Решение № 496 от 21.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1590/2013 г.

Решение № 496 от 21.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1590/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци Ш. К., Х. К., Т. К. и З. К. срещу решение № 70/20.06.2013 г. по внохд № 66/2013 г. на Бургаския апелативен съд. Релевира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се отправя искане за връщане на делото за ново разглеждане с указания за увеличаване размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права и отмяна на разпоредбата на чл. 66 от НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура и защитникът на подсъдимия С. А. мотивират становища, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № 7/18.02.2013 г. по нохд № 50/13 г. Сливенският окръжен съд признал подсъдимия С. А. А. за виновен, че на 18.11.2012 г. в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на С. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. В вр. чл. 58а от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, условно с пет годишен изпитателен срок. На осн. чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от пет години. С решението, предмет на настоящото производство, Бургаският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението за допуснати нарушения на чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от НК, намалил размера на наказанието лишаване от свобода на 1 г. и 8 мес., изпитателния срок по условното осъждане на три години и на наказанието лишаване от права на три години. Потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата на частните обвинители е неоснователна. Оплакването за явна несправедливост на наказанията се мотивира с доводи за несъобразяването им с обществената опасност на деянието и неговите последици. За постигане на целите на специалната и най-вече на генералната превенция, предвид големия брой на пътно-транспортните произшествия, е необходимо завишаване на санкциите и ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Върховният касационен съд намира, че не е налице твърдяното явно несъответствие на наложените наказания с обстоятелствата по чл. 348, ал. 5 от НПК. Съдът внимателно е анализирал данните за личността на подсъдимия и обосновано е приел, че е с ниска степен на обществена опасност. Той е неосъждан, семеен, полага грижи за малкото си дете, осъзнава вината си и изразява искрено съжаление за стореното. В справката за наложените му наказания по административен ред са отразени допуснати леки нарушения на транспортното законодателство, несвързани с непосредственото управление на автомобила /по чл. 175, ал. 1, т. 1, по чл. 180, ал. 2, т. 1, по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП/ и само едно нарушение за шофиране с превишена скорост. Посочените обстоятелства са дали основание на съда за извода, споделян и от касационния състав, че А. не разкрива качества на водач на превозно средство, грубо и многократно нарушаващ правилата за движение, както се сочи в жалбата. Механизмът на осъществяване на транспортното произшествие също не разкрива завишена степен на обществена опасност. Тежките последици от деянието, свързани със смъртта на пострадалия, са съобразени от законодателя чрез предвидената за съответното престъпление наказателна санкция. Съдът правилно е приел, че подсъдимият е допуснал само едно нарушение на правилата за движение, което е в причинна връзка с настъпилия резултат и това е движението със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия - в тъмната част от денонощието, на къси светлини. Не е пренебрегнато и поведението на пострадалия К., който се е движил в рамките на пътното платно и с това е допринесъл за настъпване на тежкия съставомерен резултат. Върховният касационен съд изцяло се съгласява с извода на контролираната инстанция за наличие на превес на смекчаващите вината обстоятелства, даващ основание за налагане на наказание под средния размер на предвиденото в нормата на чл. 343, ал. 1 б. В от НК. Споделя и доводите, че за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдебната практика, стъпвайки на законовата разпоредба на чл. 36 от НК, последователно отстоява принципа, че приоритет на наказанието е да въздейства на извършителя да преосмисли поведението си в посока спазване на законите, без да се пренебрегва и превъзпитателното и предупредително му въздействие върху членовете на обществото като цяло. Генералната превенция на наказанието обаче не може да бъде водеща цел, както се претендира в касационната жалба. В конкретния случай, наложените на подс. А. наказания съответстват на обществената опасност на извършеното и на личността му, поради което не са явно занижени. Правилно е приложен и институтът на условното осъждане. Като взе предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК