на материалния закон, Върховният административен съд счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания ДРА публични вземания, за които първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Това възражение е основателно за следните установени задължения за ДДС и лихви за 2005 и 2006 г.:

• за м. 12.2005 г. в размер на 5 044 лв. по фактури № № 338 и 339 от 20.12.2005 г., издадени от ЕТ "Маркетстрой - Х. П. - Н. Н." и лихви в размер на 4 605 лв.;

• за м. 01.2006 г. в размер на 1 740 лв. по фактура № 98/04.01.2006 г., издадена от ЕТ Експресстрой - Н. С." и лихви в размер на 1 571,42 лв.;

• за м. 02.2006 г. в размер на 1 445,95 лв. по фактура № 347/22.02.2006 г., издадена от ЕТ "Маркетстрой - Х. П. - Н. Н." и лихви в размер на 1 292,06 лв.

Съобразно разпоредбите на чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.), респ. чл. 171, ал. 2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В тези правни норми е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Съгласно чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), при действието на който е започнало течението на давностния срок за задълженията за 2005 г., както и съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК, при действието на който е започнало течението на давностния срок за задълженията за 2006 г., с изтичането на 10-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите по чл. 152 и чл. 153 ДПК (отм.) когато задължението е отсрочено или разсрочено, съгласно ДОПК/. В случая, началото на давностните срокове е съответно 01.01.2006 г. и 01.01.2007 г., като съответно към 01.01.2016 и 01.01.2017 г. абсолютната давност за тези публичните вземания, установени в процесния РА, е изтекла.

Първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против тази част на РА следва да се отмени и вместо него в тази част да се постанови друго, с което по жалба на дружеството РА бъде отменен в тази част поради, поради изтекла давност.

Първоинстанционното решение е правилно и следва да остане в сила, в частта му, с която е отхвърлена жалбата относно отказаното право на данъчен кредит съответно 469,33 лв. и 305 лв. за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2007 г. по фактурите на "Т. Б." ЕАД и "Юлимекс" ООД с предмет съответно "телевизор" и "климатик". Съгласно чл. 168, б. "а" от Директивата по ДДС, доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати: дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчно-задължено лице. Нито в ревизионното производство, нито пред първоинстанционния съд, при двете разглеждания на делото, са представени доказателства за такова използване.

По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП".

С отменителната част на първоинстанционното решение, РА е отменен в относно отказано право на данъчен кредит както следва:

• за периода м. 07.2007 г. в размер на 20 941,83 лв. по фактура № 33/06.07.2007 г., издадена от "Анивест" ЕООД гр. В. Търново, ведно с лихва в размер на 14 735,85 лв.;

• за м. 10.2007 г. в размер на 20 798,24 лв. по фактури № № 1/08.10.2007 г. и 3/09.10.2007 г., издадени от "Евролес" ЕООД гр. В. Търново и лихви в размер на 13 731,23 лв.;

• за м. 11.2007 г. в размер на 25 478,17 лв. по фактури № № 4/04.11.2007 г. и 5/12.11.2007 г., издадени от "Евролес" ЕООД гр. В. Търново и лихви в размер на 16 699,38 лв.;

• за м. 12.2007 г. в размер на 27 087,66 лв. по фактура № 10/12.12.2007 г., издадена от "Евролес" ЕООД гр. В. Търново и лихви в размер на 17 413,16 лв.;

• за м. 01.2008 г. в размер на 3 353,68 лв. по фактура № 17/15.01.2008 г., издадена от Евролес" ЕООД гр. В. Търново и лихви в размер на 2 112,27 лв., както и в частта на присъдените на дружеството разноски;

За да откажат претендираното право, органите по приходите са приели, че макар ревизираното дружество като изпълнител, включително и по договори за обществени поръчки, да е доставило на свои възложители строителни услуги като процесните на конкретни обекти, това е станало с негов собствен ресурс като строително предприятие, защото доставчиците "Анивест"ЕООД и "Евролес"ЕООД не притежават нито трудов, нито технически капацитет за извършване на услугите като подизпълнители, не са вписани в строителната документация като такива; посочените от тях като наети по граждански договори лица не са подали декларации за получени от тях възнаграждения; двете дружества са ангажирали едни и същи физически лица и една и съща техника. Предвид регулирания достъп до строителния обект на възложителя на РЛ "М. М. И."ЕАД, клон Р. "Т.-1", са представени доказателства за пропуски на физически лица, работили на обекти по процесните договори за възлагане и списък на техника, които изобщо не съвпадат с посочените от фирмите преки доставчици хора и техника. В крайна сметка, привидното представяне на извършване на услуги от преките доставчици, при положение, че са извършени от самото ревизирано дружество, е с единствената цел да се ползва данъчен кредит по фиктивните фактури, което е форма на данъчна измама.

За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел следното:

1. По фактура № 33/06.07.2007 г., издадена от "Анивест" ЕООД гр. В. Търново, с предмет "СМР по договор от 25.06.2007 г. на обект Р. Т. 1" на стойност 125 650,93 лв., от които 20 941,83 лв. ДДС, съдът приел, че с представения договор жалбоподателят възложил на "Анивест" изпълнението на СМР за обект "Ремонт на пътя ГСМ-гара Р.-Р. Т. 1" срещу възнаграждение в размер на 95 000 лв. без ДДС. СМР са подробно описани в Приложение № 1 към договора. С Акт обр. 19 СМР са приети от изпълнителя.

Договорът за СМР е в изпълнение на поето от жалбоподателя задължение по договор № МТ-347/22.05.2007 г., което видно от представените към договора писмени документи е прието от възложителя.

Не е било спорно, а се и установява от представените към договора от 25.06.2007 г. приемо-предавателни протоколи, Количествено-стойностни сметки /КСС/, Актове обр. 19, заключението на ССчЕ по адм. д. № 3911/2013 г. и др., че СМР за подобект "Ремонт на пътя..." са изпълнени. По-голямата част от наетите физически лица от доставчика са били открити в ревизионното производство и са потвърдили работата си на конкретния обект.

2. По фактури № № 1/08.10.2007 г., 3/09.10.2007 г., 4/02.11.2007 г., 5/12.11.2007 г., 10/17.12.2007 г. и 17/15.01.2008 г., издадени от "Евролес" ЕООД гр. В. Търново:

В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на доставчика, в протокола от която са направени констатации, че фактурите са отразени в дневника за продажбите и СД за съответния период, както и че по фактурите е отразено плащане по банков път. По-голямата част от наетите физически лица от доставчика са били открити в ревизионното производство и са потвърдили работата си на конкретните обекти.

• Съдът установил, че фактури № № 1/08.10.2007 г. и 4/02.11.2007 г. са издадени по договор от 12.09.2007 г. - СМР за обект "Изграждане на канализация с. М. - 1 етап.

Основание за издаване на фактури № № 1/08.10.2007 г. и 4/02.11.2007 г. е договор от 12.09.2007 г. - СМР за обект "Изграждане на канализация с. М. - 1 етап. С договор от 12.09.2007 г. жалбоподателят е възложил на "Евролес" ЕООД гр. В. Търново извършването на СМР за обект "Изграждане канализация с. М. - 1 етап" гр. Ш. Представени са КСС, актове обр. 19, приемо-предавателен протокол. Договорът от 12.09.2007 г. е сключен въз основа на договор от 14.08.2007 г., по силата на който О. Ш. е възложила на жалбоподателя изпълнението на СМР в обект "Изграждане на канализация с. М. - 1 етап. СМР са приети от възложителя.

• Фактура № 10/17.12.2007 г. е с основание СМР по договор от 08.10.2007 г. - обект "Реконструкция външна и вътрешна на водопроводна мрежа с. М. 1 етап" с данъчна основа 135 438,30 лв. и ДДС - 27 087,66 лв., с който жалбоподателят възложил на "Евролес" ЕООД изпълнението на СМР на обекта.

• По фактури № № 3/09.10.2007 г. и 5/12.11.2007 г., с предмет извършване на СМР по договор от 20.09.2007 г. в обект "Текущ ремонт на ремонтно хале и битови помещения - БРБ Р. Т. 1" с данъчна основа 52 181,20 лв. и ДДС - 10 436,24 лв. и данъчна основа 35 242,87 лв. и ДДС -7 048,37 лв., съдът съобразил, че съгласно договора от 20.09.2007 г. жалбоподателят е възложил на "Евролес" ЕООД гр. В. Търново изпълнението на СМР в обект - Текущ ремонт на ремонтно хале и битови помещения - участък "БРБ Р. Т. 1. Към договора е съставено приложение № 1 с подробно описание на СМР. Описаните в приложението СМР са приети от възложителя с акт обр. 19. Договорът от 20.09.2007 г. е сключен в изпълнение на договор МТ-473/2007 г. от 22.08.2007 г. по силата на който "М. М. И." ЕАД гр. Р. възложило на жалбоподателя изпълнението на СМР на обект "Текущ ремонт на ремонтно хале и битови помещения - у-к БРБ". Безспорно установено е от представените към договора КСС, актове обр. 19 и приемо-предавателни протоколи, че СМР са изпълнени. Същото се установява и от комплексната счетоводна и техническа експертиза.

• По фактура № 17/15.01.2008 г. с предмет СМР в обект Пристройка към ремонтно хале БРБ механична част "Р. Т. 1" по договор от 11.01.2008 г. с данъчна основа 16 768,40 лв. и ДДС - 3 333,68 лв., съдът приел, че с договор от 11.01.2008 г. жалбоподателят възложил на "Евролес" ЕООД изпълнението на СМР, подробно описани в приложението към договора. Към договора са приложени актове обр. 19 за приемане на СМР. Договорът е сключен във връзка с договор МТ-016/09.01.2008 г. по силата на който "М. М. И." ЕАД гр. Р. е възложило на жалбоподателя изпълнението на СМР на обект "Р. Т. 1, с. Т., подобект: Пристройка към ремонтно хале - механична част. Възложеното с договора от 09.01.2008 г. е прието от възложителя.

Спорът е бил дали доставчиците са изпълнили фактурираните СМР.

