Решение № 91 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7262/2016 г.

Решение № 91 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7262/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" чрез неговия представител срещу решение № 2263/06.04.2016 г. по адм. д. № 5256/2015 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Б.-Т." АД чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Б.-Т." АД срещу решение № 144/09.04.2015 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № АБ-47-0023/02.02.2015 г. на началника на митница "Свищов", с което е постановен отказ за възстановяване на акциз в размер на 48 470, 95 лв. за количество етилов алкохол с мотива, че изразходваният алкохол не попада в обхвата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, тъй като не е вложен в крайния продукт, а само за технологични нужди. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт съобразно указанията на съдебното решение за приложението на материалния закон. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателят има право да му бъде възстановен платеният акциз за закупуване на етилов алкохол, използван за дезинфекция, необходима за производството на лекарствени продукти, които не съдържат алкохол. Според мотивите на първоинстанционния съд почистването и дезинфекцията представляват различни дейности, които са част от производствения процес за производство на краен продукт, който не съдържа алкохол, поради което на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС платеният акциз за придобиване на използвания алкохол за дезинфекция подлежи на възстановяване независимо от разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС, която предвижда, че за целите на чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗАДС не се смята за използван в производствения процес алкохол, използван като средство за почистване. Съдът се е позовал на липсата на легално определение за понятието "почистване" и наличието на такова за "дезинфекция", както и на решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. на Съда на Европейския съюз по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС по адм. д. № 13340/2013 г. по описа на ВАС. Решението е допустимо. По принцип недопустимо е това решение, което е постановено по съществото на спора при липсата на процесуални предпоставки за такова развитие. В случая решението е постановено по допустима жалба, срещу подлежащ на обжалване административен акт и при наличие на правен интерес. Р. в касационната жалба доводи за недопустимост поради изводът на съда, че етиловият алкохол е незаменим дезинфектант, не кореспондират с основанията за недопустимост на съдебен акт. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, както и всички доводи и възражения на страните. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че използването на етилов алкохол за дезинфекция е задължително в хода на производството на медицински продукти и готови лекарствени форми. От заключението на вещото лице е установено, че дезинфекцията цели намаляване на риска от микробно замърсяване на един лекарствен продукт. Използаният етилов алкохол при 70 % процентен разтвор е оптималният начин за антимикробно и антивирусно действие върху микроорганизмите. В този смисъл той е незаменим дезинфектант за производството на лекарствени продукти, несъдържащи етилов алкохол. При разхода на етилов алкохол няма и не може да има разходни норми, а количеството етилов алкохол е стриктно документирано в стандартни оперативни процедури и протоколи за изразходеното количество съгласно принципите на Добрата производствена практика. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС предвижда възстановяване на платения акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Според чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 01.01.2016 г. за целите на прилагане на ал. 3 и ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствения процес алкохол и алкохолни напитки, използвани за почистване. Тази разпоредба обаче не следва да се тълкува рестриктивно. С решение по дело С-306/14 г. Съдът на Европейския съюз е дал ясно тълкуване на понятието "производствен процес" в контекста на разпоредбата на чл. 27 от Директива 92/83/ЕИО, като е направил разграничение на режима на задължителното освобождаване и режима на факултативното освобождаване. Според съда режимът на задължителното освобождаване по чл. 27, § 1, б. "г" от цитираната Директива следва да обхване и хипотезата, в която алкохолът се използва за производство на даден продукт, без да попада в състава на същия. Съдът е дал тълкуване, че етиловият алкохол, използван за дезинфекция на инфраструктура и оборудване, които позволяват на предприятията да произвеждат лекарствени продукти, трябва да се счита "за производство на лекарства" по смисъла на чл. 27, § 1, б. "г" от Директивата, тоест попада в хипотезата на задължително освобождаване от акциз. Поради това дезинфекцията с етилов алкохол, съобразно мотивите на цитираното решение на СЕС, не попада в хипотезата на почистване, а в производствения цикъл на лекарствата и е вътрешноприсъщ процес от този цикъл. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС не е относима. В разглеждания случай приложима е разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, регламентираща възстановяването на акциз за вложения алкохол в производствения процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. В настоящия случай не е спорно, че алкохолът е вложен в производствения процес, а не в крайния продукт - лекарството, поради което съдът правилно е приел, че акцизът за използвания за дезинфекция алкохол подлежи на възстановяване по посочената норма. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган с указание за приложението на чл. 22, ал. 4., т. 4 ЗАДС, съдът е постановил материалнозаконосъобразно решение. Спрямо същото не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 2 382 /две хиляди, триста осемдесет и два/ лв. с включен ДДС, представляващи възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за реалното им престиране, а възражението на касатора за прекомерност е неоснователно, тъй като уговореното възнаграждение е под установения минимум по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,