Съдът приел, че представените граждански договори на наети от тях физически лица и договорите за наем на строителна техника доказват кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците да извърши доставките. Съгласно тълкуването на СЕС на разпоредби от Директивата по ДДС, съдът приел, че недекларирането на наетите лица и неподаването от тях на декларации за полученото възнаграждение, както и липсата на счетоводно отразяване на разходи не могат да бъдат основание за отказ на данъчен кредит на добросъвестния получател. Приел също, че при наличен резултат на доставката, единствено обективни данни за наличие на данъчна измама с участието на получателя могат да бъдат основание за отказ на претендираното право.

Според съда, безспорните обстоятелства, че услуги от посочения във фактурите вид са осъществени на място в обектите, както и че процесните фактури съдържат цялата изискуема от Директива 2006/112 информация и са отразени в отчетните регистри и СД на получателя и на двамата доставчици, така и безспорното плащане по фактурите, обосновават извод за доказана реалност на доставките.

Решението в тази част на спора е правилно.

Основният касационен довод е затова, че ревизираното дружество само е извършило фактурираните услуги, а е използвало фиктивни фактури, издадени от посочените доставчици единствено с цел да приспадне данъчен кредит, което е форма на данъчна измама.

Както се посочи по-горе, резултатът на фактурираните услуги по конкретни договори за конкретни обекти, по които ревизираното лице е действало като изпълнител, наел подизпълнители, е бил наличен. Спорно е било единствено дали издателите на фактурите са престирали този резултат или самото ревизирано лице го е осъществило.

Правилно първоинстанционнният съд е приел, че от задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС в решенията на Съда на ЕС следва, че доказването на никакви обстоятелства, свързани с доставчиците на получателя по облагаема доставка не са в тежест на получателя, за да обоснове правото си приспадане на данъчен кредит. Обратното би означавало посоченото право, като основен принцип на системата на ДДС в ЕС, да бъде поставено в зависимост от действия на доставчиците, които получателят не може да контролира. Съгласно т. 1 от диспозитива на Решение от 13.02.2014 г. на СЕС по дело С-18/12 М. П.: "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери."

В случая, твърденията за наличие на обективни данни, от които да се заключи, че ревизираното дружество участва в такава измама, не са доказани. Само от обстоятелството, че ревизираният получател е извършвал строителни услуги на същите обекти, за които е наел и подизпълнители, не следва, нито че наемането на подизпълнители не е осъществено реално, нито, че самото ревизирано дружество е изпълнило всички строителни дейности на процесните обекти. Затова от установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, приета при повторното разглеждане на делото, че ревизираното дружество е осчетоводило разходи през 2007 г. за заплати и осигуровки по обекти, между които и процесните, не може със сигурност да се заключи, че именно работници на ревизираното дружество са изпълнили фактурираните строителни дейности. Вещото лице ясно е подчертало в заключението си, че разпределението на тези разходи не е на база реално отработено време от наетите лица на съответните обекти. От друга страна, пак от експертизата, се установява, че през м. 07.2007 г., когато е издадена фактурата на "Анивест"ЕООД, ревизираното дружество няма нает персонал нито по трудови правоотношения, нито по граждански договори, а през м. 01.2008 г., когато е издадена фактура № 17/15.01.2008 г. на "Евролес"ЕООД, собственият персонал на РЛ е работил на различен обект от този, на който са извършени работите по тази фактура. Относно представената справка на работници на ревизираното лице, за които по молба на управителя са издадени пропуски за работа по Договори № МТ № 473/22.08.2007 г. № МТ 347/22.06.2007 г. и № МТ 016/09.01.2008 г. /стр. 849 от адм. преписка/, логично е да се приеме, че след като ревизираното дружество е наето като главен изпълнител по посочените договори и негови работници са работили на обектите по тези договори, издаването на посочените пропуски е съвсем естествено, но също не означава, че самото ревизирано лице е извършило процесните строителни услуги, за които проверените в ревизионното производство физически лица, фактически изпълнители, са потвърдили извършването от името на фирмите доставчици.

От друга страна, няма никакви конкретни мотиви в РА и потвърждаващото го решение, нито твърдения в производството по оспорването на РА пред съда, как, при безспорното плащане от страна на ревизираното лице по фактурите на данъчната основа и начисления ДДС, с приспадането на ДДС по процесните фактури се постига данъчно предимство за лицето.

При неустановяването на посочените категорични обективни данни, обосновано първоинстанционният съд е приел, че правото на данъчен кредит по процесните фактури е отказано незаконосъобразно.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в частта, с който е отхвърлена жалбата против частта на РА, установяваща данъчни задължения, погасени с изтичане на абсолютна давност, както и изцяло в частта за разноските, а също следва да се отмени и Решение № 642 от 23.03.2016 г. по адм. дело № 1871/2015 г. на АС В., в частта му, с която е изменено Решение № 321/16.02.2016 г. в частта за разноските, поради пререшаване на спора.

Разноски:

В зависимост от изхода на спора, на ревизираното дружество следва да се присъдят разноски по компенсация, в зависимост от уважената част на жалбата против РА за всички съдебни инстанции в размер на 14 320 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение